Максим Бехар: PR и емоция са синоними

Социалните медии промениха света към добро: хората са по-информирани и по-критични, а бизнесът и политиката – по-прозрачни, казва основателят на M3 Communications Group , Inc. Максим Бехар в интервю на Ана Клисарска за сп. "Мениджър"

В моите спомени Вие сте журналист, при това от ярките. Защо оставихте тази професия?
Ами аз продължавам да мисля като журналист. И противно на много схващания че едва ли не, когато се занимаваш с комуникационен бизнес, минаваш от другата страна на барикадата, това не е вярно. В модерния свят всички са медии, всеки може публично да заяви позиция през профила си във фейсбук например. Журналистиката ми помогна много. Когато започвах преди 20-ина години, нямах никакво понятие от мениджмънт, обаче имах понятие от медии. Знаех кой как мисли, как може да се въздейства върху една медия и един журналист по почтен начин, с креативен подход. И това ми даде много силен старт. Но до ден днешен аз обичам да се занимавам с писмено слово. Бях на 25, когато баща ми ми подари първата пишеща машина „Марица“. Тя досега стои в конферентната ми зала заедно с менгемето, на което работех 5 години в един машиностроителен завод, преди да започна да уча. Там е и първият ми компютър, с който започнах бизнеса си. Това, от което не се отказах, е да си казвам мнението на глас, за да може да ме обори този, който има по-силни аргументи. Всъщност, това е е и модерната журналистика. 
А най-доброто нещо на професията PR е, че е странна амалгама от креативност и бизнес, гарнирана обилно с вълнения. Това не е професия за някой, който иска да работи от 9 до 5. Синонимът на PR е емоция.

Какво промениха социалните медии във вашата работа?
Първо, вече всеки е публична личност. До преди 5-6-7 години публични личности бяха само шоу звездите, артистите, политиците, спортистите и някои журналисти. Сега всеки шофьор на такси с лаптоп на старо в гаража си, който има какво да каже и знае как да го направи, може да стане известен. Сега има далече по-известни блогъри, отколкото депутати. Второ, ако има 1 200 000 000 потребители на фейсбук, има точно толкова журналисти, защото модерната журналистика означава да имаш какво да кажеш и къде да го кажеш. И третата голяма промяна е в това, че всеки потребител на социалните мрежи иска да се занимава с моята работа – той е там, за да промотира себе си, бизнеса си, семейството си, приятелите си. Това създава една гигантска конкуренция и ни прави по-креативни. Колкото повече потребители участват в тази игра, толкова по-добре за нашия бизнес. Разбира се, PR-ът е сериозна професия, не може лековато да го сравним с един пост във фейсбук или туитър, но това е начинът да се управлява публичността на един човек. 

Този масов достъп до социалните мрежи не девалвира ли стойността на информацията?
В никакъв случай, защото сега потребителите на тази информация имат възможност да избират по-внимателно в огромното море от всякакви новини. Всички, които сме активни потребители на познанието в социалните медии, култивираме у себе си съвсем други качества – да можем да четем бързо, да избираме това, което нас ни интересува, да споделяме нашето мнение, да бъдем критични.

Класическата журналистика обаче стана срамна професия по нашите ширини?
Не е така. И професията „журналист“ сега изисква много повече познания, по-голямо майсторство, убедителност и аргументи. Точно заради засилената конкуренция. Когато преди 12 години бях написал една статия, че печатните медии си отиват, ми се обадиха много хора, включително моят най-добър приятел Валери Запрянов, за да ми кажат колко не съм прав. Но аз им отговорих така: журналистите продават информация, гледни точки, анализи, но те не продават хартия. Вие трябва да се радвате, че сега една новина можете да споделите за секунди с вашите читатели, вместо да чакате да бъде отпечатана. Носталгията по хартията е отживелица. Когато преди повече от 100 години Хенри Форд е представил автомобила си, наричан бензинова каляска, много хора са предричали, че използването му ще доведе до невероятни рискове и не е добро за човечеството. По същия начин социалните медии промениха едно цяло поколение. Нарекох го Поколението F. 

Откъде идва F?
От три характеристики, които според мен определят днешното общество въобще, а не просто възрастово ограничено поколение. F като фейсбук, F като fear, защото същите тези хора имат големи страхове. Те се страхуват да не бъдат нагрубени, отхвърлени, предадени. И накрая F като f*ck, защото много хора от това поколение казват, че не се интересуват от нищо и теглят една ругатня на целия свят. 

Много твърдения има, че дистанционното виртуално общуване води до своеобразна социопатия.
Не съм съгласен. Днес общуваме с толкова хора за няколко часа, с колкото преди 15 години не сме общували за години. Знаем повече от всякога. Работим повече от когато и да било. Това са три тотално положителни разлики. И още нещо важно: най-несигурното нещо сега на света са човешките отношения. Бързите комуникации и голямото натоварване с информация често води до скарване между приятели. Затова е важно да внимаваме с кого как говорим. Думите, езикът имат огромно значение. 

Казвате, че знаем повече от всеки друг момент в миналото. Но това е повърхностна информация. Книгите вече са демоде, заместени от трейлъри.
Днес хората, уви, слушат, не за да вникнат в това, което събеседникът казва, а само за да му отговорят. Претоварени от информация, нямаме време да я усвоим. Това са промените на модерното общество и те не са непременно промени към по-лошо. 

От аналогов към дигитален свят.
Но в този нов свят най-добрата промяна е прозрачността. Винаги съм твърдял, че бизнес, който е прозрачен, е етичен. Когато промотирах първият създаден от мен и група приятели стандарт за бизнес етика и хората ме питаха какво е това, измислих определението, което – смятам – е валидно и до днес: това е да правиш печалба прозрачно. Обществената корекция е силен мотиватор да внимаваш какво и как правиш и казваш. Когато някой паркира неправилно, вече е застрашен, че снимката му ще се появи навсякъде. Обществото вече може да упражнява тотален контрол върху политиците и бизнеса. Впрочем, смятам, че политическата ни система е тотално отживяла и абсолютно изостанала от промените на времето. Не виждам как ще издържи дълго. Политическите партии ще изчезнат до 10-15 години и на тяхно място ще има избрани депутати, които обединяват своите поддръжници около конкретни идеи, голяма част от които ще бъдат свързани с бизнеса, а не около идеологии. Идеологии вече категорично няма. Стив Джобс, Бил Гейтс – това са хора, които могат да обединяват с проекти. Как е възможно интелигентни, читави, знаещи хора да гласуват за някого, който не струва и една десета от тях, който няма мнение, не може да вземе решение, не чете, не се интересува?! А обществото е все по-образовано. Този тип политическа система сега вече пречи на обществото и развитието му. Пък и именно малки държави като България могат да направят пробив в това отношение и да започнат промяната. Ние не сме чак толкова консервативна държава. А за 25 години минахме през толкова сътресения, колкото други държави не са помирисвали за векове. Малките държави могат да са по-гъвкави. Ако в страната ни има няколко души, които могат да представят добри бизнес проекти по интелигентен начин, обществото може да погледне на тях много позитивно и те ще сътворят новата политическата система. 

Самият Европейски съюз представлява една доста тромава бюрократична система.
Не можем да очакваме, че тези 17 000 чиновници със стъклени очички, както ги нарича Жорж Ганчев, сами ще реформират системата, в която се чувстват комфортно. Колкото повече хора носят принадена стойност към обществото във вид на пари, продукти или интересни проекти, толкова по-добре за самите общества. И колкото по-голяма администрация, толкова по-голяма спънка за прогреса напред. И без да абсолютизирам социалните медии, интерактивният обмен на мнения изгори всички мостове за връщане назад. В една шеговита пирамида на успеха най-отдолу стоеше графата „Достатъчно батерия“, отгоре беше „Безжична връзка“ и след това всичко останало – възможности, проекти… Когато веднъж вече си се изкъпал с топла вода, няма да пожелаеш повече да се върнеш към поливането със студена. 

Как ще обясните на едно петгодишно дете с какво се занимавате?
С времето дефинициите ми се опростяват. С натрупването на професионални умения мисълта ти се изяснява. Бих казал на едно петгодишно дете, че правя следното: казвам истината така, че тя да се разбере. Това е нашият бизнес. „Истината“ е ключовата дума в тази дефиниция. Ако в нашата работа за момент си помислиш, че можеш да подадеш невярна информация на медиите „в услуга“ на клиента, рискуваш да подведеш милиони хора. Затова в нашия бизнес етиката и прозрачността са култ. Професионализмът в работата ни пък е в това да направиш информацията лесна за възприемане. 
Аз съм известен сред приятелите си с това, че подарявам на съвсем малките им деца таблети, най-често за първия им рожден ден. Така че едно петгодишно дете вероятно вече ще знае каква е истината. То ще е намерило информацията, която му трябва. 

Занимавате ли се с политически PR?
Не работим за политици и политически партии, защото в цяла Южна Европа, включително и у нас, в политиката има голяма доза емоции. И когато работиш за една партия, това те обрича едва ли не на доживотна принадлежност. От друга страна, политическите проекти никога не са ме интересували и смятам, че е контрапродуктивно за един бизнесмен да се занимава с политика. Политиката има остарели правила, извън всяка логика на добрия мениджмънт. 

Какви са основните правила на успешния бизнес?
Успешен е относително понятие. Според мен, ако съвестно си вършиш работата, ти си успешен. Може да си шофьор на такси, може да си пощальон, може да управляваш голям бизнес. Всичко зависи от рисковете, които поемаш, и от здравината на гърба, който имаш. Когато имаш голям бизнес, се грижиш за много хора, плащаш големи данъци и осигуровки, трябва да осигуряваш нови правила на мениджмънта. Моето поколение, които започнахме бизнес преди 20 години, имаме това голямо несъвършенство, но и предимство – че сами сме се направили. Нямаше кой да ни научи и покаже. Минахме през много провали и успехи, учехме се от грешките си – нашите и на другите. Смятам обаче, че ако един човек прави нещата точно и почтено и печели от това, той е успешен в бизнеса. Смятам също, че един успешен българин в чужбина е много по-успешен за България, отколкото ако бъде тук. Първо, той вирее и успява в много по-конкурентна среда. И второ, когато един българин успее в чужбина, той промотира България. Имиджът на България се прави от тези хора. Парите и вещите, които притежаваш, нямат общо с успеха. А един мениджър е успешен, ако е създал добър екип. 

Кога успешният мениджър става лидер?
Лидер се става без да усетиш. Не можеш да си измислиш, че си такъв. Ще станеш лидер, когато хората около теб започнат да ти подражават и да искат да бъдат като теб. Това е единственото определение. 



Максим Бехар e основател и изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc., с повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации. Той е творческа личност с влияние в българския политически и бизнес живот. През 2012 г. спечели приза “Мениджър на годината” в онлайн гласуването организирано от списание “Мениджър” и bTV.
Максим е вицепрезидент на Световната PR асоциация (ICCO), председател е на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, лектор в много световни университети, автор на три книги, като английската версия на последната – „Поколението F“ – достигна четвърто място по продажби в Amazon.com, а отскоро руското й издание е сред бестселърите в Ozon.ru.
Максим Бехар е почетен консул на Сейшелите в България и почетен гражданин на родния си град Шумен.
Член е на Борда на директорите на Българския форум на бизнес лидерите и е председател на Настоятелството на фондация “За нашите деца”. 

M3 Communications Group, Inc. е една от първите PR компании в България основана през 1994 година и от тогава неизменно е сред водещите на пазара в страната. Вече над 15 години е част от световния лидер в PR бизнеса Hill+Knowlton Strategies, базирана в Ню Йорк компания с 88 офиса в целия свят. Имат изключително богат опит в областта на кризисните комуникации, социалните медии, управлението на събития, медийни анализи и създаването и управлението на интернет проекти. Печелили са десетки местни и международни награди, между които Best Consultancy in Eastern Europe на влиятелния  Тне Holmes Report, както и "Най-добра агенция в Европа” на Stevie Awards, наричани често “Оскарите на бизнеса” и Агенция на годината на Bright Awards, организирани от Българската асоцация на PR агенциите. Компанията има реализирани досега над 5200 проекта за повече от 250 клиента, местни и международни фирми.