Максим Бехар: Последният отпечатан вестник ще излезе в 2025 г.

"Печатните медии си отиват, журналистите продават послания, новини и коментари, мнения и позиции. Те не са продавачи на хартия", каза в интервю от седмицата за Васил Василев от "Фрогнюз" Максим Бехар.

Бехар е PR-експерт, с богат опит и знания в областта на публичните комуникации. Той е основател и управител на компанията за PR M3 Communications Group.

Председател е на Управителния съвет на Българската асоциация на PR агенциите, зам.-председател на Българския форум на бизнес лидерите, и Почетен консул на Република Сейшели в България.

Член е на УС на десетки неправителствени организации, както и на местни и международни бизнес общности. Работил е за в. “Работническо дело”, “Стандарт” и др. медии.

През февруари т. г. бе единственият българин, лектор на световния PR форум в Давос, Швейцария. Бехар е преподавал в много университети по целия свят, автор е на стотици статии в сферата на публичните комуникации.

- Споменахте в интервю, че няма да си купувате вестници, тъй като бъдещето е в интернет. В крайна сметка загива ли печатът?

- Е, не съм стигнал чак дотам, че да не си купувам вестници... Чета все още, защото ги има на пазара, има ги като медии.

Дори ги чета още от предишната вечер, но повече от ясно е, че печатните медии си отиват. Няма как да е другояче. В крайна сметка журналистите продават послания, продават новини и коментари, мнения и позиции.

Те не са продавачи на хартия и не би трябвало да се вълнуват особено от тази промяна. Нещо повече. Замислете се само преди десетина години какви условия трябваше да има някой, за да каже, че е журналист...

Образование, фактът, че работи в редакция, дори журналистическа карта... През последните години всичките тези изисквания на практика изчезнаха.

Защото да си журналист, означава да имаш какво да кажеш и да имаш къде да го кажеш. Е, сега това става твърде лесно във Facebook и твърде бързо в Twitter.

Във Facebоok вече има над 400 млн. потребители и, повярвайте ми, голяма част от тях правят журналистика, без дори да съзнават това.

И понеже е по-бързо, по-кратко, по-мобилно, по-лесно смилаемо, води до естествен отлив от печатните медии. Същото се случва и с книгите.

През последните 6 месеца не съм прочел нито една отпечатана на хартия книга, затова не се разделям с моя iPad и чета всяка свободна минута. Същото е и с новините.

Пристигат на мобилния ми телефон буквално всяка минута и ако вече се „събера“ с вестниците, то е, за да видя и други мнения на колеги, да прочета коментарите или дребните светски новинки, които всеки вестник сам си избира.

Разбира се, основно внимание отделям на бизнес вестниците, но много трудно намирам нещо, което вече да не съм прочел подробно.

С две думи – предполагам, че около 2025 г. ще бъде отпечатан последният всекидневник в света, може би още няколко години след това ще има и печатни седмичници, но не това е важното.

Развитието на мобилните медии и на това, което днес се нарича социални мрежи, а утре ще е нещо съвсем различно, всъщност ще определи и скоростта, с която печатните медии ще се трансформират.

И да знаете: в това няма нищо трагично. Точно обратното. Светът става все по-добър, по-бърз, по-прозрачен, информацията става все по-достъпна, а медиите – интерактивни. По-добри новини от тези трудно мога да си представя сега.

- Езикът на медиите се промени, към добро или по-лошо?

- Промени се към по-добро. Стана по-динамичен, по-информативен, пестим много време, за да научим една новина или да прочетем един коментар. Това постави и много по-високи изисквания пред професионалните журналисти.

Да напишеш един коментар в 15 реда, очевидно е много по-трудно от това да се разпростреш на 2 страници.

От друга страна, в онлайн пространството под всяка новина вече може да има още поне 10 новини, споделени под нея от читатели.

Това почти премахва необходимостта в новината да има толкова много подробности, улеснява езика и ако нещо в нея липсва, то лесно може да бъде допълнено от тези, които я четат.

Езикът наистина се промени мълниеносно през последните десетина години и продължава да се променя в геометрична прогресия.

Най-силният пример е с мрежата Twitter – там всички новини се събират в 140 знака и ако си „майстор“, можеш да кажеш страшно много неща само с няколко думи.

- Проследихте ли медийния двубой между премиер и президент по-рано в две национални телевизии? В тяхна полза ли беше едновременната им поява?

- Бях извън България и точно по това време се намирах в самолета и не можах да проследя т.нар. „двубой“. Струва ми се, че това беше абсолютно безсмислено.

В крайна сметка за един политик може да се съди по това, дали е последователен, дали има визия за управление и за бъдещето, а не по това колко души в кое предаване са го гледали.

Според мен фаворизирането на медиите, особено на телевизиите, особено сутрин рано, е някакъв мит или балон, който се харесва на много политици.

През последните години всяко правителство, което губеше избори, а на практика това бяха всички правителства, обясняваше своите провали с факта, че са свършили прекрасна работа, но не са могли да я обяснят на обществото.

Това е мощен стимул за политиците да бъдат навсякъде по медиите и да обясняват колко добри неща са направили.

Но нека не забравяме нещо важно, с което всъщност започнахме този разговор – новите медии. Старият шаблон, че нещо, което вестникът не е написал или телевизията не е съобщила, все едно не се е случило, отдавна вече не важи.

Информацията е свободна, бърза, безгранична и ако един политик свърши нещо добро, то всички и веднага ще разберат. И без той да гастролира по телевизиите.

Днешното време е на прагматизма, на бързите резултати, обществото е страшно нетърпеливо и всяко едно обещание за светло бъдеще е пълна загуба на време.

Същото е и с прекаленото вторачване в миналото – загуба на полезно време, което може да бъде използвано за ефективни мениджърски или политически решения.

Затова смятам, че един ден обществото ще забрави кой какво е казал по някоя телевизия, а ще погледне дали сме направили крачка напред, дали живеем по-добре, по-сигурно и по-модерно.

- Одобрявате ли решението за съкратения състав на СЕМ?

- О, да, смятам, че дори и трима души са напълно достатъчни. В крайна сметка не очаквам СЕМ да промени по какъвто и да е начин българското медийно пространство.

Нито да гарантира свободата на словото. Според мен колкото по-малко регулация, толкова по-добре, а най-добре ще е простичка и ясна законова база с ясни санкции за този, която не я спазва.

- Трябва ли да се обединят БНТ и БНР?

- Трудно мога да преценя, трябва да си много тесен експерт в електронните медии, за да имаш категорично мнения по толкова важен въпрос.

Но струва ми се, че принципът на възможно най-малка бюрокрация и администрация в обществените медии трябва да се спазва желязно. Повторения и дублиране на функциите е просто абсурдно.

Не казвам ни най-малко, че това е случаят с БНТ и БНР, но ако тези 2 институции бяха частни, със сигурност собственикът им би обединил администрацията и обслужващите звена, а и информационните отдели.

- Кои са най-сериозните пропуски в медиите днес?

- Е, всяка медия в крайна сметка си отговаря за себе си. Но със сигурност липсата на анализ и на задълбоченост, на истински коментари, стегнати, кратки и ясни.

И отново: свободата на словото е най-важната от всички свободи в модерната демокрация. И няма никакво значение дали те са online или offline. Дали са печатни или виртуални.

Тази свобода е огромна отговорност и стимулира творчеството, мисълта и професионализма.

Ако опазим тази свобода, а тя винаги ще бъде под заплаха, без значение кой и къде управлява, това ще е огромно постижение за обществото ни като цяло.

И тогава пропуските в медиите няма да ни вълнуват чак толкова много, още повече, че в онлайн медиите те могат да бъдат коригирани веднага.

http://bolgari.net/maksim_bexar:_posledniiat_otpechatan_vestnik_shte_izleze_v_2025_g_-gl-637.html