Максим Бехар пред БГ Радио – 10 Любими Песни
07.10.2020
Максим Бехар представя своите 10 любими български песни и лични истории свързани с тях в рубриката „Любимите 10“ на БГ радио.
10. ФСБ – Високо
- ФСБ е група от страхотни музиканти. Тя е един от символите на моето поколение - 70те години, когато всички слушахме богата музика, произхождаща от посланията на групата The Beatles.
ФСБ е първата група, която в България се роди с много музика и инструменти.
Песента и самото заглавие „Високо“ показват накъде трябва да се стремим ние, и от тогава до сега това е и моят стандарт - високо.
9. Георги Минчев и Щурците – Бяла тишина
- От всичките им песни, харесвам най-много „Бяла тишина“, въпреки, че те имат далеч по-сложни и интересни песни, свързани с много техни послания .
Спомням си как на черно-белия ни телевизор Опера изведнъж се появиха на картинка Георги Милчев и Щурците пред катедралата Александър Невски. Тази цялата поезия на песента не беше характерна за българския поп, дори и в онези години. Харесва ми и не ме връща само към 70те години, а по-скоро ми казва, че и в днешния живот има бяла тишина и ние трябва да си я създаваме.
8. Тангра – Богатство
- Това е много хубава студентска песен, която е лесна за запомняне – особено частта за хазайката, идваща „сутрин да ме пита за наема и носи кифлички с кафе“, която и тогава и сега не съществува в реалния живот. Ние всички танцувахме много на тази песен.
През 70те години свирех в една група „Сълзите“ и се събирахме – аз бях на барабани, Краси Николов, който в момента има звукозаписно студио, беше на бас китара, както и Чавдар от група Импулс беше на соло китара.
Наскоро си говорехме с Данчо Караджов от Сигнал и той ми каза как всяка петък вечер идваха в този клуб на Бъкстон да слушат „Сълзите“ и да ни се присмиват. А ние ходехме да гледаме ранните „Бъндараците“, преди да станат Сигнал, в Овча Купел всяка събота вечер.
Също така съм израснал с Косьо Марков, основателя на Тангра, с когото живеех почти на една улица и го наричах „Косьо антената“, защото беше единствения, който имаше антена и хващаше сръбска телевизия. Често се събирахме у тях да гледаме филми и най-вече да слушаме рок групи.
7. Дони и Момчил – Уморени крила
- Това е една по-модерна песен, която е учудващо лирична за времената през 90те, в които тя беше създадена, когато животът не беше никак спокоен и добре подреден. Затова песента правеше впечатление, а и двамата са много добри музиканти.
Момчил имаше период, през който направи голяма пауза, а през последните години искаше отново да се върне в музиката. А това, което прави Дони, заедно с Нети, през последните години от кариерата си е много добро за българската естрада. Те са много добри изпълните, които обикалят из света, включително в Америка, където много ги обичат. Но всичко започна от „Уморени крила“.
6. Ахат – Черната овца
- Има няколко причини да я харесвам. Ахат е много добра група с прекрасни музиканти, особено Звезди. Преди няколко години участвах в едно шоу „Черешката на тортата“ и Звезди трябваше да се появи и да изпее една песен по мой текст, който бях написал набързо, абсолютно аматьорски по време на предаването. С него заедно направихме едно страхотно шоу тогава.
За онези години, когато беше написана песента, да бъдеш черна овца не беше нещо положително, както е в днешно време. Сега това означава да бъдеш различен, по-интересен, по-революционно настроен, да имаш по-добри идеи.
5. Д2 – Сто години
- Групата има много хубави песни и никога няма да забравя една вечер, в която бях в клуб Суингинг, който и днес съществува, и чух една група, която изпълняваше кавъри. Отидох при едно от момчетата и им казах: „Знаете ли, искам да ви наема да свирите за един наш проект на клиент. Как се казвате? Кои сте?,“ и той ми отговори, че ще дойде да ми донесе диск с песни, за да видя кои са и какви песни имат. И това момче, Митко Кърнев, звънна на вратата ми една неделя вечер и ми подаде диск – без обложка, без нищо, само написано с флумастер „Д2“. Преди малко решили да се кръстят така, за да имат някакво име, а Д2 идва от Дичи и Димитър.
Това беше далеч преди песните „Сто години“ и „Ледено момиче“, които са едни от емблематичните парчета за групата. Аз все още съжалявам, че Дичо вече не е част от групата, защото имаха голяма химия двамата. В същото време Митко Кърнев израсна много през годините. Той е прекрасен музикант, двигателя на групата в момента и винаги когато разбера за техен концерт или шоу в клуб съм техен зрител и фен.
4. Спринт – Домино
- Песента има страхотна енергия, хубав текст, и толкова добър ритъм, че спокойно я слагам като една от първите ми любими български песни.
Когато един ден, преди няколко години, попаднах на една конференция и при мен дойде Пейо от група Спринт, без да знае дали си го спомням, а аз грейнах и му казах: „Ти си този с Домино,“ след което се зачуди, че знам песента му.
Домина е много хубава песен, която не говори само за годините, в които е написана и изпълнена, а и за това, че в България е имало естрада, която не е била само тази по Интервизия или Златния Орфей, с уважение към тогавашните фестивали, а като естрада със западен характер. Певицата има много добър глас и представяне, и с голямо удоволствие бих се срещнал с нея и с Пейо.
3. Авеню - Бягство
- Изпълнителите от Авеню са едни много добри мои приятели. Песента е много приятна и лирична, както и много интересна. Когато я чух за първи път в средата на 90те си качах, че не е възможно такава песен да бъде написана в България. Толкова музикална, издържана и приятна, и в същото време с толкова силни послания в нея.
Много обичам тази песен и съм много близък и със Заки и с Боби, но със Заки сме имали много допирни точки и се радвам, че имам такива приятели – музиканти. Те са много повече от музиканти. Те са хора, които се занимават с бизнес и имат широка обща култура.
2. Поли Генова – If love was a crime
- Страхотна певица и много добра приятелка, с която се виждаме доста често.
Песента й стигна до 4то място на Евровизия и беше единствената в цялата класация с английски текст и английско название, което е характерно за правилата на Евровизия. Много уважавам изпълнителите, които държат на българския роден език, но английският е вече е световен език. Често коментират и моите публикации във Facebook, които пиша на английски език и аз обяснявам, че Facebook не е България, а Светът. По същия начин е и Поли Генова.
„If love was a crime“ е много добре направена песен, добре композирана, текста, хореографията и изпълнението. Смятам, че тя е една от най-добрите български певици в момента и има много добро бъдеще и кариера за напред. Радвам се, че имаме тази песен и съжалявам, разбира се, че не спечели Евровизия.
1. Каризма – Минаваш през мен
- Песента е много модерна, добре структурирана, с хубав текст и прекрасно изпълнение, и въобще цялата песен е интересна. Няма елементарни припеви, простички послания, същевременно е много музикална и трудна за изпълнение - вокално.
Познавам Миро и Галя от много години, от времето през 90те, когато в София имаше ресторант на име Опера Хаус, където бяха наели студенти от ВИТИЗ и НАТФИЗ, между които бяха Милица Гладнишка, Орлин Павлов, както и Миро и Галя. Студентите бяха сервитьори и сервираха с микрофони, правейки страхотно шоу.
Шведите, собственици на ресторанта, бяха наши клиенти и ние се грижихме за цялата комуникация, ПР-а, откриването и всичко свързано с ресторанта. Откриването беше едно от най-важното събитие в София за цялото десетилетие. Всички тези хора, които изброих направиха такова представление, че беше очевидно, че всеки един от тях в близкото бъдеще ще успява все повече и повече. И ето, Миро и Галя написаха тази песен „Минаваш през мен“, която ми се струва, че за последните 20 години си остана най-добрата песен в България.