Максим Бехар в Bulgaria ONAIR – границата между етиката, морала и сензацията

PR експертът Максим Бехар взе участие в сутрешния блок по телевизия Bulgaria on Air с водеща Мария Константинова. Той изказа мнение относно подхода на бившето правителство към комуникационната си стратегия, както и сподели вижданията си върху поведението на българските депутати.

Водеща: Защо една такава снимка активизира толкова обществения дебат?

Максим: В този ден, много критичен ден, всичко, което би направил господин Петков и Лена Бориславова, би наелектризирало социалните медии и обществото като цяло. Вие тук споменавате качествена журналистика и медии, но често забравяме, че в света в момента има повече от 4 млрд. журналисти и всички ние притежаваме медии. Тук, в това студио сме говорили много по тази тема, това е наистина страхотна комуникационна революция. Не бива да правим разлика между един вестник, едно радио, една телевизия и един автор в социална медия, който може да публикува фалшива новина или да изманипулира снимка или текст или каквото и да е. Тук не е въпроса кой какво манипулира, ако го прави, а кой как му отговаря. Това, дали са се държали или не, няма абсолютно никакво значение. Въпреки че един премиер би трябвало малко да се съобрази и да не бъде в такава близост с началника на кабинета си, защото има опасност някой да направи някаква фалшификация. Важното е отново как се излиза от такава ситуация и как реагира и се държи един политик, като не визирам само премиера Петков, визирам и много други политици и отляво и отдясно

Водеща: Политическият PR идва на ход или не?

Максим: Не бих го нарекъл политически PR, а един нормален човешки отговор, едно нормално човешко държание. Няма нужда от цяла кохорта, ако въобще ги има, PR експерти или комуникационни консултанти, за да може някой да се държи нормално, и да знае, че едни потенциални 4 млрд. журналисти тичат след него. Особено когато си публична личност и могат да те злепоставят или похвалят. Важното е обаче как се държиш и как отговаряш.

Водеща: Господин Бехар, какъв трябва да бъде отговора в този случай? Вие заговорихте за това. Как трябва да обяснят и въобще трябва ли да обясняват засегнатите личности това, дали е вярно?

Максим: Особеното в случая е, че сме 2022 г. и ако сравняваме с Франция, Великобритания, Германия или която и да е друга държава, не би трябвало и в България да се случи, тъй като имаме млади и интелигентни хора. Тук не визирам любимия ми Харвард или образованието като цяло, а начин на възпитание, възраст, отношение към обществото и ценностите му. Това са едни млади хора, които не би трябвало да допускат такива левашки грешки. Това е наистина като по учебник. Изчетох отговора на госпожица Бориславова и ми се стори доста нелеп. Тя каза, че тогава са знаели, че ще има много журналисти и не е възможно да се държат за ръце, след като е имало журналисти. Ако някой иска да каже нещо, то трябва да го каже в едно изречение със 7 до 10 думи. Да каже „Това не е вярно, това е монтаж. Точка. Благодаря за вниманието!“, без дълги обяснения. Най-важното е, че не би трябвало да се допуска. Имаме един огромен потенциал от млади хора в България – интелигенти, образовани, амбициозни, които няма как да не знаят как да се държат и как да се отнасят. Тук не става въпрос само дали са се хванали за ръка, това не е чак толкова важно. Става въпрос за цялата комуникация през тези няколко месеца и за нищо друго. Нито за начин на взимане на решения, нито за самите решения, предполагам те няма как да вземат грешни решения. Не ми се струва въобще вероятно някой да е тръгнал да прави далавери, комисионни, мафия и всякакви други неща. Обаче комуникацията е супер важна, когато си публична личност, когато си в политиката или бизнеса. През годините съм създал много дефиниции за това какво е PR. Моята последна дефиниция от миналата година е, че всъщност PR е да казваш истината, така че да те разберат и нищо повече. Ако Кирил Петков, Асен Василев, Даниел Лорер или Гроздан Караджов могат да говори кратко, точно и ясно, да казват истината, така че да ги разберат – 6+.

Водеща: Тук трябва да кажем, че и тази снимка, когато беше споделена, не беше обозначена с надпис, че те се държат за ръце, а всичко останало е въпрос на интерпретация – от този ъгъл какво се вижда.

Максим: Не е така. Имаше медии, в които беше очевиден монтаж. Аз не разбирам много от графичен дизайн, но мога да преценя, че едната ръка беше обърната и беше сложена в другата. Но отново, ние сме в средата на политическа битка. Ние сме в средата на смяна на правителства и 3-4-ти избори за по-малко от година и половина. Няма как да не очакваме някои от политическите опоненти или медии, които симпатизират на политическите опоненти, да не прекрачат по някакъв начин границата. Ако има фалшификация, това вероятно е престъпление. Това могат да кажат юристите. Или не е честно, не е почтено. Но в личния живот ми се струва, че вече не може да има граници. Имаме социални медии, имаме хора, които снимат с телефоните си от сутрин до вечер каквото им падне. Могат да те снимат на плажа, в колата ти, където и да е. Единствените граници трябва да поставим ние самите. 4 млрд. журналисти има по целия свят и те си имат свои медии. Тези медии имат огромно влияние, някои от тях имат милиони последователи. Как ще забраним на един човек да пусне снимка на някаква звезда, която е видял на плажа полугола или в някоя неудобна поза. Няма как. Самата звезда, или политик, или публична личност трябва да имат едно наум и да си пазят личното пространство, ако искат наистина да го имат.

Водеща: Защо обаче политиците не успяват да намерят този баланс и доста често правят такива грешки?

Максим: Когато те заболи зъб, отиваш на зъболекар, когато искаш да ти направят операция, отиваш при хирург. Когато трябва да се съобразяваш какво правиш в личния си живот, трябва да отидеш при съответния консултант. Избираш този, който ти пасва и трябва да седнеш до него и да го слушаш. Не приемам тезата, че всеки един, който е в публичното пространство, разбира от всичко – как да се държи, как да се усмихва или мръщи, какво да прави. Това е специалност, това е професия. За съжаление, последния политик, който аз познавам в България, който го разбираше много добре, беше Цар Симеон. Със всичките му непохватности в комуникацията заради това, че беше 50 години извън България, заради архаичния му език, той наистина разбираше, че човек трябва много да внимава, когато комуникира публично. Без значение дали е телевизия, вестник, а вече и социални медии. Много често така наречените класически медии – телевизия, радио и вестници, всъщност ползват социалните медии като източници на информация. Те не ползват информационните агенции толкова, колкото Facebook или Instagram, виждат какво се случва и създават съдържание от това. Ако един политик иска да управлява добре своите социални медии, лично аз смятам ,че той трябва да ги управлява, той трябва да намери половин час на ден или дори 15 минути, за да напише нещо смислено в Facebook, Instagram, LinkedIn и особено Twitter. Ако не успее да направи това, означава, че няма място в политиката. Ако не може да каже с прости и човешки думи – сказуемо, подлог, допълнение, кратичко, какво се е случило днес, какво е направил, най-важното, по-добре да прави нещо друго, да се занимава с бизнес. В политиката трябва да дойдат хора, които умеят да артикулират това, което правят.

Водеща: Видяхме и такива порицания по отношение на облеклото. Тениски на Харвард, с които се появи Тошко Йорданов, виждали сме и лидерът на „Герб“ Бойко Борисов с подобна тениска. Какви са тези знаци или по-скоро провокации от страна на политиците?

Максим: Не, това е абсолютно дъно, това не е провокация. Това е дъно на българския парламент. Не съм чак толкова консервативен за да си мисля, че хората трябва да ходят там с папийонки и да говорят изкуствено. Обаче, не можеш да се подиграваш с университетска институция, която е световно призната, или с хора, които са учили там. Защото там наистина е здраво учене, казвам го от опит. 2028-2019 изкарах доста голям курс в Харвард и учехме по 18 часа на ден, но това е друга тема. Не е само тениската, а начина, по който хората се държаха един с друг. В сегашния парламент аз чух неща, които хората дори в личния си живот не си казват по между си. Такива обиди.

Водеща: Какво най-силно Ви направи впечатление от това, което чухте?

Максим: Абсолютно фриволното държание, обидите, те тръгнаха да се бият докато в парламента имаше посещение на ученици, които гледаха от балкона на този парламент. Въобще не можем да си позволим подобно отношение между съседи, какво остава между хора, които правят законите и ние всички сме гласували за тях. Пуснали сме бюлетина или сме натиснали копчето, казали сме „Уважаеми господа, Вие трябва да сте едни сериозни хора и да ни направите едни добри закони, защото България е в най тежката си криза от може би 50 години насам. Затова вие трябва да бъдете там сериозни и от сутрин до вечер да правите добри закони, така че ние да се чувстваме добре в тази криза, да не се увеличават цените, да имаме каквото трябва да имаме, да имаме работа, инвестиции в България.“. Представете си един чужд посланик, който стои там и ги гледа, ще си каже „Каква дивашка държава! Какво ще инвестирам?“. Парламента беше най-големия минус през всички тези 7 месеца и за мен това беше едно огромно разочарование.

Водеща: Какво не Ви се иска да видите в следващия парламент като поведение, като отношение и като комуникация и какво бихте ги посъветвали?

Максим: Много е рано да ги съветваме. Тепърва предстоят предизборните битки, които с нищо не предвещават, че ще бъдат културни и интелигентни, че е има размяна на визии, на стратегии и концепции и на решения. Според мен по-скоро ще има лични нападки. Струва ми се, че тези хора в следващия парламент трябва наистина да разберат, че България е в много трудна ситуация, и не само защото войната е на границата ни, а защото целия свят е друг. Не казвам по-лош или по-добър, объркан или необъркан, той просто е друг. Струва ми се, че тези 240 депутати трябва да имат разбирателство помежду си по отношение на концепции и стратегии как да живеят по-добре хората в България и как за България в чужбина да се знаят по-добри неща. През последните 7 месеца в чужбина се чу само, че в България има мафия, че се краде, че сме корумпирани. За мен бяха голяма изненада тези послания. Сигурен съм, че тези млади и интелигентни хора са имали така наречения “wishfull thinking“, добри намерения. Но трябва да направим един по-добър образ на България, защото тя е една прекрасна държава. Това е работа и на парламента и на правителството.

Гледайте цялото интервю тук.