Поколението F и неговият нов, все по-разбираем език

От Гутенберг до Зукърбърг революцията е в стила, в жанровете, в подхода, в граматиката, в лексиката и най-вече в съдържанието

Facebook наистина помете всичко, познато досега, и обърна живота ни надолу с главата или с краката нагоре, зависи от коя страна го гледаме...

Преди няколко години, в книгата си „Поколението F” загатнах за невероятните промени, които ни предстоят. И – признавам – доста от тях надхвърлиха очакванията ми.

Социалните медии, главно Facebook, започнаха да печелят или губят избори, съвсем логично тези, които го създадоха, започнаха да имат върху него съвсем елементарен контрол, няколко президенти, особено един – Доналд Тръмп, започнаха да ползват Twitter, за да общуват с народите си, появи се чисто нова професия, наречена инфлуенсър.

Но ако в целия този така объркан и невъзможен за прогнозиране преход има една промяна, ама наистина голяма, това е в начина на комуникиране и по-точно огромната промяна в езика, който и да е той. Разбира се, английският взе драстичен превес над всеки друг в социалните медии и един от факторите е, че Facebook, Google, Twitter, YouTube и много други са чисто американски творения, създадени в Северна Америка, водещи своето начало от англоамериканска езикова среда и покорили целия свят само за няколко години. Промяната, обаче, не идва от езика, а от медията.

Замислете се за секунда и ще се убедите, че без значение дали езикът е български, английски или който и да е друг, на практика ние използваме във всекидневието си един куп различни езици. По един начин пишем мейлите си, по съвсем различен начин пишем на стената си във Facebook, в LinkedIn използваме сериозен и обяснителен език, но затова пък в Twitter сме ограничени в 140 знака и сме кратки и лаконични. Ето, виждате как в един език на практика пишем по няколко доста различни начина, често отличаващи се твърде много, а често имащи и дори различен смисъл.

За мен лично, съобщенията в Twitter са висш пилотаж в модерната журналистика, като тук умишлено прескачам вечния интелектуален спор дали въобще писането в социалните медии е журналистика, защото смятам категорично, че е. В Twitter опитните да боравят с тънкостите на език, отново, който и да е този език, на практика в 140 знака казват това, което само преди десетилетие са описвали в цели вестникарски страници.

Именно в това се крие и едно от огромните предимства на езика, който социалните медии донесоха през последното десетилетие – той стана далеч по-прагматичен, по-конкретен и естествено, изисква и други умения.

От една страна, строго съобразяване с медиите, всяка от които си има своя аудитория и свои интереси, от друга – подбиране на точните думи, изрази и правилна подредба , така че да е интересно и леко за четене. Естествено, че лекотата на четене и първите няколко думи във всеки постинг в социалните медии са от най-решаващо значение дали този текст ще бъде прочетен. Дългите уводи и обяснения съвсем логично бяха изместени от кратки изречения по същество и в общи линии разказващи целия текст в едно-две изречения.

Причините са твърде прости. Залети сме от милиони новини всеки ден и вече достъпът до тях е абсолютно неограничен. От друга страна, всеки има в ръцете си медия, притежава медия и може да оперира с медия. Всеки със своя език, култура, образование, специфика на изразяване и словоред. Това на практика създаде един напълно нов език, не толкова като лексика, колкото като подредба и начин на изразяване. Този език направи и мислите ни по-добре структурирани, по-ясни и по-точни. Естествено, този факт предизвика и нескончаеми дискусии какъв да бъде езикът в социалните медии, главно във Facebook. Едната крайност са тези, които смятат, че българският език трябва да е основен и единствен за всеки българин, който пише в социалните медии, които и да са те. Някъде по средата са тези, които си правят труда да пишат и на двата езика и доста често тези им усилия по-скоро предизвикват словесен хаос, отколкото ясна и точна комуникация. Това, което правя аз, пишейки единствено и само на английски във всички социални медии, предизвиква често доста остри реакции от посетители на страниците ми, но това наистина не ме впечатлява.

„Пиши на български, тук си в България“ са най-честите коментари, от които от време на време прехвърчат гневни стрелички, на които точно и ясно отговарям: „Все пак тук сме в целя свят, на планетата Земя, а не само в България“.

В крайна сметка, всичко е въпрос на личен избор и на аудитория, до която всеки се стреми да достигне. До някаква степен този избор оказва влияние на езика, но то се отразява по-скоро на интелекта или познанията в посланията, а не на подредбата на думите.

Разбира се, няма друга такава медия, в която само с един емотикон, с едно натискане на бутона за харесване или просто с една буква можеш да изразиш отношение. Символите – емотикони или други – станаха неделима част от езика и трудно можем да си представим общуването без тях . Със сигурност няма да е далеч денят, в който усмивката или пък повдигнатият за одобрение палец ще станат официална част от нечия азбука или език и така всъщност ще легализират съществуването си в писмената реч.

Най-голямата драма в онлайн комуникацията в модерния ни, така объркан свят е, че тези, които прекарват дните си онлайн, най-вече във Facebook или Twitter, доста често трудно контролират емоциите си и просто не знаят как да си служат с езика. Представете си някой, който за първи път в живота си влиза в автомобил, сяда на мястото на шофьора и потегля, без дори да знае какво е съединител и спирачка и накъде трябва да върти волана.

Неминуемо следва катастрофа и подобни сблъсъци често наблюдаваме и в социалния свят. Наглед интелигентни и хрисими хора, изведнъж притежаващи медии с неограничено пространство, често се превръщат в безконтролни хейтъри или пък споделят мнения и ги отстояват от позициите си на последна инстанция, без дори да знаят как да дискутират или накъде да водят разговора. Между другото, “последната инстанция“ е сред най-големите проблеми на онлайн комуникацията. Тъй като наистина милиони, които никога досега не са имали досег с медии, изведнъж имат в ръцете си контакт с неограничен брой читатели или последователи, но нямат достатъчните аргументи, за да защитят позициите си, твърде често с две-три думи се опитват да сложат край на постингите си и с това, естествено, отблъскват своите последователи.

На практика, езикът в социалните медии се развива в геометрична прогресия в сравнение с когато и да било и това е езикът, който създаваме самите ние. Не смятам, че е голяма драма, ако някой пише на това, което в социалните медии се нарича „шльокавица“ (писане на български, но с латински букви), дори не смятам за драма, ако някой използва цифри вместо букви, ако, разбира се, в тези текстове има смислени послания, култура и добро съдържание.

„Цунамито“ на социалните медии сега променя езика и дори създава нови езици и отговорността как това ще се случва, е на всички нас, техните потребители. Ако обръщаме внимание повече на това, което пишем, отколкото на това как го пишем, тогава участието ни в която и да е дискусия на което и да е място би имало смисъл. Но ако пишем на един безупречен български, английски или който и да е друг език, но използваме общи фрази, празни думи и нищо неказващи изречения, тогава от този „правилен“ език няма никакъв смисъл.

Наистина от ерата на Йоханес Гутенберг, създателя на съвременния начин за печатане, до Марк Зукърбърг, създателя на Facebook, ни делят не само няколко века, делят ни вече планети. И ние, на тази нова планета, създаваме новия език, който обаче само след двайсетина години вероятно няма да познаем. Дали ще е така – зависи само от нас, поколението F, и начинът, по който променяме света.