Среднощни разговори в крикет клуба в Мумбай с Лорд Тимъти Бел и Сър Майк Тъли

Изпълнителният директор на M3 Communications Group, Inc. и водещ PR експерт Максим Бехар разказа още една вълнуваща лична история в авторската си поредица „(без)Ценни уроци“, която пише за списание BGLOBAL.  

Среднощни разговори в крикет клуба в Мумбай

Късни питиета с лорд Тимъти Бел и сър Майк Тъли, истории за етиката, за уроците и за това кой как ги приема, когато е Голям…

Крикет клуба в Мумбай, най-старото „британско съкровище“ в Индия е и най-удобното място за по питие, тази вечер беше повече от шумен. Няколко маси и сепарета бяха тотално заети и пъстър букет от различни езици се лееше, разнасян от големите перки на вентилаторите и цялото заведение. Нашият незаменим приятел и домакин Йогеш Йоши се беше погрижил за всичко. 

Можеше да се чуят какви ли не диалекти и наречия, спорове, нови запознанства, на една от големите маси заедно с моя – тогава - нов приятел Соли Моенг пеехме звучно на езика зулу южноафриканския химн „Коси Сикелеле  Африка“, а останалите акомпанираха с пляскане…

И в цялата тази суперпъстра компания, дошла от всички краище на света, за да участват в годишната среща на индийската Асоциация за бизнес комуникации, имаше двама изтънчени мълчаливи мъже на средна възраст, които с нищо не показваха, че се веселят. Строги, мълчаливи и съсредоточени в чиниите. Седнах до тях, докато вече си поръчвахме последните питиета, и започнахме не само дълъг и невероятно интерес разговор, но и дългогодишно приятелство.

Истински британски джентълмени и хора с опит, титли и следи в историята - лорд Тимъти Бел, PR експертът, стоял винаги отдясно до легендарната Маргарет Тачър, и сър Марк Тъли, кореспондентът на BBC, първи съобщил на света за убийството на индийският премиер Индира Ганди през далечната 1984 година.  

-    Я, виж ти, интересно… България… нямах си и представа, че там има PR компании – малко сънено каза Лорд Бел и продължи: – някой ден ще дойда да ми разказваш, пък и да ме запознаеш с пазара и с колегите…

Разказах му за срещите ми с принц Чарлз, за случките, които имах с него, и лорд Бел видимо се оживи и започна настойчиво да ме разпитва.

-    Ха, Чарли има Форум на бизнес лидерите…? Я виж ти, разказвай по-подробно, аз да живея на няколко мили от него и да не знам…

Знаех много, ама много добре кой е Лорд Бел, от хилядите истории, прочетени за него, особено за епохата след Тачър – работа за руски олигарси, за твърде спорни политически фигури по света… И затова в онази гореща мумбайска вечер разказвах, но твърде внимателно, и си подбирах пестеливо думите.

-    Ами то… да знаете, почитаеми лорде, Ваше Превъзходителство, през тези дни вече е невъзможно да се прави бизнес без прозрачност… И така, мотивирани от Негово Кралско Височество принца на Уелс, направихме форум с много компании, които искат да правят честен, почтен и – най-важното – прозрачен бизнес.

-    В България? Или къде… В Европа…?

Не криеше огромното си учудване, в същото време очевидно този разговор за моя изненада го беше заинтересувал доста повече от вече разтанцувалите се приятели. В същото време не исках да изпадам в ненужни и наивни спорове с хора, за които бях чел легенди, а и бяха направили чудеса в бизнеса, в който продължавам всеки ден да научавам нещо ново и интересно. Всъщност, ако сър Тъли, който също слушаше с интерес разговора, беше станал такъв– освен с брилянтната си журналистика и със съобщението на света за убийството на Индира Ганди, то лорд Бел имаше точно същия исторически момент в богатата си биография,  и то само месеци пред да го срещна - през април 2013 г. първи съобщи на света за смъртта на своя неизменен „патрон“ – Маргарет Тачър.

-    Лорд Бел – продължих още по-внимателно, – не искам да споря с вас между две чаши късно питие, още повече като знам какъв безспорен професионалист сте, но нека ви кажа и моето мнение. Няма значение дали а България, Руанда, Чили, Америка или където и да е другаде. Вече над десет години в света има социални медии, каквото и както да го правим, поне три-четири милиарда души потенциално ни наблюдават, всеки знае всичко за всички и общественият контрол над политиците, пък и върху нас, PR експертите, е мощен и необратим. Ето защо вече в истинския бизнес има само една-единствена възможност – пълна публичност.

Ох, Боже, не исках да звучи назидателно, ама може и да си бяхме пийнали малко, лорд Бел стана от сепарето, огледа се за шофьора си, махна му, каза нещо като „гуд найт”, ама не съвсем и буквално се стопи в танцуващата тълпа по пътя към изхода…
На следващата вечер беше знаменитата традиционна галавечеря във феноменалния Taj Mahal Palace, известен с изключителния си блясък и съвършенство. Трябваше да връча една от наградите на Индийската бизнес асоциация, тъй като само година пред това точна тя ме беше обявила за „Комуникатор на десетилетието“, и това автоматично влизаше в задълженията ми. Освен това, асоциацията беше отпечатала 2000 броя от малката ми книжка „111 правила във Facebook“, която продадохме буквално за час изцяло за по 10 долара всяка и цялата сума дарих за пострадалите – тогава – от големи наводнения в Индия.

Но преди  да стана, за да връча наградата, усетих ръката на лорд Бел от съседното до мен място на масата, която ме върна обратно. А в същото време той издърпа книжката от ръцете ми, отиде до грандиозната сцена, застана зад светещата катедра и вдигайки високо книгата каза:

-    Добър вечер, аз съм лорд Тимъти Бел, купете си тази книжка, не само ще помогнете на вашите братя и сестри, пострадали от наводненията, но и ще научите няколко урока от ей онзи човeк с мустаците и червената папийонка, който стои на масата да мен. Снощи аз вече научих един…

Това можеше да го направи само голям човек, който знаеше как да даде урок на другите особено когато е разбрал какво му казват и който не се притесняваше да каже, че и той е научил нещо.

… Няколко години по-късно лорд Бел напусна демонстративно създадената от него световна PR компания Bell Pottinger, когато целият професионален свят се надигна срещу компанията, използвала неетични методи в своята дейност в Южна Африка, след като хиляди имейли изтекоха в социалните медии, доказвайки това. А когато през 2019 г. той се пресели в по-добрия свят, невероятният Ричард Еделман написа: „… беше ексцентричен и човек на показността. Но трябва да вземе от него най-доброто, което направи за световния PR, а от това, което не беше добро, трябва да са научим как ние да бъдем по-добри“