Максим Бехар в "Един ден без интернет"

Как емблематичният PR експерт пропусна над 3000 мейла и изнерви екипа си

"Прекарвам поне 18 часа в интернет. Да, всеки ден, разбира се! Лягам си в 1 през нощта, а ставам сутрин в 7 и една минута. Само докато спя, не съм онлайн."

Не става въпрос за някакъв издирван хакер, нито за съседското момче, което не сте виждали да излиза с години от апартамента. Въпросните думи са на Максим Бехар - шефа на М3 Communications Group и един от най-емблематичните пиари в България.

Докато някак смилам информацията – 18 часа онлайн в денонощие! – Максим вече получава 5 мейла на своя BlackBerry, което означава, че трябва да държим под око не само компютъра му, но и телефона.

"Скоро някой ме пита как съм живял без BlackBerry и аз отвърнах: не знам! И това е големият ми проблем на Сейшелите – там има, ако въобще има, много бавен интернет". (Максим Бехар е почетен консул на Сейшелите у нас - бел.ред.)

Седим в офиса на М3 Communications Group, понеделник сутрин е. Максим посяга инстинктивно към мишката на компютъра си. Естествено, спира се.

"Баща ми, лека му пръст, много се дразнеше.

Идваше в офиса, сядаше, почвахме да си говорим, а аз все зяпах в екрана на компютъра - дори съвсем механично прехвърлях електронна поща. Колегите обаче са ми свикнали - това не е нищо лично, просто въпрос на навик."

Максим изглежда все още развеселен от предложението ни за този свръхнестандартен за него ден. Въпросният понеделник обаче е важен за семейството му по съвсем друга причина - днес синът Мишо започва работа в един от бизнесите на Бехар.

"Той прекара вече три години в МакДоналд'с, това е достатъчно" – обяснява Максим, който често е изтъквал защо такава работа действа възпитателно. Изпитателният срок обаче явно е приключил.
Максим все пак решава да се пробва да преправи правилата. "Силве, ще трябва ти да ми видиш мейла!" – обръща се към секретарката си. Разбира се, елегантният финт не минава.

"По принцип няма как денят ми да почне без мейли, ето сега чакам едно потвърждение за хотела ми в Кан, пътувам утре. Въобще не знам днес как ще се оправя... Предизвикателство е! И със сигурност повече от един ден без интернет за мен не е възможен."

Седим и чисто журналистически започваме да анализараме ситуацията – преди тя още да се е разгърнала. Цял ден Максим ще прави именно това – не просто ще участва в експеримента, но и ще се наблюдава отстрани.
В този момент ни казва една фантастична цифра, която по-късно ще се окаже вярна: "Аз получавам около 3000 мейла на ден. 70% от тях, разбира се, е спам. Аз съм си сложил филтри, но въпреки това преглеждам спам папката. Правя го вечер – пия две ракии и чаша червено вино и сядам да огледам нещата в спама."

Срещи и раздели
Естествено, не си мисля, че той ползва интернет само за бизнес информация и мейли. Нещо повече – от няколко сигурни източника знам, че Максим е върл фен на чата. Очаквам да отрече с идеята, че чатът не е най-сериозното занимание на планетата. Той обаче прави тъкмо обратното.

"Аз съм нонстоп в някакъв чат – твърди Максим. – Защо? Ами защото там срещам хора, които в мирно време няма как да срещнеш. Къде другаде? Някога хората се запознаваха в транспорта, ако щеш – в бакалията, заговаряха се. Но сега е различно. Не можеш просто да се приближиш до някой и да кажеш това, което чета в чата. Например: "Абе ти истинският Максим Бехар ли си?" Освен това в чата има по-малко агресия, отколкото в "живия живот". Там просто можеш да блокираш човека, да го изхвърлиш от контактите си. Общуването е много специфично. В чата веднага усещам каква е ответната реакция. Хората стават по-зрели – просто има най-различни възрасти и теми. Научаваш наистина много неща, над които иначе не би се замислил."

Максим Бехар влиза главно в Skype и ICQ (към MSN няма отношение, без някаква конкретна причина). Твърди, че заради миналото му на пишещ журналист ("макар че бивши журналисти няма") наистина му харесва да си напише репликите, вместо просто да ги каже.
А не губи ли реалното общуване от виртуалното? "Не, не мисля, че има такава връзка. Аз и с децата си говоря онлайн!

С дъщеря ми Ралица си общуваме в отделни стаи само чрез Skype
Можем да си говорим така с часове, в един и същ апартамент. Ето вчера например тя ме попита от нейната стая: "Имаш ли кеш?" Трябваше ѝ за първата вноска за абитуриентската вечер. Казах ѝ "come here". И тя чак тогава дойде при мен да вземе парите. Въобще децата ни вече живеят онлайн и за да ги разберем е много важно и ние да сме част от този техен свят."

На фона на безспорния факт, че бащите по дефиниция ревнуват дъщерите, Бехар се оказва наистина странна птица. Всъщност звучи логично, макар и не-много "по български". "На Ралица не ѝ ограничавам чата. Ако го направя – ето тогава сигурно би се случило нещо лошо! А и в крайна сметка, нима преди 20-30 години не сме залитали? Нима не сме ходили по дискотеки и не сме правили секс за една нощ? Сега е много по-добре, защото имаш повече възможности да получиш информация за определен човек."

Оказва се, че дори имаме новина – само два дни преди посещението ни М3 са стартирали сайт за запознанства – www.gbulgaria.com.

"И, да, видях, че дъщеря ми цял уикенд вися в него! – казва без видимо притеснение Бехар.

Според Максим България има нужда точно от такъв "стилен" - по неговите думи - сайт. "Без кретени, пошлост и порнография". Питам го (макар че имам основателни подозрения) откъде точно идва g-то. "Ясно е, че идва от g-точката! Но истината е, че аз искам да направя една g-общност, в която да има clear talk, clear chat and clear dating (чист разговор, чист чат и чисти запознанства - бел.ред.) Нека си има сайтове за секс, но в случая ние влязохме в този бизнес, за да направим интернет пространството по-чисто. Защото аз съм против разни типове с измислени никове, които влизат в чатовете само за да говорят глупости".

Минало незабравимо

Дали заради студения ден навън и горещото кафе вътре, дали заради  общи познати и теми, обстановката става доста задушевна и Бехар решава да се върне назад в годините. Естествено, във връзка с компютрите и интернет.

"През 91-а си дойдохме с жена ми от Полша... Бяхме се разплатили за всичко и накрая ни останаха едни 650 долара. Тогава казах на Мила – дай да си вземем с тях един компютър! Тя беше доста изненадана, но ми каза "добре". Купих го от Митко Джендов – направо от дома му! Тогава той сглобяваше на масата си компютри... Виж само какво нещо е животът! А знаеш ли каква беше заповед номер 1, която беше издадена навремето в "Стандарт"? Тя беше всъщност написана от мен – "Забранено е влизането в редакцията с пишещи машини!" Защото ние взехме компютрите и всичко беше ОК. И изведнъж гледам: всички журналисти си донесли пишещите машини, а до тях - компютрите!
През 93-а пък Вени Марковски ме попита: ти знаеш ли какво е интернет? Това е нещо, с което много бързо можеш да влезеш дори в библиотеката на Американския конгрес. Казах му: "Стига, бе", а той наистина донесе модем и влезе в тази библиотека. Оттогава не знам как човек може да живее, без да е в постоянна връзка с целия останал свят".
Но млъкни сърце! Време е за работа.

10:00 - събрание на клиентския отдел

Срещата започва с дискретен смях. Осемте момичета около Максим просто не вярват, че шефът им може да изкара един ден без интернет. След което забавлението преминава в нещо значително по-сериозно – Бехар отказва (в името на рекорда) да провери мейли, дошли в офиса във връзка с важни проекти. Това вече създава лека суматоха – все пак на клиентите трябва да се отговори.

"Добре де, ще кажа, че си неразположен днес, – взима нещата в свои ръце управляващият директор на М3 Communications Маргит Кеворкян (дъщерята на Кеворк Кеворкян - бел.ред.)
В следващия един час се говори за банери, макети, брошури, презентации, прес ивенти, конференции, първи копки, срещи, уебсайтове, лога... Максим е в стихията си – хвърля идеи, предлага контакти, разпитва за най-малкия детайл на всеки проект. Оказва се, че се е случвало да има дни с по 8 организирани събития.
На фона на корпоративната култура в офиса решавам да питам какво прави с безумните клиенти – защото със сигурност има и такива. "Истината е, че рядко се случва да върнем клиент – казва Бехар. – Това може да стане например, ако има свръхочаквания – да дойде и да поиска за 1000 евро да се направят чудеса от храброст! Или пък да си е наумил, че абсолютно всичко може да се купи! Да ме попита: "Добре, колко ще ми струва да съм корица на "ТЕМА"? А аз следвам правилото, че пресата е свободна. До медиите пращаме само покани за събития и прес рилийз."


Разбира се, не пропускам и момента за заяждане – защо целият клиентски отдел е съставен от жени? "Абсолютно целенасочено е – обезоръжаващо казва Максим. – Добре е клиентският отдел да е еднополов. Пробвали сме няколко пъти с мъже, но те си тръгват. Аз последните месеци гледам да не казвам остри думи, но по-рано бях доста рязък – и когато

повишиш тон на един мъж пред 10 жени
направо му се разказва играта! Интернет бизнесът ми обаче се прави само от мъже."
Защо обаче е нужно да се повишава тон – все пак, не е необходимо да говориш силно, за да ти се чува гласът, нали? "Така е – признава Бехар. – Сега се опитвам да не повишавам тон – особено понеделник сутрин. Аз управлявам няколко компании и след 14 години разбрах, че и да повишавам, и да не повишавам тон – все тая. Един човек, ако не го може, просто... не го може."
Задачите са раздадени, момичетата от клиентския отдел се пръскат. Следва среща с маркетинг мениджърката на HeadLine (някогашен отдел на М3, сега отделна компания). А в

11:34 от уеб отдела вече искат саморазправа с нас
Необходимо им е одобрението на Максим за няколко неща, а той (вече напълно влязъл в духа на експеримента) отказва категорично. "Това е страхотно предизвикателство за мен. Да не мислиш, че ми е лесно? Но искам да видя дали мога да се справя! – казва ми с трескав поглед на състезател.
В 12 решаваме да видим колко мейла е получил (без, разбира се, да отворим нито един от тях). Цифрата е зашеметяваща – 2227! Ако не вярвате, ето ви го словом: две хиляди двеста двадесет и седем.

Естествено, Максим не обядва. Започва поредната си среща в офиса – с екипа на M3 College. Дискретно решаваме да не нададем ухо по темите приходи, разходи, договори, excel-ски файлове. С изострено внимание обаче чуваме идеите на Бехар за лекции в колежа – например Явор Дачков и Велислава Дърева да дискутират свободата в пресата; "Клубът на сеньорите" да оцени миналите избори; да се направи задълбочен анализ дали е "мръднал" имиджът на България откакто сме в Европейския съюз.
Малко след 1 в офиса се появява Шай Ратзаби от "Камор ауто", за който М3 ще организира събитие. Акцентът на срещата обаче тотално се измества, когато Шай разбира причината екипът ни да е там.
"Максим без интернет? Това е просто невъзможно!" – възкликва, докато всички дружно пием поредното кафе.


"Всъщност аз извадих късмет - пояснява Максим, - представи си ако ме бяха поканили за "Един ден без секс".
И все пак си признавам, че днес наистина живея в различен свят..."
В 4 часа Бехар установява, че въпреки хилядите (буквално) мейли, днес има само три телефонни обаждания. "Хората не ми се обаждат много, защото знаят колко съм зает. Затова ми пращат мейли! И знаеш ли какво установих с времето? Колкото по-малко важен си, толкова повече ти се обаждат по телефона!"
Поредната среща, поредното кафе... Бехар признава, че е леко нервен - влиза в стаята си, сяда на бюрото и хваща мишката инстинктивно. "Това вече ми е станало рефлекс, а целият този ден сякаш не съм аз" – обяснява.
Отправяме се към срещата (вече извън офиса) с Tishman Management. И – да! – пристигаме 10 минути по-рано. "Просто без интернет човек има време бол. За пръв път идвам по-рано на среща!"

Ако някога ви се наложи да прекарате цял работен ден с Бехар, със сигурност се въоръжете с няколко енергийни напитки, хронично приповдигнато настроение и желание за комуникация на полу английски. Плюс, разбира се, търпение, защото срещите буквално се застъпват и само истински трениран пиар може да запази на лицето си типа усмивка, която означава "точно ВАС чаках цял ден". Безспорен факт – Максим успява да накара хората, с които прави бизнес, да се почувстват по някакъв начин специални и неповторими. С Пепи Ганев обаче сме леко изтощени към края на т.нар. работен ден. Привечер Максим видимо бъка от енергия, а ние едва се влачим. 

И ето че най-накрая – след още няколко ангажимента – идва време за равносметката
Отваряме пощата на Бехар - мейлите са 3100! Питам го как се чувства след толкова часове без интернет.
"Ще бъда честен – отговаря Максим. – Ти буквално ме върна 15 години назад! И това не е просто един ден без мейли, защото аз също така не получавах и новини; така и не разбрах какво се случва по света, да не говорим, че не влязох в любимите ми PR сайтове... Въобще експериментът ти сега е равностоен на това преди 15 години да беше помолила журналист да прекара цял ден без вестник. Или преди 30 – който и да е човек без топла вода. Преди 100 – без обувки..."

Не се стърпявам и го питам дали вечерта ще влезе в чата – и доколко това е място за хора тип самотници. "Не, чатът не е за самотници – ти видя с колко хора си общувах днес! Просто чатът е мястото за тези, на които сегашната информация не им достига. Там намираш изцяло друг, различен свят – можеш да си общуваш с шофьори, секретарки или колеги от другия край на света. Въобще интернет е най-хубавото нещо, което ни се е случвало от много, много време насам."

И в този момент наистина започвам да се чувствам старомодна.

Източник: temanews.com