М.Бехар: Време е за Терминал 3
На софийското летище, което отдавна трябваше да носи името на Джон Атанасов, трябва да се открие вече трети терминал. Само за пристигащи.
Критиците на кризата или още по-точно - критиците на всичко в България, от няколко години повтарят, че в тази държава има два изхода от трудната ситуация - Терминал 1 и Терминал 2. И понеже от опит знам, че България е препълнена с хора, които сутрин се сърдят на себе си, а следобед – на останалите, то ако те заминат, ще дадат шанс на другите, които се прибират, да го правят поне на специален терминал - VIP.
Тези дни България започва най-трудния си период от много години насам. И в двете предходни "улични" кризи през 90-те години, една в началото, а другата по средата, имаше тази огромна разлика, че докато тогава страната ни вървеше надолу, то светът се развиваше уникално бързо и нямаше дори техническа причина да не излезем бързо от каквато и да е криза. Сега е вече твърде различно - в общи линии улицата вече близо месец не може да генерира разумна концепция за промени и сега очакванията са отново насочени към политическата класа. От време на време някой и друг икономист публикува нещо смислено, главно във "Фейсбук", но и то остава или нечуто, или неразбрано, или пък просто се загубва в гигантския поток от безсмислени и безцелни словесни престрелки.
Навсякъде и по всяко време една-единствена теза пронизва всички концепции, гледни точки и позиции и като че ли обединява всички слоеве на протеста - трябват ни млади хора. Естествено, не мога да не се съглася с това, но ако се върнем двайсетина години назад, лесно ще се убедим, че винаги досега са ни управлявали предимно и точно млади хора. И Филип Димитров, и Жан Виденов, пък и Сергей Станишев бяха сред най-младите премиери в Европа, екипът на Царя, докато беше премиер, здраво гонеше средна възраст към 30 години, дори и в правителството на Борисов най-важните икономически ресори бяха в ръцете на твърде млади и отчасти много неопитни политици...
Естествено, че на България й трябват млади хора, не само и единствено завършили или живели в чужбина, но по-скоро хора с визия как се случва извън България. Нека погледнем не чак толкова далеч от границите ни - в съседна икономически просперираща Турция. Без съмнение огромна част от нейния успех се дължи на милионите "гастарбайтери", които през седемдесетте години работеха в Германия, пък и в други европейски страни, за да живеят по-добре и да изучат децата си в добри училища. Техните деца пък изучиха децата си вече в престижни университети и когато преди десетина години те се върнаха в родината си, вече бяха готови да управляват и частния си бизнес, и администрацията...
И това е само бегъл пример, който наистина ме кара да си мисля, че има и друг изход, освен споменатите два терминала - третият, този за пристигащите.
България сега има нужда от него. И не е много трудно да го има. Просто пристигащите трябва да са сигурни, че са дошли на точното място. И това вече не зависи от тях. /БГНЕС