Максим Бехар: Печатните издания отстъпват пред онлайн медиите
Максим Бехар е роден на 10 декември 1955 година в град Шумен. Завършва "Икономика и външна търговия" в Карловския университет в Прага. От 1981 до 1983 г. е редактор във в. "Млади свет", Прага, и е журналист в "Млада фронта", Прага. След завръщането си в България работи в Международния отдел на в. "Работническо дело" и е специален кореспондент на вестника от Шумен. В периода 1989 - 1991 г. е кореспондент на вестник "Дума" в Полша, а година по-късно вече е завеждащ Международен отдел на вестника. От 1992 до 1995 година е първи заместник главен редактор на вестник "Стандарт". През 1995 г. става основател и вицепрезидент (от 1998 г. и президент) на Асоциацията "Журналисти за ЕС". Член е на Международната асоциация на рекламните агенции, Международната асоциация по пъблик рилейшънс, Световната асоциация на вестникарските издатели. Основател и управител на собствена агенция за връзки с обществеността - М3 Communications Group, Inc. Във визитката на Максим Бехар присъстват и редица интервюта със знакови политически фигури от цял свят. През 2001 г. е избран за председател на Български форум за бизнес лидери, асоцииран с Международния форум на бизнес лидерите на Принца на Уелс. Почетен гражданин на Шумен и инициатор на редица значими проекти, Максим Бехар беше специален гост-лектор в Шуменския университет "Епископ К. Преславски". При краткото си гостуване в родния град, известният PR експерт посети редакцията на ТОП НОВИНИ и даде специално интервю за читателите на вестника и електронното издание topnovini.bg.
- Г-н Бехар, като истински шуменец откликнахте на поканата на Катедрата по журналистика и масови комуникации в Шуменския университет да бъдете гост-лектор. Вероятно динамиката на медийния пазар налага и избора на темата, която ще дискутирате със студентите - "Нови медии, социални медии, съвършено нов PR"?
- Като си гледах програмата преди 2-3 седмици, тази година съм обиколил поне 20 държави в три континента, говорейки с мои колеги, включително и с много студенти на тема социални медии и пъблик рилейшънс. В един момент си казах, че за голям срам не съм стигнал до моя роден град Шумен и се чух с доц. Проданов. Той беше много радостен да предостави аудиторията си и да съобщи на студентите, че много бих искал да се срещнем, за да говорим на тези теми. Много е важно, тъй като образованието в България е на изключително ниско равнище, главно поради факта, че бизнесът се развива много динамично. Нашият бизнес в световен план се променя много бързо и може да се окаже, че това, което студентите учат в университета, е просто неприложимо. Важно е бизнесът да комуникира със студентите, да им разказва за това, което се случва в практиката, и в този смисъл много ще се радвам, ако от лекцията и срещата с шуменските студенти, те си извадят поуките, когато отидат да работят в нашия бизнес.
- Като дългогодишен журналист, PR експерт и икономист, как ще обобщите случващото се на медийния пазар у нас?
- Има доста сериозни промени. От две-три години медийният пазар, бих казал, че просто се преобръща. Очевидно печатните медии отстъпват пред онлайн медиите. Има много бурно развитие на онлайн медиите и в същото време на новинарския пазар няма лидери. Има няколко медии, които се борят помежду си, но ако срещнем човек на улицата и го питаме кой е най-добрият български новинарски сайт, едва ли някой ще може да отговори. Има десетина такива, но няма лидер, няма истински, независим източник на професионална информация. От друга страна телевизиите, поради факта, че двете големи телевизии - PRO.BG и bTV бяха купени от изключително опитна компания, доста дръпнаха през последните години. Разбира се, "Нова телевизия" им е някакъв конкурент и също се опитва да развива продукта, тъй като също има много опитни собственици. Но пък всички други телевизии, като че ли увяхнаха и освен трите големи частни телевизии, плюс държавната национална телевизия, няма други играчи на пазара, което е много тъжно, защото това означава, че пазарът не е много конкурентен. Медиите се промениха и поради това, че от тях тотално изчезна публицистиката. Почти няма вестник, в който да се прочете дълбок аналитичен коментар, почти няма телевизия със силно публицистично предаване, почти няма радиостанция, с изключение на "Дарик", която да анализира случващото се в деня. Голямата промяна, и в световно равнище, е че от думата "нюзпейпър", която е съчетание от "нюз" - новина и "пейпър" - хартия, думата "нюз" изчезна и остана само думата "пейпър". Ние сутрин си купуваме една хартия, в която има новини, които вече ние ги знаем. Затова ми се струва, че колкото по-бързо печатните медии се обърнат към коментара и анализа, толкова повече ще спечелят читателите.
- Със сигурност интернет базираните медии налагат нови правила и в рекламата. Как е подредена пирамидата на рекламния бизнес днес?
- От една страна рекламодателите са много притиснати от финансовата криза и от трудната среда за правене на бизнес и печалба в България, но от друга страна, се изтеглят от печатните медии, а все още не се насочват към онлайн медиите. И в този смисъл има онлайн медии, които печелят, но това са единствено и само строго профилираните, които заемат някаква част от пазара - примерно медицински, туристически, правни услуги или комуникации. Тоест, ако една онлайн медия е строго профилирана има много по-голям шанс да спечели, отколкото ако бъде това, което преди десетина години се наричаше портал, или ако бъде разпростряна върху по-общи теми. Мисля си, че 2011-та и 2012-та година ще бъдат абсолютно решаващи за пазара на реклама в онлайн медиите в България и съм сигурен, че до 2012 година инвестициите в онлайн медиите ще бъдат толкова, колкото в телевизиите.
- Искате да кажете, че бизнесът ще реагира адекватно?
- Да. Само че, за да реагира адекватно, бизнесът трябва да има и добри медии. Трябва да се развият добри онлайн медии, за да може рекламодателите, или компаниите, които имат нужда от реклама, да видят много добро покритие и възвръщаемост на тяхната реклама.
- Биографията Ви е впечатляваща, но малцина знаят, че зад Вашите успехи стои една максима, която следвате от 15-годишен. Когато на тази възраст създадохте свой любителски вестник с новини от квартала, предполагахте ли, че медиите и комуникациите са Вашето призвание?
- Не. По-скоро обичах страшно много да комуникирам, да общувам. Дори бях забравил, сетих се преди 5-6 години за тази история с махленския вестник. Често съм казвал, и това важи за журналистиката, че белият лист е като белия чаршаф - или можеш или не можеш. Тоест когато застанеш пред белия лист, както преди пишехме на пишеща машина, а сега вече пред монитора, трябва да имаш желание, да умееш да предадеш и да кажеш това, което си анализирал, акумулирал и осмислил, на колкото се може повече хора. При това на достъпен език. Между другото, една от големите промени, с появата на социалните медии, е че на практика почти всеки, който активно участва в социалните медии, е журналист. В крайна сметка, обновяването на статуса във "Фейсбук" също е тип журналистика. Писането на стената е пар екселанс журналистика - с кратка форма, ти трябва да кажеш това, което имаш да кажеш на понякога хиляди, понякога и милиони твои приятели или почитатели. Ако погледнем "Туитър" - възможно най-кратката и най-трудната журналистика. В 140 знака, ти трябва да кажеш всичко, което имаш да кажеш и понякога в "Туитър" се получават много по-добри статии, отколкото на цяла вестникарска страница, защото ти казваш всъщност есенцията. Ако се запитаме какво е да си журналист - да има какво да кажеш и да има къде да го кажеш. Социалните медии дават прекрасна платформа за това. Аз мисля, че не след дълго блоговете ще изчезнат, тъй като са сайтове, в които се третират теми по много дълъг и скучен начин, докато социалните мрежи ще продължат да се развиват именно поради факта, че в тях се среща много свежа журналистика.
- Години наред ръководите най-успешната PR агенция в България М3 Communications Group. Има ли определени "тайни", които определят успешната формула на медийното присъствие на политиците, да речем?
- Да. Да бъдеш честен, почтен и независим. Не можеш да си помислиш дори, че можеш да отидеш в една медия и да предложиш пари. Това е абсурд. Никъде в света не може да се случи.
- Но в България се случва.
- Чувал съм, но аз не знам за нито един случай. Понеже ние сме от 16 години в бизнеса и както медиите знаят, че ние имаме прекрасни честни отношения с тях, така и нашите клиенти са наясно, че никога не бихме си позволили да платим на медия. Това много силно развива креативността на компанията ни, така че да представим една случка, една новина или история по начин, по който медиите ще се заинтересуват. Още от самото начало, когато стартирахме този бизнес, ми беше ясно, че в крайна сметка едно от определенията за PR е да направиш новина - медиите да бъдат щастливи от тази новина, но никой да не знае, че ти си я направил. И в този смисъл няма по-ценни качества от честността, почтеността и прозрачността.
- А лесно ли се разбира кога зад медийните изяви на дадена публична личност стои PR консултант?
- Аз веднага разбирам. Няма нищо лошо в това да стои PR консултант. Зад президента Обама, или зад Ангела Меркел, или зад Силвио Берлускони стоят цели гвардии от съветници, които ги съветват как да се обличат, как да говорят, как да се усмихват, как да се мръщят. Много е важно обаче, когато консултантът по публични комуникации съветва един политик, да прави така, че политикът да бъде много повече себе си и да може да изразява себе си, а не да бъде един фалшив, смешен човек, само защото PR консултантите са казали да се държи или облича по определен начин. Публичността много често действа като лупа - ако имаш добри качества и твоите PR консултанти съумеят да изтъкнат тези добри качества по един човешки начин, то тогава хората ги виждат увеличени. И в същото време, ако не успееш да направиш това, всички твои негативни качества излизат на показ. Знаете какво казва Джордж Сорос - понякога може да градиш един бранд или един образ 20 години и да го сринеш за 20 секунди. И всеки политик, всяка публична личност, трябва да обръща много голямо внимание именно на тези 20 секунди.
- В последните месеци самата дума криза ни стряска и насън, но мнозина бизнесмени са категорични, че в сложни ситуации се раждат и полезните решения. Какво мислите по този въпрос?
- Аз не бих го нарекъл вече криза. Първите три-четири месеца, когато се сринаха големите финансови компании в САЩ, наистина беше криза, докато сега е повече драстична промяна на модела на бизнеса. Този модел, по който ние правихме бизнес досега, особено в България с тези изкуствено напомпани високи цени на недвижимите имоти и страхотно раздути кредити, струва ми се, че тези години повече няма да се върнат. И това, което в момента се случва в света е, че се сменя моделът на правене на бизнес. Който успее да си направи свой модел, в своята си компания, и то така, че тя да бъде успешна, ще оцелее и ще се развива. Който обаче не успее, просто ще трябва да се раздели с бизнеса си. Смятам, че вече няма криза, има чисто психологическа нагласа, че бизнес трябва да се прави по друг начин.
- Като член на различни организации се ангажирате активно с популяризирането и на България, и на родния Шумен, като добро място за туризъм и инвестиции. Освен към тази кауза, към какви други проекти са насочени Вашите професионални планове?
- Моята основна цел винаги е била клиентите, за които работим, да бъдат доволни. Те са големи международни компании, които стоят в България, и за мен е важно като професионалист, да си вършим добре работата. От друга страна знам, че ако те се разочароват, няма да се разочароват от нас. Те ще се разочароват от България и това е големият проблем. Затова сме много стриктни към тях. Подготвяме няколко предстоящи инвестиционни форума и конференции, главно свързани с банките и финансовата дейност. Смятам, че това ще има много голяма значение за образа на България пред финансовите кръгове. Между другото един от големите проблеми на страната е кризата в нашето представяне извън България. Проблемите ни не са тук, те са извън България и са много големи, предвид факта, че страната ни не се промоцира никъде. Миналата седмица бях някъде в чужбина и си пуснах CNN. За около час имаше близо 20 реклами за инвестиционните възможности в Македония. Македония все пак е една малка държава, която има много по-малко инвестиционни възможности, отколкото развитата българска икономика. Много ме заболя, не защото беше Македония, а защото България не се рекламира въобще. Ако се рекламира, се рекламира с някакви спа центрове, с някакви коне, с някакви пендари, нестинари, а в крайна сметка всички европейски държави имат хубави спа центрове, голяма част имат излаз на море. Ние трябва да рекламираме това, което в момента е най-силното - хората в България и добрите данъчни условия. И ако аз отговарях за нещо или имах думата в това правителство, щях да насоча целия рекламен бюджет към това да се рекламират инвестиционните възможности на България, за да могат да дойдат повече пари.