10 въпроса към Максим Бехар

Максим Бехар e основател и изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc., с повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации. Той е творческа личност с влияние в българския политически и бизнес живот. От януари 2012 г. Максим Бехар управлява офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия. Бехар е вицепрезидент на Световната ПР асоциация (ICCO), председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, лектор в много световни университети, автор на три книги, като английската версия на последната - Поколението F - достигна четвърто място по продажби в  Amazon.com . Той е работохолик, авантюрист и мечтател за по-добър свят - скача с парашут, свири на барабани, играе голф, а на последния бал на фондация "За нашите деца" пя благотворително със 7 годишната Сара Гушева. Максим Бехар е почетен консул на Сейшелите в България и почетен гражданин на родния си град Шумен. 

10 въпроса към г-н Максим Бехар

1.Господин Бехар, казвате, че  „Ако мечтите ти не те плашат, то те не са достатъчно големи“.
Мислите ли, че Вселената награждава смелите?

Естествено. Вие го наричате “Вселената”, но според мен просто хората уважават, почитат, следват и награждават смелите. В наши дни обаче смелостта има съвсем други измерения. Смелост е не само да родиш интересна и иновативна идея, но да съумееш да убедиш хората край теб да те последват, да умееш да рискуваш и най-важното - да я осъществиш. Преди векове рицарите са се канили на дуел, за да сложат на везна живота си и да докажат, че са прави. Сега рицарството е дори да инвестираш в бизнес и да успееш, така създаваш продукт, даваш заплати на много хора, вдъхновяваш и даваш увереност на още повече. И рисковете са си същите - понякога хора рискуват живота си, друг път прехраната или парите на много други хора. Съвременните смели са Стив Джобс, Марк Цукерберг, Бил Гейтс и още хиляди иноватори, които на практика преобразиха живота на цялата Вселена, преобразиха всички нас и от Homo Sapiens  ни направиха нещо съвсем различно, което може би вече се нарича Homo Socialicus. С други думи - направиха ни още по-знаещи, още по-можещи, направиха ни много по-добри хора.    

2.Вие сте изключително вдъхновяваща личност, положително настроен към света, мечтател, радетел за по-етичен свят. Накъде върви България?

Няма и секунда съмнение, че България върви по един много-много по-добър път. С всичките си трудности, неуредици, често неразбирателства, това е пътят на пазарните отношения и то в рамките на Европейския съюз. Сблъскват се няколко поколения, половината от които въобще не разбират какво става край тях.
Целият негативизъм и отрицание, които сега заливат обществото идва от нашето огромно нетърпение да видим живота си още по-добър. Което всъщност е много положително. Нетърпеливи сме и затова често парвим грешки. Но ако се върнем само 30 години назад, което в исторически план е просто малка трошичка време, лесно ще видим огромният напредък, който това общество има. И не само материален - коли, жилища, плазмени телевизори… какво ли не. Ние просто живеем един съвсем друг живот. Най-важното обаче е, че всеки, абсолютно всеки има възможност за успех, може да докаже себе си в пазарни условия и това е безценно. Въобще дори не засягам поколението до 25 години, социалните медии направиха така, че то не се различава по нищо от своите връстници в Германия, в САЩ или в която и да е друга развита страна. Отново - България върви по трудния път напред, понякога дори сама си проправя този път, но със сигурност е напред.

3.Във ваше интервю пред ТВ медия, споделихте, че не спа курортите, не плажовете или ски пистите са лицето на България пред света, а хората, които живеят в нея. Кои са лицата, които бихте показали? 

Бих показал лицата на всеки един млад българин или всяка една българка… Обикновените лица на обикновените хора - одухотворени, европейски, усмихнати. Всички тези, които вървят по главната улица в Шумен, в Смолян, във Видин, лицата от софийската “Витошка” или просто семейства лежерно разхождащи се в някой мол. Те говорят много и те показват наистина как се е променила България през последните години.  

4.Съосновател сте на българо-американска консултантска компания Miller & Behar Strategies, която работи успешно за насърчаване на американски инвестиции в България, а също и  за да предостави повече информация за бизнес средата в САЩ на българските предприемачи.

Какво бихте посъветвали българите, решили да инвестират в Америка?

По-скоро вярвам, че американци биха инвестирали в България, отколкото обратното. Съдбата ме срещна преди 15-тина години с тогавашния губернатор на американския щат Невада Боб Милър и през 2002 година направихме първата от седемте конференции в София, които нарекохме “България - страна на мечтите”. Още тогава имахме мечтата да видим България на туристическата карта на света, което се случи и съм сигурен, че нашите конференции имаха доста голям принос за това. В продължение на седем години ние канихме туристически величия и техните компании от всички части на света и им представяхме България по възможно най-добрият начин… Много от тях после останаха тук, но което е по-важно - самите български предпримачи се “събудиха” и с всичките възможни критики към нашето Черноморие сега, то наистина е притегателен център за стотици хиляди туристи от целия свят. Да, евтини туристи, но това са хора, които идват и после пак се връщат, това са стотици хиляди работни места, национален продукт, нещо от което сега толкова много се нуждаем.   

5.Ваша е идеята за смяна на името на Аерогара “Враждебна”. Предложението ви е да носи името на Джон Атанасов. Аз споделям Вашето мнение и го подкрепям. Мисля, че ще бъде подкрепено от всички трезво мислещи хора в тази държава. 
Кой пречи на този проект?

Трябва да бъдем малко по активни - всички ние - и да можем да принудим правителството да започне обсъждане на този въпрос. В това обсъждане трябва да участвуват колкото се може повече хора, цялата общественост, то да бъде честно и прозрачно и да надделее най-доброто решение, което да допринесе за международния имидж на България, която често наричаме - за огромно съжаление - “нямидж”. 

6.И как така стана, че нищо не стана? Ако трябва да споделите с някого на четири очи истината за “нищото”, какво бихте му казали?

А, не е така - стана и то доста много. Това беше подзаглавието на първата ми книга - “Вторичен инстинкт”, която беше издадена още през 2000 година. Тогава визирах именно огромното забавяне на България в първите години след падането на комунизма и сравнявах прехода с този в Полша и Чехия.

Това забавяне бе неоспорим факт и причините за него се коренят единствено и само в тоталната неподготвеност на българската политическа класа. Ама наистина тотална. И това си има своето обяснение. Унгария имаше своята 1956, Чехия - своята 1968, а Полша - 1980. Това са годините в които в тези страни имаше опит да бъдат направени две неща в рамките на комунистическата система - да бъде въведен пазарен елемент в икономиката и да има свобода на медиите. Тези опити не успяха, но в крайна сметка в тези държави се оформи една класа от интелектуалци, които направиха промените след 1990 година доста по-успешно, отколкото в България.     

7.Смятате ли, че постепенно синдромът на трите F-та ще измести силата на авторитета? Може ли да се сложи знак за равенство между поколението F и поколението Y или казано по друг начин, поколението “Защо?”?

Смятам, че всяко поколение си има своето време. "Поколението F” олицетворява не само милионите почитатели и участници в медията Facebook, но и тези които растът със страховете от модерния живот (Fear), пък и тези които отхвърлят всичко ново априори и се интересуват само от себе си (F**k). Това е много сложна амалгама от характери, която само след броени години ще доведе до съвсем други характеристики на обществото. Сигурен съм - далеч по-положителни. Знаем повече, работим повече, разбираме се по-добре и нямаме граници. Имаме наистина всички предпоставки да живеем по-добър живот.

8.Винаги сте изключително елегантен. Не мога да не го отбележа. Аз съм стайлинг консултант и вече 25 години давам съвети и работя както с дами, така и с господа в тази сфера. 
Какви са вашите впечатления от гардероба на българския предприемач като цяло, без значение от пола?

Няма как да обобщя. Има хора, които се поглеждат в огледалото преди да излязат от вкъщи и такива, които не го правят. Облеклото не е нищо друго освен изразяване на душата. Ясно и просто. 

9.Аксесоарът носи емоцията на мъжката душа. При Вас винаги е цветен акцент. Какво символизира вашата кърпичка, небрежно попаднала на правилното място?

Естествено - символизира настроението ми и това, което днес искам да постигна. Показвам го с цвета на целия си стайлинг, част от който е и кърпичката.

10.Смятате ли, че българската мода би имала успех на американския пазар?

Естествено - да. Американският пазар е толкова голям, че трябва да си голям мързеливец, за да не успееш.

http://rgmall.eu/?p=3475