НАЙ-ВАЖНИЯТ ЧОВЕК: История с Хилари Клинтън, цветя, хотели, костюми и хепиенд
„Ценни уроци“ е поредица на PR експерта Максим Бехар, в която той разказва за срещите си със световни личности през призмата на своя бизнес, за уроците от тях, за това какво е научил в чисто PR аспект.
Първата история, която споделя пред списание BusinessGlobal е свързана със срещата му с Хилари Клинтън.
НАЙ-ВАЖНИЯТ ЧОВЕК: История с Хилари Клинтън, цветя, хотели, костюми и хепиенд
Изтягах се на плажа безгрижно със списание в ръка, когато ми звънна Нери Терзиева, тогава прес-директор на президента Петър Стоянов и ми каза „Макс, г-жа Стоянова иска да се види с теб колкото се може по-скоро …“. Качих се на колата и след няколко часа влетях в президентството. Нямах си на идея за какво може да ме търси г-жа президентшата, а всъщност ставаше думи за едни от най-ценните ми уроци по PR и мениджмънт, дошли от неочаквано място, но всъщност запомнени завинаги в бизнеса ми.
Та… пристигаше Хилари Клинтън, тогава първа дама на САЩ, и някой трябваше да се заеме с цялата организация по посрещане, престой, изпращане и – естествено – с медии. Тази, последната част беше най-лесно. Америка се тресеше от скандала със случката между нейният съпруг и стажантката Моника Люински и хората на Хилари още с пристигането си около месец преди нея бяха абсолютно категорични – никакви срещи с медии, никакви изявления, пълен отказ за интервюта дори и с предварително зададени въпроси.
Хилари щеше да открива някаква женска регионална конференция в Народния театър „Иван Вазов“ и затова цялото ни внимание беше насочено към това място. Така нареченият advanced team пристигна наистина месец по-рано и включваше протокол, хора от сигурността, от пресофиса на Белия дом, координиране денонощно от един суперпрофесионалист – продуцента Бейн.
Всеки проект, среща, жест или дума дори с Бейн и екипа бяха поредица от уроци за невероятен професионализъм. Две седмици преди събитието направихме детайлен оглед на театъра и тогава един от хората на Сикрет Сървис, докато разглеждаше схемата на събитието, подготвена от моя екип, каза: „Макс, никакви саксии, никакви цветя на сцената, тук съм, за да гарантирам сигурността на моята първа дама и не мога да поемам рискове“. Кимнах утвърдително и дори не си и помислих да оспорвам.
Последната нощ преди събитието изкарахме до сутринта в театъра в изтощителни репетиции и проби на звук, картина и всичко останало. Доста телевизионни канали, включително CNN бяха заявили директно излъчване и последният детайл трябваше да бъде изпипан до съвършенство. В екипа имаше дама със същата руса прическа и ръст като Хилари, часове наред тя стоеше на малката катедра, от която на другата сутрин щеше да говори нейната първа дама, и целият екип правеше всичко възможно тя да изглежда блестящо. Бейн бавно отпиваше бира от кенче и през петнайсетина минути или сменяше цвета на завесите зад сцената, или молеше момичето да си смени костюмите. Към 4 сутринта всичко беше решено – златисти завеси, а Хилари ще бъде в стилно черно, за да има най-добрия контраст.
Вече си тръгвахме, когато изведнъж Бейн се обърна към мен и някак си между другото подхвърли: „Макс, къде са цветята…“. Реших, че се шегува, все пак и той беше на онзи разговор с охраната. „Извинявай, но аз командвам тук. Нямам как моята първа дама да е на сцена без хубава декорация от цветя, просто няма как!“. Шашнах се, в 4 часа сутринта да намеря цветя за сцената на Хилари Клинтън… За събитие, което се открива след 5 часа! За миг обаче не си и помислих, че това е невъзможно. Събудих тогавашната маркетинг директорка на „Шератон“ с молба да взема цветята от хотела. „Невъзможно – каза ми тя. - Та нали Хилари живее там, ти дори не можеш да влезеш в хотела, какво остана да изнасяш цветя…“. Вдигнах директорката на – тогава – „Кемпински“. Сънена, тя промълви: „Вземай, но до обяд ги искам обратно, иначе ще ме уволнят.“
Слава богу, че в онези години на площад „Македония“ денонощно стояха едни здравеняци с въжета и малки камионетки и със сигурност си спомнят още, че онази сутрин беше тяхната златна сутрин…
Появих се следобяд в „Кемпински“, за да съм сигурен, че сме върнали безценните цветя, и докато пиех десетото си за деня кафе, край мен мина генералният мениджър от страна на веригата, един симпатичен ирландец, Лиъм, и много сърдечно ме поздрави за успешното откриване. „Между другото Макс, гледах по CNN откриването, беше супер. Установих, че ползваме една и съща фирма за цветя, бяха абсолютно същите като нашите в хотела“. Кимнах утвърдително, вече бях повече от спокоен и знаех това, което помня и до днес – в PR бизнеса няма невъзможни неща…
На следващия ден Бейн ми прати съобщение: „Моята първа дама (никога не я нарече по друг начин) ще се срещне утре с теб, имаш 30 минути“. И когато ме представяше при влизането каза: „Мадам Клинтън, това е нашият PR партньор за Вашето посещение. Неговата компания е част от Hill+Knowlton, Вие ги познавате добре“.
Хилари погледна към мен, после към него и каза: „Ами това тогава е най-важният човек тук.“