Последния път, когато... Максим Бехар
...се забавлявах истински.
Вечерта преди изборите - в село Брестовица, в избата на моя добър приятел Иван Тодоров. Заедно с цял куп приятели: Милен Велчев, Ути Бъчваров, Иван Искров, Андре Токев, Ицо Чепишев... За България започваше нова страница и фактът, че никой от нас не знаеше точно каква ще е тя, също ме забавляваше.
...ми беше страшно скучно.
Трябва да са минали десетки години оттогава. Беше преди да се оженя и това са миговете, когато чаках жена ми Мила да се върне от нощно дежурство в редакцията... Оттогава не помня и една минута да ми е било скучно.
...проявих суета.
Преди няколко месеца, когато личният зъболекар на Арнолд Шварценегер ме помоли да му се усмихна широко и ме попита как се казва моят зъболекар.
...си купих нещо.
Миналата седмица. Последен модел телефон-компютър Трео 650, близък до това, което всички ще имаме след години: нито телефон, нито компютър.
...не ми пукаше
как изглеждам.
Снощи. В “Мотто“ на “Аксаков“. Джинси, небръснат, леко разкопчана риза и цветно сако. Вечерях с жена ми, дъщеря ми Ралица и братовчедка ми Ева, която прекарва половината от живота си в Ню Йорк и другата половина в Мадрид. Ама понеже е художничка, реших, че мога да си позволя.
...бях диджей.
Точно преди 22 години. Изкарвах дълго време прехраната си с тази професия, и то в години, когато в България това беше подвиг. Да не говорим, че частен бизнес официално нямаше.
...научих чужд език.
О, знам няколко, може би 7 или 8, и постоянно уча. Преди няколко седмици вечеряхме с Мони Паси и с моя много добър приятел Михай Унгуреану, сега румънски външен министър. В негова чест научих дори цяло изречение. Че мъй фаче, бона сара.
...мързелувах.
Миналото лято. Цяла седмица. На плажа на хотел “Азалия“ в “Свети Константин и Елена“ край Варна. Ама така мързелувах на този плаж, че тази година си поръчах същия хотел, същите стаи, същия плаж...
...ме развълнува филм.
“Терминалът“ на Стивън Спилбърг с Том Ханкс. Гениален филм с невероятни внушения, които дори и месеци по-късно идват при теб като случки от нашата модерна българска действителност, все по-близка до американската.
...поглезих някого.
Всеки ден - дъщеря ми Ралица. Претендирам да съм автор на максимата, че баща, който няма дъщеря, не знае какво е да си пълноценен баща.
...бях груб.
Днес в офиса си. Пет минути след това се извиних. Винаги така правя. Или поне опитвам да е винаги. Това обаче е фундаментален въпрос, който ме измъчва всеки ден и е основен в стила ми на мениджмънт. От една страна - аз съм човек, който ненавижда грубостите, от друга - опитът ме е научил, че понякога е по-добре да бъдеш по-рязък, по-директен, докато се свърши работата, а после - ако си сгрешил, да се извиниш. Грубостта обаче ме измъчва дълбоко и ако някога съм прекалил, изживявам го дълго време.
...се изплаших.
Преди близо 19 години, когато жена ми Мила раждаше. Не можех да си представя, че нещо може да се случи и да живея без нея и без сина си. Нямам идея защо така се бях притеснил, сигурно защото ми беше за първи път.
...бях абсолютно честен.
Всеки ден. Фанатик съм на тема честност. И прозрачност. Честността е неделима част от моя бизнес - пъблик рилейшънс. Не можеш да работиш тази професия, ако не си пределно честен, точен и почтен.
...излъгах.
Днес. Себе си. Обещах си, че всяка сутрин ще карам колело в Южния парк, а вместо това седнах да работя в 7 сутринта, да отговарям на имейлите си... и така не карах.
...ме разочароваха.
Е, съвсем скоро. На изборите. Не вярвах, че все още има хора, които смятат, че 1933 г. може да бъде пренесена в 2005-а. Светът е вече толкова друг и толкова космополитен, че това ми се струва като една смешна или по-скоро тъжна пародия.
...подцених някого.
Подцених действителността, че любимият ми баща може и да го няма. Не вярвах, че може да почине. Отиде си през март на 80 години, а не знам защо бях убеден, че е вечен.
...харесвах работата си.
Всяка минута, всяка секунда, всеки миг, работата ми качва адреналина, кара ме да мисля, но не само това - кара ме да изсмислям. Постоянно и различни неща. Много обичам работата си.
....се почувствах успял.
Миналия декември на десетата годишнина от създаването на фирмата. Видях край мен повече от 50 щастливи момичета и момчета, които със сигурност са най-добрите PR специалисти в тази държава, а и не само в тази. Какво повече може да желае човек от това да бъде в такава компания?!
...бях на косъм от провал.
О, това е част от живота ми. Всеки ден съм на косъм от различни провали и преодоляването им прави живота ми толкова интересен.
...отказах PR поръчка.
Миналото лято. Много мислене падна обаче. Случвало ми се е няколко пъти. Винаги по морални съображения и никога по професионални. Тези решения никога не взимам сам, обсъждам ги с най-близките си във фирмата.
...се държах мило с някого,
когото не харесвам.
Преди месец в един офис на голяма автомобилна компания трябваше да подам ръка на дама, на която много-много не цепих басма, ама имаше доста чужденци край нас и не исках да ги занимавам с нашите балкански страсти.
...ми се подмазваха.
Не вярвам някой да го прави. Няма защо.
...исках да започна всичко
отначало.
Ами аз това правя всеки ден. Почвам отначало. Всяка Божа сутрин. Само че помня всичко, което съм направил вчера - и грешките, и успехите.
...усетих, че ми липсва
журналистиката.
Никога не съм се разделял с нея. Журналистиката не е толкова професия, колкото състояние на духа. Нося си го винаги с мен.
...бях на Сейшелите.
През март тази година.
...свърших нещо като консул.
Миналата седмица. Открих изложба с мои снимки от Сейшелите, която тяхното външно министерство взе решение да разпрати из целия свят. Заверих важни фирмени документи, посрещнах високопоставени гости от правителството във Виктория и обядвах с президента Георги Първанов в качеството ми на член на Групата на африканските дипломати в България.
...се чувствах на 25.
Снощи.
...плаках.
Онзи ден. На гроба на татко. Плаках от безсилие, че не мога да променя нищо в тази гигантска несправедливост. Огромна несправедливост е, че го няма.
...бях щастлив.
На абитуриентския бал на Мишо, сина ми, в средата на май. Той беше безумно щастлив, как мога аз да не съм?!