Максим Бехар: "Лидерът създава лидери“

25.10.2020

Максим Бехар гостува на Диана Радева в сутрешния блок „Европа сутрин“ по ТВ Европа, за да сподели експертното си мнение за света, в който живеем и как да се променим, адаптираме, и да станем по-добри, така че да бъдем успешни и в бизнеса и в начина си на живот - теми, върху които е фокусирана новата му книга „Пет минути до утре“.

- Защо новата Ви книга се казва „Пет минути до утре“ – “COVID-19 събуди лидерите в един нов свят. Ето как ще живеем в него“ ?
Това е новият свят, в който живеем всички ние – без значение какво работиш, с какво се занимаваш, дали си безработен или учиш. Светът е изцяло нов. Според мен има тотално преосмисляне на ценностите в него и в начина, по който живеем. А що се отнася до бизнеса, това са изключително важни промени, тъй като цели сектори отиват на кино – хотелския бизнес, авиокомпаниите, особено туристическия бизнес, който включва още 300-400 професии. Не само това - сега ще бъдат спрени отново бизнеси и индустрии, които изискват присъствието на служителите на работното място, и никой не знае кога и как ще бъдат пуснати отново. Това са промени, които всеки бизнесмен трябва да си даде сметка как ще развие бизнеса си и какво ще прави от тук нататък.

По време на първия етап на целия този хаос, който цари и в момента, още през юни месец, реших, че ще е полезно да споделя, както своите бизнес практики, така и мисли - това което виждам и чета, в една книга. Издателят ми „Фабер“ – отлично издателство във Велико Търново – реагира светкавично. Аз написах книгата за две седмици, а те я издадоха за една. Смятам, че книгата има много добро място на българския пазар в момента, когато всеки се интересува от това как да оцелее бизнеса му.     

- Книгата има два тиража и двата са изчерпани към момента, нали така?
И двата тиража се изчерпа в рамките на три седмици. Третият се печата в момента и ще се разпространява, освен по книжарници, и по бензиностанции, супермаркети и много други места.

- Сега светът категорично се промени. Надали някой е очаквал, че бизнесът и начинът, по който живеем ще бъде толкова различен. Останаха ли още хора, които смятат, че ще има връщане назад и ще могат да изчакат без да се променят?
Има различни хора. Аз мисля дори, че мнозинството смята, че сега ще мине втора, дори и трета вълна и ние пак ще останем същите, пак ще живеем по начина, по който живяхме. Струва ми се, че освен икономически, големите промени са и чисто психологически и без да усетим, дори и скептиците които смятат, че това ще мине и замина, ние се променяме по начин, по който отново пренареждаме своите приоритети.  

Бизнесът с луксозни стоки също се промени. Миналата седмица бях в Швейцария, и там мнозинството от магазини за бижута и часовници са или затворени, или с намаления между 50% и 80%, защото тези стоки не могат да се продадат. Ние мислим по съвсем друг начин и когато трябва да си купим нещо скъпо си казваме: „Чакай малко, защо?“ Имаме други съвсем по-важни неща в момента.

- Вие в момента като казвате, че сте били в Швейцария, сте вероятно един от малкото хора, които ни гледат и са летели със самолет.
За първи път от Нова година. Всъщност трябваше да подпиша едни документи, което изискваше личното ми присъствие и трябваше да отида, да ги подпиша и да се върна веднага. Беше преживяване, защото никой от нас не е виждала празни летища, затворени магазини, изключително високи мерки за сигурност и ограничения. Това, за което говорим не касае само на луксозни стоки, а засяга и нашия нов начин на живот, в който трябва да се грижим много повече за здравето си, за семейството си, за бизнеса си, ако имаме такъв. Трябва да внимаваме как се отнасяме с клиентите, с работодателите, с колегите си. Смятам, че трябва да извлечем максимално позитивните последствия от всичко това, което се случва, защото има и позитивни.

- Как да намерим позитивните неща и как да се пренастроим, за да бъдем успешни в този свят, който май няма да върви към оправяне и определено е проблем?
Да си опростим нещата и да се запитаме кои са трите най-важни неща в нашия живот, защото през последните двайсет години ни залива огромна вълна от информация от социалните медии. Влезте във Facebook или Instagram и ще видите, че страшно много хора са объркани. Те не знаят кое е важното, как трябва да реагират, какво да напишат, пишат неграмотно, хейтърството беше продължава да има много голямо влияние в социалните медии. Трябва да си дадем сметка, че ние трябва да се съсредоточим върху най-важните неща, да ги решаваме едно по едно, да си запазим и да си развиваме бизнесите, защото това е възможно. В книгата „Пет минути до утре“ има едни 100 правила на модерните лидери, които част от тях важат от преди много години.

- Кажете някои от тях. Кои са Ви най-ценни и кои спазвате задължително от тези 100?
Това, което винаги ме е следвало през последните 12 години – написах една книга „111 правила във Фейсбук“, която първо беше написана във Фейсбук и след това излезе на печатно издание.  Първото правило беше „И най-лошото решение е по-добро от невзетото решение“ и през тези десет години от излизането на книгата съм си мислил как това  започва да става все  по-валидно и по-валидно. Ние трябва да взимаме решения, трябва да реагираме супер бързо, обаче затова се необходими знания и много добра подготовка, защото ако реагираш светкавично на някаква ситуация без да имаш подготовка, без да си я преосмислил много пъти, може да вземеш трагично грешно решение. Въпреки това, бизнесът е такъв тези дни, че трябва да се взимат бързи решения, да се менажира много ефективно и да се гледат резултатите повече от всякога.

Докато писах книгата всъщност открих много простата разлика между мениджър и лидер, която през всички тези години ние сме се лутали и не сме знаели кой е лидер и кой е мениджър. Винаги сме смесвали двете понятия, защото един шеф като командва 20 души, или 1000 край него, той очевидно е лидер, защото той командва. Разликата е само в една елементарна приставка в българския език, защото мениджърът Управлява, и това е неговата работа да управлява, докато лидерът трябва да НАправлява. В тази приставка се крие голямата разлика. Лидерът трябва да е визионер, и трябва да предвижда до колкото може. В днешно време не може. Винаги в моя бизнес съм се опитвал да мисля пет години напред и ми се отдавало, обаче сега да мислиш и пет месеца напред е голямо постижение.

Друго определение за лидери в книгата ми е, че лидерът създава лидери. Ако ти си лидер, но покрай теб има хора, които само те гледат и ти свалят звезди от небето и ти казват колко си велик, обаче в същото време не са лидери и не могат да станат, това означава, че ти просто не си лидер, а само си играл тази роля. Много е важно да се разграничат тези две категории в днешно време, или тези две определения – не бих казал нито длъжности, нито позиции. Мениджърът трябва да знае как се управлява, така че да има резултати и така че да сплотява екипа и да бъда все по-добър, без значение дали управляваш бакалница или голяма IT компания с няколко хиляди души.

- Къде се учи да бъде добър добрият лидер?
Споделям тезата, че лидерите не се раждат да се учат - те се научават, но според мен трябва да имат нещо вътрешно в себе си, и това което аз често казвам, че трябва, като правило или като изискване номер едно, те да имат блясък в очите. Когато в моята компания правя интервюта и назначавам хора, и това се случва постоянно, и сега има много нови назначения, гледам едно единствено: първо има 2 въпроса, които никога не задавам и това е откъде си и какво си завършил. С риск да обидя хора, които са преподаватели и професор, аз самият се занимавам с това нещо, но е световна тенденция, че практиката изпреварва теорията със светкавична скорост. Ако теорията се движи с 20 километра в час, практиката се движи със 100 километра в час и пропастта между тях се увеличава всеки ден и затова гледам винаги колегите, които интервюирам в очите и искам да видя дали имат блясък. От там нататък всичко се урежда. Тук съм написал също, че мога да направя от аматьора – професионалист, примерно за 6-8 месеца и това се е случило многократно, но не мога да направя от мързеливия – работлив, или от интриганта - добър член на екипа. Затова трябва да се акцентира върху личностните качества на хората. Те могат да станат много добри лидери, дори без да са завършили Cambridge или Harvard, или нещо много престижно. Дори и без да имат солидни познания, трябва да имат вътрешно усещане, желание да оцеляват, без да накърняват ничие достойнство, а точно обратното -  да се опитват да сплотяват екипи, да ги правят по-добри. Естествено тук има вече влизаме в едно противоречие, трябва да бъдеш прецизен към качеството на твоята работа, с което можеш да засегнеш някого от екипа на професионална основа, която често преминава и в лична. Това е умението на лидера да може наистина да обясни на своите колеги, че трябва да бъдат най-добрите и когато искаш да бъдеш най-добрия няма как да не бъдеш най-добрия, ако имаш тези умения.

- В световната политика и българската политика виждате ли лидери и криза на лидерството през последните години, особено сега в условията на пандемия от коронавирус?
Кризата на лидерите е очевидна. Сега в момента има други лидери, които отговарят на съвсем други критерии, в съвсем друго време, и те си мислят, че са лидери. Според мен допускат една огромна основна грешка и това, че тяхната комуникация е  еднопосочно. Между другото това е основната разлика между предишното и сегашното лидерство. Представете си президента Тръмп или който и да е лидер, който гледаме отстрани, ако бъдат в едно телевизионно студио и журналистите или коментаторите, водещите им задават трудни въпроси. При Тръмп е лесно - като му зададат труден въпрос, той казва че това са фалшиви новини, теб не те обичам, става и си излиза. Обаче, на следващия ден виждаме, че качва 10 поства в Twitter – това е еднопосочна комуникация и това вреди изключително много на модерните политици. Същото се случи и в България - еднопосочната комуникация. Тя е много лесна, освен това в момента за така наречените лидерите, или политици, това показва, че са хора с изключително ниски възможности. Това е логично, защото преди двайсетина, за да станеш добър политик трябваше да имаш много други качества, но трябваше да минеш и през медиите, за да станеш известен. Сега имаш социални медии и можеш да станеш по-известен от всеки един политик, ако имаш какво да кажеш - тоест имаш медии в ръцете си. Голямата грешка на модерната политика е, че политиците си мислят, че след като имат медии в ръцете си, те са главни редактори на тези медии, а те не са. Те са едни обикновени ползватели и когато не са добре подготвени, да не кажа глупави, и започват да пишат някакви неща - това нещо го разбират всички, а медиите не винаги правят добра услуга на политиците.

- Ако говорим специално за Тръмп и цялата негова история с коронавируса - как му се подиграваше, не вярваше, че го има, а после се зарази и оздравя за три дни, и конфликтите му с Обама и неговите твърдения, че Тръмп е пълен провал като президент – дали това не му спечели предстоящите избори според Вас?  
Всички изследвания сочат, че няма да ги спечели, но всичко това му спечели точки, защото той изигра един не чак толкова професионален театър, който се наричаше преодоляване на препятствия. Той изведнъж казва, че има коронавирус, но може да го победи, и милиони или стотици хиляди хора го приеха за човек от народа и колко е силен да се справи с коронавируса. Целия този театър показа, че той може да победи всичко, дори и най-лошото, случващо се в момента в света.

Всички разбираме, че това е един нов тип политика, може би управляван, диктуван и доминиран от социалните медии. Ще видим дали има бъдеще. При всички случаи това, в което в момента ние живеем и по някаква причина все още наричаме демокрация вече не работи. Този начин на управление на всеки четири години да ходим, да пръскаме стотици милиони за избори, да пускаме бюлетини, без да знаем дали е купен или не - това е ужасно. На всичкото отгоре, който и да е спечелил тези избори има един мандат от четири години и през този мандат той може да греши и може да прави всякакви грешки, да взима кредити, да дава пари на този и на онзи, и това е абсолютно безнаказано, само защото е спечелил изборите.

- Моля Ви, да коментирате събитията от последната седмица на българската сцена, а именно президента Румен Радев, срещата в Естония. Сега разбираме, че и полския президент бил с covid-19, а в същото време картината на премиера и на трима министри покрай заместник министър Нанков… Как се развиват нещата от PR гледна точка?
Не мога да коментирам, но знам, че ако президента Радев е бил информиран още в неделя и е знаел, че имал контакт, разбира се, че той трябваше да си остане тук и въобще да не ходи на никакви срещи, колкото и да са важни те, защото наистина здравето и международния отзвук на всичко това, което се случва не бих казал, че е чак толкова позитивен.

- Ако в момента Вие бяхте шеф на пресцентъра на това правителство или въобще нa институциите, които отговарят да се спазват мерките, за да се защитим от коронавируса, какви действия щяхте да предприемате?
В момента се говорят различни неща, хората не искат да носят маски, не вярват и спорят дали съществува вирусът. Смятам, че трябва да има много строги правила за държание на хората в обществото, маски, дезинфекция - ама много строги – с глоби. От друга страна, трябва да има изключително точна и ясна политика на правителството.

Помните в началото как се вълнувахме и се страхувахме всеки ден, когато гледахме организирания щаб, който ни информираше относно пандемията. Имам чувството, че през последния един месец, това усещане намаля и в същото време се появиха  различни мнения, които до някаква степен започнаха да доминират, защото много хора, които не са подготвени могат да се изказват по всякакви въпроси, а има хора, които се занимават с имунология, със специални науки, хора от БАН, и други сериозни институции, които не съм чул да говорят аргументирано или да обяснява. Струва ми се, че трябва да има от една страна голяма прозрачност във всичко това, което се случва, особено в правителството, и това трябва да е закон за всяко едно правителство да действа прозрачно с парите на данъкоплатците, да се знае как се грижи за тях, какво прави, защо го прави. От друга страна обаче съм сигурен, че трябва да има много строги мерки. Вчера обикалях по Витошка - никой не носи маска, никой не се интересува от това нещо.

- Новото утре, това утре, което ще дойда пет минути до утре - какво ще е, г-н Бехар?
Прагматично. Това е най-ценната дума, която съществува в моя живот и в моя бизнес.
Прагматиката – това е да се съсредоточиш и да мислиш наистина как да станеш по-добър в тези трудни времена. Не само как да оцелееш, а и как да се развиваш, как да ставаш по-добър, как да използваш това, че си прагматичен, да имаш други ценности и съвсем други цели, за да го постигнеш това, което искаш колкото се може по-бързо. Разбира се, че сме по-силни, но трябва да се променим към по-добро.

Гледайте интервюто тук.