Максим Бехар за чешкото списание Leaders: Социалните медии обърнаха PR бизнеса с главата надолу
09.08.2013
Интервю на журналистката Ленка Кьонигсмарк с Максим Бехар за най-влиятелното чешко бизнес списание Leaders, в което той разказва за световните си професионалните постижения, срещите си със забележителни личности, развитието на комуникационния бизнес, както и за живота си в Чешката република.
Максим Бехар е мечтател с визия. С конкретни идеи как да направим света по-добър и по-динамичен. Онлайн 24/7. Може да привлечете вниманието му със сериозно бизнес предложение или разговор за социалните медии. Луд фен на рок музиката, абсолютно запален по всякакви технологични джаджи и пътувания. Роден е в България, но винаги казва, че е „гражданин на света”.
Г-н Бехар, Вие сте много интересен и завладяващ човек, мечтател, човек с много интереси и дейности. Но нека да започнем с въпрос за връзката Ви с Чешката република? Как от България се озовахте тук?
- Това е едно дълго пътуване и вечна любов. Дойдох в Прага през 1981, за да уча международни икономически отношения в Икономическия университет в Прага.Само няколко месеца по-късно, в едно кафене, една случайна среща се оказа много важна. Мъж на средна възраст седеше до мен и започнахме приятелски разговор, въпреки че чешкият ми по това време не беше много добър. На следващия ден бях назначен като стажант в Mladý Svet, най-известното и влиятелно чешко списание по това време. Името на човека, с когото се запознах в кафенето, е Алеш Бенда, голям журналист, първият генерален директор на чешката информационна агенция CTK след падането на комунизма, дългогодишен кореспондент във Вашингтон. Работихме много години заедно. По това врeме учех икономика, но мотивиран от колегите ми в Mladý Svet, записах и журналистика в Карловия университет в Прага.
В края на 2011 г., след дълъг разговор с тогавашния президент на Hill + Knowlton за Европа в Лондон, по време на който обсъждахме възможността да поема офиса в Прага, аз съвсем чистосърдечно попитах: "Сали, откъде знаеш, че говоря чешки?" Тя се обърна към мен изненадана и каза: "Макс, ти знаеш чешки? Това е твърде хубаво, за да е истина!"
Седмица по-късно се върнах в Прага като председател на чешкия офис на Hill+Knowlton Strategies. Това беше един много отговорен и - сега мога да кажа – труден ангажимент. Офисът на Hill + Knowlton в Прага има много дълга и понякога противоречива история в Чехия. Но като тегля чертата, мога да кажа, че за по-малко от година успях да създам много добър и компетентен екип. Сега това със сигурност е една от най-добрите фирми в нашия бизнес, които ще намерите в Прага.
Защо избрахте журналистиката като професия след завършването на университета?
- Това беше спонтанно решение, бих казал дори вътрешно усещане. Годините в Mladý Svet в Прага бяха незабравими и животът ми пое в съвсем различна посока. След магистърската степен в Прага прекарах няколко години в България като журналист, а след това, точно преди падането на комунизма, бях изпратен като кореспондент във Варшава.
Кой е най-интересният човек, когото сте интервюирали?
- Много са, но със сигурност едно от най-значимите ми интервюта е с президента Вацлав Хавел през 1995 година. Прекарахме няколко часа заедно с него и моя добър приятел и известен фотограф Мирослав Зажич. Хавел беше невероятен човек и, уверявам ви, никой не скучаеше в неговата компания, особено в петък следобед. Беше спокоен, със страхотно чувство за хумор и големи надежди и планове за бъдещето на страната си.
Нека ви разкажа една история, която се случи по време на една от моите срещи с тогавашния полски президент Лех Валенса. През юни 1995 г. имах среща с него в замъка Белведере във Варшава и той дойде направо от летището, където придружаваше президента Бил Клинтън в края на първото му посещение в Полша. Логично първият ми въпрос беше: "Какво казахте на президента Клинтън, когато го изпратихте?" Валенса отговори: "Казах му, че всички генерали трябва да се върнат в Полша и тогава всичко в моята страна ще бъде наред." Бях шокиран. В Полша, страна, която имаше военно управление в началото на 80-те години, хората са много чувствителни на тема „генерали”. Изненадата се беше изписала на лицето ми, но полският президент продължи да говори тихо и спокойно. "Да, само генералите ще спасят моята страна, г-н Бехар. General Electric, General Motors, General Dynamic." Смяхме се от сърце. Беше толкова остроумно, че думите му бяха цитирани от всички международни новинарски агенции по цял свят още същия ден.
Вие сте основател и изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc., лидер в областта на обществените комуникации и връзки с медиите в България. Как се промени компанията и Вашата роля от основаването й през 1994?
- Всъщност PR бизнесът се обърна с главата надолу. И причината е много проста - социалните медии. Преди около 10 години клиентите на PR компаниите имаха, най-общо казано, една обикновена молба. Да достигнат до своите клиенти чрез медиите. По това време бизнес подходът беше много ясен. PR компаниите организират събития за медиите, правят презентации, конференции или директни промоции. Целта е да се привлече вниманието на медиите.
Сега ситуацията е съвсем различна. Основната причина е това, което често наричам цунамито на социалните медии, които създадоха изцяло нов ред и приоритети в нашия бизнес. На първо място, нашите клиенти вече имат собствени медии, всички те използват Facebook, LinkedIn, Twitter и т.н. Това, което те не знаят, е как да менажират тези профили и как да направят съдържанието възможно най-атрактивно. Съдържанието е най-важният инструмент в съвременния PR. Всички тези фактори промениха изцяло нашия бизнес, както и моята роля на главен изпълнителен директор в София и председател на чешкия офис на Hill+Knowlton Strategies в Прага. Модерният бизнес работи с хоризонтални, а не вертикални структури на управление и от тази гледна точка днес аз съм просто един от моите служители. И това е страхотно, но ролята е достатъчно сериозна, отговорна и, повярвайте ми, често съвсем не лесна.
От 2004 г. сте и почетен консул на Сейшелите в България. Как се случи това?
- Това беше и за мен все още си остава едно вълнуващо приключение, подобно на много други случки в живота ми. Преди около петнадесет години получих имейл от мой приятел в Париж, че президентът - основател на Република Сейшели, сър Джеймс Манчъм, ще прекара един ден в България. Попита ме дали може да обядваме или вечеряме заедно. В крайна сметка имаше и обяд, и вечеря, много си допаднахме и това сложи началото на голямо приятелство.
Няколко години по-късно получих предложение от правителството на островната държава да стана почетен консул за България. Чувствам се горд и привилегирован да служа на една толкова миниатюрната република с толкова смел и талантлив народ. През годините съм бил част от десетки изключително успешни и полезни сейшелски проекти.
Срещали сте се и сте организирал срещи с хора като Джордж У. Буш, Хилъри Клинтън, Принца на Уелс.
- Този списък може да запълни много страници. На всички тези важни срещи се стремя да запомня най-малко едно важно изречение, дума или действие, което ще ми е полезно в бъдеще. Много от тези срещи промениха живота ми, бизнеса ми и моите гледни точки.
"Можете ли да опишете накратко Вашата страна?". Този въпрос ми зададе принц Чарлз по време на една от срещите ни в качеството ми на председател на Българския форум на бизнес лидерите. Разговорът започна, а нямахме никакви общи теми. Освен това да описваш собствената си държава само с няколко думи е една от най-трудните задачи. След кратко колбание невинно казах: „България, Ваше кралско височество, е WWW страна". Принц Чарлз отговори: "О, чудесно. Това означава, че интернет е много добре развит. Радвам се да го чуя, това е бъдещето". Тогава той замълча и ме погледна, а аз казах: „Не. WWW означава време, жени, вино (от английски език weather, women, wines).
Разбира се, това беше просто шега и забавна игра на думи, но принц Чарлз започна да се смее и ледът между нас беше стопен. Разговорът ни продължи повече от час в съвсем приятелска атмосфера.
Всичките ми срещи са били съпроводени от невероятно интересни факти и ситуации. По време на разговора ми с Вацлав Хавел през 1995 аз го попитах кога за първи път му е предложен президентския пост. Хавел се замисли за малко и след това съвсем неочаквано отговори: "През 1968 г.". Не може да бъде, помислих си аз. Но Хавел продължи: „В началото на август 1968 г., точно преди съветската окупация, се срещнахме в планините с известния полски дисидент Адам Михник. И той ми каза, че един ден трябва да бъда президент на тази страна. Тридесет и две години по-късно това се случи." Между другото Адам Михник е все още жив и продължава да бъде главен редактор на най-големия полски всекидневник Gazeta Wyborcza. Със сигурност си спомня тази история.
Неотдавна в чешките медии се появи една много интересна новина - бил сте избран за председател на комуникационния форум в Давос. Това е страхотен успех! Как се чувствате? Можете ли да споделите с нас плановете си за бъдещето?
- Това е огромно постижение, наистина. Не само за Чешката република и моята родина България, но и за цяла Централна и Източна Европа. През последните години комуникационният форум в Давос се превърна в едно от водещите медийни събития за нашия сектор в световен мащаб. Това, което ще споделя тук за първи път, е че много скоро планираме да организираме, под "шапката" на Давос, Регионален форум в Прага и това ще бъде първата ми сериозна иновация след избирането ми за председател. Сигурен съм, че това ще бъде много успешно събитие, а също и голяма възможност за чешкия пазар и чешките PR компании.
Изглежда, че сте истински ренесансов човек, пълен с интереси, опит, планове и проекти. Как изглежда един Ваш обикновен ден?
- Всеки ден е различен. Точно в това се крие очарованието на професионалния ми и личен живот. Може да се изненадате, но се събуждам всеки ден в 7.01 и не ме питайте защо точно в толкова часа. Явно едно своеобразно напомняне, че трябва да съм номер 1 всеки ден. Следват срещи, пътувания, сън в самолети и бързо хапване на летището, а в края на деня чаша хубаво червено вино в лоби бара на хотела. Когато съм вкъщи, вечерите са далеч по-приятни, с пресни салати, българска грапа, и, разбира се, приятни разговори с много добри хора.