Усмивката на папа Йоан Павел Втори

Изпълнителният директор на M3 Communications Group, Inc. и водещ PR експерт Максим Бехар разказа за вълнуващите си запознанства, интересните си преживявания и уроците, които научава по пътя на успеха в авторската си поредица „(без)Ценни уроци“, която пише за списание BGLOBAL.  


Усмивката на папа Йоан Павел Втори
Светият отец стана първият глава на Ватикана, посетил България, и имаше първия в цялата си история специален уеб сайт за посещението си.

Нямам идея защо огромна част от случайните ми срещи и невероятни идеи са се случвали в неделя, но и този път беше така. Отидохме изненадващо на чаша кафе в онзи следобед с  тогавашния прес-директор на Атлантическия клуб, по-късно дългогодишен директор на БТА, който се спомина неотдавна, и видях в очите му особен блясък още докато сядахме на ниските кресла в кафенето на Археологическия музей…

- Да знаеш, под голям секрет, само на теб ти казвам, Мони Паси ей сега ми звънна и ми каза, че папа Йоан Павел потвърди, че пристига... Много е важно и много спешно, няма и месец до идването му, а трябва да измислим нещо гениално.

Още докато го слушах и си чаках кафето вече бях отворил мобилния си телефон и регистрирах сайт за посещението на папата в България... Идеята ми беше твърде ясна – това беше уникална възможност да промотираме България по света във възможно най-добрата й светлина.  По света има близо 1,4 милиарда души, които са се обозначили като католици и дори и половината от тях да проявяваха интерес към това уникално посещение, това щеше да е неповторим шанс за България.

Седмица преди това вече с Мони Паси, по това време министър на външните работи и основен двигател на поканата към папата, уточнявахме последните детайли около посрещането. Знаехме дори точно секундата, в която папата щеше да спре до легендарния „Трабант“ и да го благослови. Беше невъзможно да се повози в него, бе вече доста отслабнал и се придвижваше с помощна количка, и ми хрумна да направим специално телевизионно студио, от което да излъчваме постоянно престоя на Негово Светейшество. Престижният „Хилтън“, тогава управляван от друг голям и незаменим приятел Армин Зерунян, гостоприемно ни предостави прекрасни помещения, а колеги от M3 Communications Group, Inc. се въоръжиха с камери, микрофони, мобилни устройства, и тръгнаха с кортежа на папата из страната.

Бяхме всички толкова щастливи, сървърите ни едва издържаха на милионите посетители. Мони Паси и Армин Зерунян присъстваха на откриването на студиото, гледано от поне 40 държави от всички континенти, а нашите оператори всяка минута предаваха какво се случва… И един ден както си редактирах поредните текстове, мобилният ми телефон звънна и любезен глас ми съобщи, че папа Йоан Павел Втори би се радвал ако мога на следващия ден в два часа следобед да отделя малко време за разговор с него. Звучеше толкова абсурдно и странно, че в първия момент реших, че е шега, провокирана от големия медиен шум около прякото студио. Всъщност отчасти бях прав – докато кратко попитах каква е причината, гласът отсреща меко каза:

- Негово Светейшество е изключително поласкан от лично вашето внимание към неговата визита. Екипът му едва снощи направи равносметка, че при 32 посещения досега през тези 24 години откакто е папа и близо 650 аудиенции и посещения на държавни глави, някой прави специален сайт в интернет за негова визита. Обикновено, или съответните Министерства на външните работи, или пък Ватиканските посолства правят това на техните местни сайтове… Папата много би искал да се срещне с Вас и да Ви връчи неговия специален златен медал от историческото си посещение в България.

И така… на следващия ден вече бях на софийската улица „11 август“ във Ватиканското посолство. Беше наистина ранен следобед и след като почаках около час Негово Светейшество да си почине, влязох, целунах ръка и беше мой ред да изненадам – започнах разговора на полски език и така премина през цялото време. Папата наистина беше много приятно изненадан, разказа колко е впечатлен от посрещането си в православна България. Още не беше посетил предимно католическия град Раковски, предстоеше му на следващия ден. Разказа колко е възхитен също така от срещите си с Царя, тогава премиер, и докато неговият прес секретар, известният Хоакин Наваро, настойчиво му подаваше медала, за да ми го връчи, той тихо, ама много тихо попита:
- Ние много Ви благодарим, че се сетихте да направите един специален сайт за посещението ми. Никой досега не го беше правил, какво ви накара да положите тези огромни усилия, моля кажете ми.

Малко притеснено започнах:
- Ваше Светейшество, посещението ми в България е уникален шанс колкото се може повече хора по света да разберат това, което Вие сте видели тук – това е една прекрасна страна пълна с млади, интелигентни и амбициозни да успеят хора, с невероятна природа, красоти и дадености. Освен това – разбира се, повече от милиард католици по целия свят искат да знаят всяка минута как се чувствате и какви послания отправяте към тях... Да не говорим, че няма измислена по-добра медия до момента от тази в интернет и в реално време.

Папата се усмихна дълбокомислено, помълча няколко минути, вдигна глава към Наваро, подаде ми медала в червена кутийки и ми каза:
- Предавам Ви го напълно заслужено и благодаря за тези думи. Трябва да ги чуят повече хора по целия свят. Аз знам, че бъдещето е в това и трябва всички да следим как ще се развиват тези комуникации...

Тръгнах си щастлив. Ще запомня завинаги тази блага и умислена усмивка... предполагах, но все още не знаех. След по-малко от година и половина едни момчета в Харвард измислиха продукта, за който папа Йоан Павел Втори беше така любопитен  да разбере.

Нарекоха го Facebook.