Преглед на печата с PR експерта Максим Бехар
Нова телевизия, Здравей България | 08.06.2012
Водещ: Коментарът на „Преглед на печата с Максим Бехар. Добро утро, заповядайте! Как сте?
Максим Бехар: Радвам се да ви видя, прекрасно. Интересни теми днеска.
Водещ: От няколко дни, интересна тема и неприятна всъщност с тези бомби, които гърмят 4 г. по-късно. Челопечене, 4 г. по-късно същите бомби, обаче на друго място.
Максим Бехар: Всичко това, заради една екскурзия до Бали всъщност.
Водещ: Дали? Дали?
Максим Бехар: Дали? И аз си задавам този въпрос. Смятам, че ако е, заради една екскурзия до Бали, това значи, че или администрацията ни е супер евтина вече или по този начин се вдига пушилка, за да се прикрие някоя истинска причина.
Водещ: Вчера бившият министър на отбраната, който сега работи като адвокат, Николай Свинаров, зададе чисто въпроса, от правна гледна точка. Според него, това, ако е истина, е първият случай на документирана корупция и по тази причина е много странно за него.
Максим Бехар: Не знам. Все пак минаха 22 г. от началото на прехода. Може би има още други случаи, но този случай е, бих казал, комичен. Въпреки че доминира и вчера и днес изцяло в пресата,надявам се все пак, това е много тревожно, тъй като вероятно има много от тези боеприпаси навсякъде в България, разположени. Ние сме ходили по казарми навремето и, по армията знаем,че едва ли има малък град в България, без да има поделение. В това поделение да има складове, в които складове, нещо има. Струва ми се, че армията трябва да е много по-прозрачна, отколкото й се слага този ореол, че има нещо много супер секретно, потайно.
Водещ: Отколкото е.
Максим Бехар: Това са неща, които касаят човешки животи и сигурността и не може да влияят едни 5000 или 10 хиляди лева, дадени на някой друг. Просто трябва да има по-голям контрол, но…
Водещ: Служителката е взела екскурзията, е пътувала до Бали. Иначе поръчката си е за милион и 300 хиляди, доколкото си спомням това е само една поръчка. 120 милиона предстои да бъдат да …
Максим Бехар: Това имах предвид, че ако всичко това зависи от 5000 лева или 10 хиляди лева,наистина е смешно и не това е причината, според мен. Може би парламентът трябва да поеме някаква грижа. Все пак сме парламентарна република. Може би президентът, въпреки не чак толкова разширените си правомощия, може да погледне, да заеме позиция, защото той е главнокомандващ, върховен. Свързано е със сигурността, с армията, с МВР. Струва ми се, че обществото в България трябва да знае малко повече за това.
Водещ: Колкото аз съм запознат, тези стари боеприпаси продължават да се трупат. Да се трупат, да се трупат, да се трупат и всъщност проблемът става все по-голям. 11 тона са сега. Не знам колко са били преди 4 г. Може би са били по-,малко?
Максим Бехар: Да. Това са отговори, които трябва да бъдат дадени от министерството, трябва да бъдат дадени от обществото, но това е една от темите, които днеска покрива пресата. Предполагам, че и занапред така ще се случи. Другата тема е ЦРУ, тема, каквато отдавна не сме имали в българския печат…
Водещ: Нали прочетохте какво е казал шефът на ЦРУ?
Максим Бехар: Казал екселънт.
Водещ: Екселънт.
Максим Бехар: Екселънт, казал.
Водещ: Конгретюлейшънс, значи?
Максим Бехар: Да. Тема, която учудващо обаче текстът от информацията е много малко. На практика никой не каза това е официална информация, информация на посолството, от друга страна на правителство. Учудващо единомислие. Едни и същи снимки навсякъде. Почти всички са на първа страница.
Водещ: Да.
Максим Бехар: И третата интересна тема е, че имаме двете най-сериозни жени в България днеска в цялата преса.Едната е жената или политикът с най-голямо доверие, за първи път Йорданка Фандъкова, политикът, на който хората най-много вярват и другата е Кристалина Георгиева,която беше обявена вчера за най-влиятелната жена в България, в една класация. Така че много мъжката тема, армейска и много женската тема, за която току-що споменах, преплетена с ЦРУ, прави един интересен коктейл в днешните медии.
Водещ: Да.
Максим Бехар: Почти всички медии, казвам почти, защото някои от тях са се въздържали, са покрили една много интересна среща в Брюксел, която имаше през последните няколко дни, за която знам от различни мои приятели, които присъстваха на нея.Наистина е много интересно, тъй като темата за медиите е много болезнена и много, бих казал, противоречива в България. Има няколко картела или няколко групи, които владеят печатните медии и те водят една много открита, на моменти бих казал, невъздържана борба като за колеги помежду си. В същото време е много показателно, че в европарламента се обсъжда свободата на българските медии от най-различни хора, от представители на регионални медии, което е много добре.
Водещ: Добре. Спирам ви за момент. Заглавието в „24 часа” е ”Нито прокуратурата трябва да е бухалка, нито медиите инструмент за натиск”, но продължаваме коментара на прегледа на печата веднага след рекламите.
ПР експертът Максим Бехар, с когото правим преглед на печата, по-скоро разговаряме по темите от печата. Прелитаме по тях.
Максим Бехар: Доколко коментираме или прелитаме върху темите.Наистина започнахме една тема преди рекламите и тя е свързана с медийната свобода. Струва ми се, че Брюксел е едната институция, обаче ние всички читатели и мениджъри, хора, които имаме някакво отношение към медиите, също не трябва да си мълчим и самият факт, че целият медиен поток се изнася върху социалните медии, според мен, е много положителен знак, тъй като социалните медии имат 2 огромни предимства, които в следващите 10-15 г. в България ще бъдат доминиращи. Едното предимство е, че те са най-независимите медии. Не могат да бъдат купени. В един вестник можеш да купиш теоретически една тема, в една телевизия можеш да купиш, говоря теоретично, но и в Англия това, което се случи с Мърдок. Докато „Фейсбук” не можеш да го купиш и”Туитър”…
Водещ: Може би не сте съвсем прав.
Максим Бехар: Можеш да имаш своето влияние там. Можеш да имаш своята част. Обаче като цялостна медия, тя не може да бъде купена.
Водещ: Представете си, че се платят хиляда души, които да пишат в определена посока, а иначе играят независимо обществено мнение?
Максим Бехар: Да, обаче и това в случая…
Водещ: Това е един конкретен пример на купуване на социалните медии, което се случва непрекъснато.
Максим Бехар: Това се случва, особено в политиката.
Обаче от тези хиляда души може да има и 5 мнения, които да бъдат нашите мнения, докато във вестниците, в телевизията, там е много трудно. Те не са интерактивни медии. Не може във вестника по някакъв начин да сложиш твоето мнение, ако някой каже, че няма да го сложиш.
Водещ: Да, но само една скоба искам да сложа. Колкото и да е най-поръчковият вестник, най-поръчковата медия, винаги има един бъг в системата. Винаги има един колега или двама колеги…
Максим Бехар: Може да се появи от някъде точната информация. Може.
Водещ: Да. Винаги има един или двама или трима, които да са принципни хора, които да си вършат работата, естествено, налагайки им се да преглъщат определени неща.
Максим Бехар: Аз мисля, че не един, двама,трима. Голяма част от колегите…
Водещ: Имам предвид, в най-поръчковите, в най-гадните. Вижте, има…
Максим Бехар: Аз никога не съм делил медиите на гадни или на гадни и поръчкови, както и никога не съм ги делил по цветове. Аз и Аз и до ден днешен смятам,че жълти медии в България няма. Жълти вестници няма. Има вестници, които пишат истината. Има вестници, които лъжат или фабрикуват неща, но и вестници, които са точни, честни, почтени.
Водещ: Всеки вестник може да бъде жълт, според вас, ако лъжат?
Максим Бехар: Да, защото виждал съм и в сериозни вестници информации, които, да разбира се, те са на корпоративна тема или засягат някакви икономически интереси, но по самата си същност , не биха излезли в жълт вестник.
Водещ: Знаете ли? За социалните мрежи като заговорихме, според мен, наистина играят страшно важна роля, защото, ако приемем, че ние, които работим в официалните медии, би трябвало по някога сме, друг път не, коректив на останалите власти, четвъртата власт, журналистиката, то социалните медии са коректив на самата журналистика.
Максим Бехар: Те са и журналистика.
Водещ: Аз не бих си позволил да правя определени неща, най-малкото, защото след това ще ми напишат колегите във „Фейсбук” Абе, как можа,?
Максим Бехар: Не само вие и ние в медиите и всеки един човек в бизнеса или където и да е. Дори в едно училище, нещо някой ви спъне, някой ученик, пък запали цигара в час, нали веднага ще го напишат в „Туитър” или във „Фейсбук” и би се притеснявал. Те са коректив на цялото общество, но те са и журналистика и това е една от огромните разлики в света сега и преди 5 г., защото сега в момента „Фейсбук” има някъде към 800-900 милиона потребителите. Това означава, че вие имате 800 милиона-900 милиона конкуренти, потенциални, защото всеки един, който пише на своята стена, по някакъв начин прави някакво творчество, прави журналистика, пише текст. В днешно време за съжаление, тъй като коментарът е на много задни позиции в медиите, основната част от журналистиката е да имаш какво да кажеш и да има къде да го кажеш. Това е „Фейсбук”, „Туитър”. Да напишеш нещо в 140 знака е висш пилотаж на журналистиката.
Водещ: Да.
Максим Бехар: Нещо, което другите са писали на цели страници по вестниците…
Водещ: И във вашата професия е също висш пилотаж?
Максим Бехар: Да. Докато в 140 знака да напишеш нещо и да кажеш всичко в това, така че, според мен, медийната ще свобода си дойде повече на място, когато имаме по-силно развити социални медии, от които пък и хората стават по-интелигентни, тъй като социалните медии, освен всичко друго, са и обмен на познания. Аз знам нещо, вие знаете нещо. Вашият директор или директорка знаят по нещи и когато ние се срещнем в социалните медии, обменяме това познание и ставаме по-учени.Интересна тема за свободата на медиите в България. Надявам се, че не само в Брюксел, а и в България ще продължи тази дискусия. Още една, когато споменах Йорданка Фандъкова като политик с най-голямо доверие и Кристалина Георгиева, най-влиятелна българка, изпуснах едната българка, която се движи в политиката през…
Водещ: Цецка Цачева?
Максим Бехар: Меглена Кунева. Тя всеки ден. Тя всеки ден. Съгласен съм в Борислав Цеков в „Република”, който казва, че Меглена Кунева трябва да каже, кой я финансира и кой стои зад това движение, но не само тя, не само тя. Трябва да има още по-голяма прозрачност в българската политика, да се знае всеки лев откъде идва, за какво отива, кой как го използва, за да може да се пък ние избирателите, малко по-спокойно да отиваме да гласуваме. И особено пък, ако знаем и ако се въведе това, което изцяло поддържам Меги Кунева в това, което казва, че трябва да има електронно гласуване в България, може да има електронно преброяване. 3,5 милиона души участваха в електронното преброяване. Значи това са хората, които могат да гласуват електронно. Ако има електронно гласуване, тогава, предполагам, че прозрачността може да бъде по-голяма или сигурността на това, че ти даваш гласа си на този, който си го избрал наистина, може д бъде 100-процентова или близка до 100-процентова. Добрата новина е, разбира се, че почва европейското по футбол.
Водещ: Тази вечер беше, нали?
Максим Бехар: Тази вечер е. Ще гледаме Полша-Гърция и кой за когото си симпатизира, разбира се, ще вика и ще пие много бира и ще се радваме на футбола, защото освен всичко друго, при всички тези взривове, бих казал, тревожни новини, много тревожни новини , най-вече, че в днешната преса няма дума за икономика примерно, дума за сериозна икономика, нито дума за това дали България ще има повече инвестиции, ще има повече работа,за това какво прави правителството. Аз смятам, че почти нищо не прави да промотира България в чужбина, да казва, България е страната, елате тук при нас.
Водещ: Добре. Може би трябваше да завършим с футбола и европейското?
Максим Бехар: Да. Те инвестициите все пак са по-важни неща от футбола.
Водещ: Така е.
Максим Бехар: Идва и заминава, а остава необходимостта България да има добър имидж в чужбина такъв, какъвто заслужава.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Беше интересен.
Максим Бехар: Приятен уикенд на всички.
Водещ: И на вас. Сега новините.