Максим Бехар: Не спах цяла нощ преди първия ми полет със самолет
За първи път се качих на самолет на 1 март 1981 година. Не спах цяла нощ преди полета и имах две причини за това.
Първо – нямаше как да знам статистиката, че много повече хора са изложени на риск, ако пътуват с влак или с автомобил, отколкото със самолет. С две думи: беше ме леко страх. Даже доста повече от “леко”.
От друга страна след тричасовия – тогава – полет със съветския Ту-134 ми предстоеше предизвикателство, което трябваше (и наистина така се случи) да промени изцяло живота ми. Заминавах да уча икономика, тогава беше модерно да се казва “външна търговия”, в един от най-представителните университети в Европа – Пражкия икономически институт.
С мен носех една книга и два вестника. Сега с мен имам Ipad и Kindle, което на практика е същото, умножено по хиляда. Не посмях да отворя нито книгата, нито вестниците, които така и останаха сгънати в джоба на палтото ми. В самолета далеч не беше топло, а отвън снегът си беше както бяха снеговете по онова време през март – поне два метра със силен вятър и преспи на летището.
Стори ми се, че излитаме цяла вечност. А може и да е било точно така. Старичкият Ту-134 се клатушкаше по летището, на моменти дори ми се струваше, че се пързаля и имах чувството, че едва ли ще излети. Според мен, това се случи десетина метра преди да свърши пистата и от там зопочнах да броя всяка секунда от тричасовия полет.
Тогава в “Балкан” даваха по един ментов бонбон и по една кърпичка с миризма на нещо средно между престояла с месеци на масата в хола роза и лавандулов спирт. През целия полет я мачках в изпотената си ръка, а бонбона сложих внимателно в джоба, за после. Всяка секунда ми се струваше цял час и поне в моите представи от София до Прага съм летял не за три часа, а за няколко години.
Видях величествена Прага отгоре и вместо да се зарадвам, бях облян целия в студена пот… дали ще кацнем и как ще стане това. Затворих очи, стиснах зъби и след малко чух бурни ръкопляскания от всички страни… Кацнахме! Сега ръкопляскания могат да се чуят само в „Аерофлот“ или в компаниите на бившите съветски републики, но в онези времена си беше нещо обичайно все едно затваряш телефона, след като свърши разговора… Ръкопляскания, та чак докато добутат стълбичката пред вратата на самолета.
От тогава прелетях със сигурност милиони мили по целия свят, видях какво ли не. И къде ли не. От любимите ми Сейшели, през целия Китай, Южна Корея, Русия или Индия. Имам години с повече от сто хиляди мили за няколко месеца. Скочих с парашут от 4200 метра, полетях на параглайдинг от най-високия връх в Чехия – Снежка в планината Кърконоши, обиколих цяла България с хеликоптер, видях родния ми Шумен от тресящ се безмоторен самолет… Но този полет до Прага ще го помня винаги. Първият. И може би – най-важният!
След повече от 30 години се върнах в Прага, за да управлявам местния клон на най-голямата PR компания в света, американската Hill+Knowlton Strategies…Изпитах същото вълнение, както и през онзи мартенски ден на 1981 година, но този път без страха, а с усещането, че имам ново предизвикателство, с което трябва да се справя отново в Прага. Оказа се точно така.
http://delo.bg/air/flight/maxim-behar-polet-samolet/#prettyPhoto