Максим Бехар в "Пресечна точка" (ден 4): Прогнози за директния сблъсък между двамата кандидат-президенти

Максим Бехар е един от седмичните коментаторите в предаването „Пресечна точка“ в ефира на NOVA с водещ Михаил Дюзев, в което ще коментира обратите и изненадите в двойните избори за Президент и Парламент, предизборните кампании, грешките от страна на кандидатите и правилните подходи за сформиране на успешно правителство.


Водещ: Здравей България, където и да си. Започва “Пресечна точка” предаването, което новините получават първия си коментар. А седмицата е наситена с толкова политически новини, че нуждата от коментари и тълкувания наистина е голяма. Търсим общото и различното в събитийния поток с политология Теодора Йовчева, PR експертът Максим Бехар и колегата и телевизионен водещ Иво Танев. Два дни преди балотажа най-сетне ще гледаме директния сблъсък между двамата претенденти за президентския пост. Дебатът Радев-Герджиков, който медии и анализатори, избиратели чакаха повече от месец все пак ще го има.

Какво ли ще чуем? Имат ли двамата скрити оръжия? Изпуснаха ли възможности да повишат личния си рейтинг от това, че забавиха диалогът? Пръв по темата ще коментира Максим Бехар.

Максим Бехар: Моят коментар е следният: все пак е нещо. Много измъчен дебат много лекичко, под натиск, през всички тези месеци включително и тук в това студио в понеделник говорихме на тази тема без да е сигурно дали ще има, дали няма да има дебат. И бяхме сигурни, че трябва да има и настоявахме и аз това, правя го в различни студиа от месеци насам. Всичко беше, като че ли много счупено, цялата тази комуникационна обмяна на различни мнения. Изведнъж кандидат-президента Герджиков каза: „чакам Румен Радев в 3:00 следобед в Хасково. Хасково е прекрасен град и аз много обичам да ходя там.“ Сега изведнъж 3:00 часа следобед ще правим дебат в Хасково. Значи вместо да се ангажират телевизии, вместо да ангажират екипи, студиа и всичко както си му е в реда на нещата. Според мен дебата тази вечер ще повлияе върху тези, които все още не са решили дали да гласуват, а те са огромната част. Тези които са гласували за първия тур за президента Радев едва ли са разколебани, тези които са гласували за Анастас Герджиков едва ли ще се разколебават. Но има една огромна част от хора, които не гласуваха и ако кандидат-президентите съумеят да изпратят своите послания в дебат, повтарям в дебат, по начин, по който да се заинтересуват привърженици си, тогава добре за тях, защото дебата липсваше много. Днеска ако някой си направи труда да влезе в моя Facebook профил, ще види, че съм постнал едно видео от преди точно 27 години – 15 декември 1994 година на първите парламентарни предизборни дебати в България с участието на тогавашните, тогавашния премиер Филип Димитров. Не момент Филип Димитров не беше премиер, беше председател на СДС, премиер беше Любен Беров, Бог да го прости, тогавашния председател на БСП Жан Виденов и тогавашния председател на „Движение за права и свободи Ахмед Доган. И тримата да са живи и здрави, да са живи и здрави още дълго. Четвъртият Гиньо Ганев, но той беше малко като подкрепа на БСП. Той използваше тяхното време, защото имаше много стриктно законодателство. Първия въпрос, който зададох тогава, беше следния: смятате ли че в България може да се направи широка коалиция, която да управлява държавата, преди 27 години. Трима от трима отговориха ‘не‘ и никой не беше съгласен. Днес този отговор е ‚да‘. И според мене и двамата кандидат-президенти тази вечер трябва да отговорят с да и трябва да дадат своята визия как те ще помогнат за тази коалиция. Много е важно наистина да чуем тяхното мнение в дебат. Много е важно да чуем тяхната гледна точка, как биха помогнали България да се управлява по-добре. И се надявам да чуем смислени позиции, смислени реплики. На твоят въпрос Мишо дали има скрити оръжия, искам да ви кажа, че който се опита и в Българската история няколко такива случая, единия от тях беше президента Стоянов и кандидат-президента тогава Богомил Бонев и тогавашния кандидат президента Георги Първанов, когато си позволиха да си извадят компромати и скрити оръжия и така и така. Те си изиграха много лоша услуга не само те, но те изиграха и много лоша услуга в тогавашните избори. Ако някой днес си позволи да вади компромати, да говори със злоба, да говори негативно, отсега ви казвам че е загубил играта.

Водещ: Добре, интересен анализ и имахме хубав паралел на дебата, на който ти си бил  водещ.

Максим Бехар: Да, беше супер интересно, тогава имаше една единствена телевизия. След това имаше една-единствена телевизия и тогава този дебат беше стигнал до, ако не се лъжа или 3,5 или 4 милиона зрители, защото такова чудо никой не беше виждал. Изведнъж да види на живо Филип Димитров, Жан Виденов, Ахмед Доган да спорят и да се карат помежду си на се излагат своите концепции. Смятам също така, ако ми позволиш една скоба, че един дебат за президентски избори не е достатъчен. Трябваше да има 4-5 дебата по различни теми. Здравеопазване, образование, външна политика, икономика. Трябваше да има няколко дебата както преди първия тур така и сега вече този дебат трябваше да бъде точката на Тито, трябваше да бъде абсолютно заключителния. Но това е, което е в момента и затова казвам - все пак е нещо, все пак ще ги видим тези хора да излагат своите концепции. Дано техните предизборни щабове и всички бъдещи предизборни щабове си извадят голяма поука за следващите избори. Дай Боже те да са след четири години парламентарни и след пет години президентски.

Много е необходим този дебат. Последните години се нагледахме на еднопосочна комуникация. Снимат си хората с телефончетата, говорят си в социалните медии и си мисля че се направи голямата политика. След всяко едно твое мнение трябва да има три мнения на друг, който ги оборва, за да може ти да си го защитиш. И днес ще видим, надявам се, да видим една такава картина и се надявам и двамата претенденти и двамата кандидат президенти да бъдат борбени, да бъдат силни с аргументи, да не се пазят и да няма омраза, да бъдат позитивни, но и да не мрънкат да не да не се пазя да не изпуснат някоя дума. Трябва да имам енергия в този дебат. Дано се получи добре.

Водещ: Добре, не може да не ви направило впечатление и от заявките, които видяхме във въвеждащото видео. Заявка да се коментират проблеми, които не са от правомощията на държавния глава в България по конституция.

Максим Бехар: Не си прав, всички тези хора както ние имаме мнение по много въпроси от обществения живот, трябва да чуем тяхното мнение. Те може да нямат правомощия, но нека чуем тяхното мнение, да видим какво мислят.

Водещ: Втората ни тема днес, шестима висши чиновници вече с обвинение за шпионаж. Делото за предаване на информация в полза на Русия вече е в съда. При разбиването на групата посолството на Русия у нас излезе с позиция в нея се казва че са очевидни цитирам „опитите да се забие клин в руско-българския диалог“. Осем месеца по-късно шпионският скандал беше позабравен, но ето днес отново е на челно място в информационния поток. Как ще се отрази това на отношенията ни с Москва? Сега да добавим и още една тема също актуално от деня именно изявлението на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, че е публика Турция пък се намесва в нашия изборен процес и даже имаше и на дипломатическо ниво срещи между посланика у нас.  

Максим Бехар: Категорично не съм съгласен без въобще да съм запознат с каквито и да е служби, че можем само от този казус да преценим, че едва ли на службите са ни инфилтрирани, че бъкат от чужди агенти. Такива случаи има в Америка, има Германия, има в Швеция, има къде ли не и то не е само с руски шпиони резиденти. Това е нормално в модерния свят: хората си правят разузнаване като го хванат го хванат, като не го хванат оценява, връща се. Тоест не може да говорим като цяло за нашите служби съдийки само от този факт. Това е мое мнение. Обаче тази дъвка я разтягаме вече 8 месеца с едни хора пък ги хванали, пък ги съдят, пък затвора, а пък не ги съдят, пък ето сега ще им повдигнат обвинение. Малко смешно ми се струва в днешно време 2021 година при тези социални медии, при цялата тази прозрачност, при цялата тази комуникация дето всеки знае всичко и изведнъж някакви хората, те ги бяха дали дори някакви снимки бяха ги снимали, когато стана това март-април. Това бяха някакви абсолютни аматьори от това което се виждаше поне. Нека да си мине съда след като има повдигнато обвинение, разбира се, който е сгрешил трябва да си понесе последствията, но в модерно време вероятно шпионажа не е вече това, което в онези години е било, когато е нямало никаква информация и всяка една информация от някой вестник прочетен. То има легенди такива, аз съм чел книги за български шпионин – той прочел три вестника сутринта - германски, написал справка, написал я е там на пишещата машина, пратил я е.... Пък то всичкото го пише във вестниците, само че никой не го знае в България или където и да е, главно България, която беше супер, супер затворена държава. Учудва ме това, че някой може в България, в родната си държава по този начин да шпионира, ако е така моля и има си съд, да си каже нещата, но след това –  това което е казал съда и причините аргументите трябва да бъдат публично достояние. Трябва всички ние да знаем кой, защо, по какви причини и вече съответните административни органи да си вземат мерки в министерство.

Водещ: Другия вариант е да не би да е направено нарочно, да е театрално?

Максим Бехар: Не мога да преценя. Мен ме учудва, че се случва два дни преди изборите и си казваме каква е връзката с изборите. Не мога да намеря никъде допирна точка и пресечна точка не мога да намеря, обаче учудва ме, че това нещо трябва да вълнува медиите и българското общество, може би има причина.

Водещ: Не всеки ден имаме такова дело.

Максим Бехар: Да, факт. Ето защо трябва да има по-голяма прозрачност и да се каже кой какво е направил след като мине разбира се съдебното производство. Аз не знаех, че шпионството било втората най-дребна професия. Аз ще цитирам моя любим американски президент Роналд Рейгън. Значи любим, защото има невероятно количество вицове, шеги, актьор разбира се и той на първата си реч, след като беше една година президент, през януари така нареченото обръщение към нацията, който всеки президент казва – той започва с думите: „знаех, че политиката е втората най-дребна професия, обаче след една година като президент вече си мисля, че вече не е втората, а първата.“

Водещ: Добре, а няколко изречения-коментар по оста София-Анкара, за историята?

Максим Бехар: Супер странно ми звучи това, защото наистина трябва да има голяма независимост във всеки едни избори. Вярно е, че аз не знам колко, обаче 200 - 250 хиляди наши сънародници живеят в Турция..

Водещ: 350 000  

Максим Бехар: Окей, но въпреки това трябва да има така голямо уважение към институциите в България и към съседната държава. От друга страна, няма какво да крием, ДПС зае позиция след тази размяна на остри реплики с президента, зае много ясна позиция и въпреки, че Мустафа Карадайъ когато призова вчера или миналия ден своите съпартийци и своите поддръжници да гласуват за президент, той не спомена име. Беше повече от ясно какво има предвид. Нормално е, много голяма част от тези хора, особено младото поколение, те още не знаят български, имат български паспорти, водят се български граждани, но не знаят български. Нормално е те да си пуснат плакатите и цялата пропаганда на турски език.

Водещ: Да, но протеста на нашето външно министерство доколкото разбираме и от срещата, която е имало с турския посланик днес е, че официални институции в република Турция са били ангажирани в изборите.

Максим Бехар: Това е недопустимо, както и ние не би ни и минало през акъла да се месим в изборите в Северна Македония или в Гърция, или където и да. Абсолютно недопустимо, но преди избори такива искри могат да прехвърчат и аз ги разбирам.

Водещ: Не е наложително да сме съгласни по различните теми. Благодаря ви. След рекламите заминаваме за Марс.

Време е за третата тема в „Пресечна точка“ крачка напред към голямата цел - космически транспорт. Основателят на Spacex Илон Мъск обяви, че пробен полет до Марс може да се осъществи още през януари. Голяма възможност и голям риск. Кога от експеримент ще се превърне в истинска крачка напред за човечеството, може би е рано да кажем. Не ни пречи, обаче да питам моите гости в студиото. Ако зависеше от вас кои и какви 100 души бихте качили на кораб отиващ към Марс.

Максим Бехар: Ще припомня какво е казал Хенри Форд, който изобретява първата кола, така наречената бензинова каляска, представя я и те му казват ‘Абе ти защо не пита хората? Защо не пита?‘ той казва: ‘За какво да ги питам хората, ако ги бях питал, те щяха да кажат, че щяха да искат по-бързи коне‘. Разбира се, Илон Мъск е страхотен визионер, много му се кефя. Следя всичко около него по същия начин, по който Бог да го прости следях всичко около Стив Джобс и това, което направи и то го направи по такъв начин, че вече пет седем осем години след като си е тръгнал, повече, може би дори десетина години откакто си е тръгнал, но никой не може да го развали, само го развиват. И по същия начин на Мъск е страхотен иноватор и смятам, че това което ще направиш ще е много интересно. Въобще не знам дали си спомняте преди петнайсетина години номер едно в света беше Япония по технологии, нови неща. Всичко това е забравено. Америка е част от което е благодарение на социалните медии и на целия този англоговорящ свят, но Америка тръгна в технологиите и дори в космическото пространство и от тези изследване страшно много просто. Според мен и заради бизнес, и заради наука, защото в крайна сметка бизнес не може да правиш без наука и без нови хоризонти. Окей, няма да ходим на Марс, добре ще ги изядем и ще ги изпием тия пари, ще ги изпукаме или ще ги дадем за полезни неща вероятно, няма да ходим на Марс. Но един ден някой ще отиде, един ден, ако не е този Елон Мъск, ще бъде Мъск 2, Марс 3 или 4, някой ще отиде. По-добре сега да стане и това е голям пробив и много полезно за науката.

Водещ: Добре, ето пресечна точка между мненията.

Максим Бехар: Ние коментираме тук общество, която е много по-различно от нашето, говорим за Америка. И понеже споменах любимия ми президент Роналд Рейгън, нека си позволя за десет секунди ви разкажа един виц, който той разказва на Михаил Горбачов. На една неговите срещи отива човек в Русия, тогава Съветския съюз, да си купи кола, харесва си кола и му казват, че трябва да се предплати. Той отива предплаща там на гишето и казва кога да си я вземе и те му казват след 10 години. И той казва ‘А да ви попитам сутринта или след обяд?‘, там служителя чиновник го гледа и му казва ‘Какво значение има дали сутрин или следобед като е след 10 години‘, а той му отвърнал ‘Защото следобед идва водопроводчик‘. Тази държава, която може да си позволи дори да го разкаже този виц на пресконференция с президента на тогавашния Съветски съюз е светлинни години напред. Ние защото това беше и България. Нямам спомен дали 10 години сме чакали, но за моето трабанче чаках 2 или 3 години и беше доста мъчително.

Водещ: Обаче сега да кажем, че в екипа на Мъск има много българи, както и сред кандидатите за „марсонафти“ също има, така че не сме на края.

Максим Бехар: Шапка свалям на целия екип на Мъск и на всичко това което прави. Гледаме го с интерес и дай Боже да успява, защото това дърпа цялото човечество напред. Пак няма да има, може би Теди, с голямо съжаление аз съм голям фен на Африка може би там има много гладни хора, не може би, а има много гладни хора, може би страдат. Обаче трябва да има и някой който да дърпа и всички нас напред.

Водещ: Благодаря Ви! Благодаря Ви! Утре можем да продължим коментарите и по тази тема.

Гледайте цялото видео тук.