Максим Бехар за в-к 24 часа: Световна тенденция е политиците да си мислят, че знаят повече от своите PR консултанти
Комуникационният експерт Максим Бехар бе един от петимата професионалисти, които вестник „24 часа” покани да изразят мнението си и да опишат как се създава и опазва един политически продукт. В статията „PR-ът: Тайната слабост и сила зад (не)успешните“ коментират още Севделина Арнаудова, Елена Вълчева, Нидал Алгафари, и Цветелина Узунова.
Ето и мнението на Максим Бехар:
Както целият свят, както комуникациите като цяло, така и политическият маркетинг се променя буквално със скоростта на светлината. Причините са две. Първо - всеки вече има в ръцете си поне по една медия и може да я управлява и изпраща послания към избиратели или съмишленици. И втората е, че самите политически системи вече са тотално остарeли и никой не може да даде формула как може да бъдат осъвременени или променени.
Световна тенденция е политиците да си мислят, че знаят повече от своите PR консултанти и да се опитват да налагат своето мнение, но в България това се проявява твърде силно. Продължавам да твърдя, че за политиката са нужни честност, прозрачност, изпълними обещания и харизма. И със сигурност дори и в тази вече повредена политическа система тези качества имат място и трябва да бъдат постоянно водещи във всяка една кампания.
Кирил Петков и Асен Василев на този етап разчитат, че са все още в обективите на камерите и че са интересни. От това, което наблюдавам отстрани, не вярвам до тях да има професионален PR консултант, тъй като посланията им доста често са разхвърляни и, бих казал, малко наивни. В крайна сметка обаче новият проект е интересно явление за нашите географски ширини и според мен той ще има успех, а тенденцията ще бъде именно образовани и интелигентни хора, които са се доказали извън политиката, да определят бъдещето на държавите. Така както, между другото, е било и в миналото.
Иначе новият политически PR няма нищо общо с това, което беше само преди десетина години. Първо - вече всеки политик или кандидат-политик има в ръцете си социални медии и може свободно да отправя своите послания, без да зависи от издатели или редактори. Този факт обаче крие своите рискове и това се прояви много силно както при Бойко Борисов, така и при Слави Трифонов. Комуникацията в социалните медии е еднопосочна, докато избирателите предпочитат прекия дебат на идеи и концепции, на хора и емоции, за да направят своя избор. И второ - самите избиратели вече имат много повече информация и канали да я получават, отколкото преди. И трето: все по-малко комуникационни агенции искат да се занимават с политически маркетинг, защото там креативността често е сведена до нула, а самите политици рядко могат да бъдат добър “продукт”.
Прочетете цялата статия тук.