Петте мита за българския Employers Branding

В цялата джунгла от мнения, възклицания, хейтърство, позитивни мнения и разгорещени дискусии дали в България може да се прави добър бизнес все по-ярко започнаха да се открояват пет мита. И те не само битуват в социалните медии, но и огромен брой работодатели все по-често ги използват като силни аргументи, да не говоря пък и за компаниите за подбор на персонал.

Ох, колко е трудно, не е като преди десетина години, пазарът оредя, всеки има големи претенции искат високи заплати и нищо друго не ги интересува - кършеше пръсти в знак на извинение, граничещо до отчаяние, мениджърка на доста голяма HR фирма неотдавна в офиса си. И към края на разговора просто ми направи абсурдна оферта: „Макс, защо не опиташ сам да си намериш хората, които търсиш и ще видиш колко ни е трудно…“ Ами, то на практика всичко е трудно, но на мен и през ума не би ми минало за го кажа на клиент.

И ето как стигнах до петте мита, за които смятам, че все пак сериозният и голям – не само български – бизнес ще се съгласи с мен.

Мит #1 - Няма качествени хора.

За разлика от преди десетина петнайсет години, когато всички си мислехме, че на кандидатите за работа все не им достига някой и друг ден подготовка, за да отговорят на нашите изисквания, но пък на една обява отговаряха стотици желаещи, сега в цялото ни родно бизнес пространство се шири мълвата, че истинските, кадърните, добре подготвените специалисти са или в чужбина, или пък в чуждите аутсорсинг фирми. Не е така обаче. През последните две-три години наистина има вълна от милениум поколението, което вижда перспективи за развитието си България, но и намира все по-качествени български фирми с все по-добра среда, за да може да успее и да направи кариера.

Твърдя, че България е пълна с млади, прекрасно подготвени хора, които биха искали да намерят добро развитие именно тук, но просто трябва да попаднат и на добрите мениджъри, които да се погрижат добре за тях с личен пример и един-два вагона прочетени книги.

Не знам дали е национална черта и не смея да навлизам в дебрите на народопсихологията, но абсолютно доказано е, че доста често в България превъзнасяме това, което се случва на запад от границите ни и сме склонни да стигаме до абсурдни тълкувания само за да докажем колко е зле при нас и колко далеч по-добре е навсякъде другаде.

Вероятно глад за кадри има навсякъде, но тъй като последните няколко години обиколих над 50 държави и нито едно от тези пътувания не беше по причина различна от бизнес, с голяма категоричност заставам зад думите си за огромното количество млади, амбициозни и много добре подготвени за бизнес хора тук. Другото… другото са просто свободни съчинения на тези, които си мислят, че всичко на пазара се случва наготово и така трябва да е направено, че без никакви усилия да печелиш.

Мит #2 – Младите ламтят за високи заплати.

Естествено, всеки иска да получи адекватно заплащане за труда си, така че да може да се оправя добре в тези така трудни пазарни лабиринти от цени и всекидневни разходи. Но ако въобще използваме този грозен глагол „ламтя“, то младите хора в България по-скоро са жадни, а дори и „гладни“ за истинска добра атмосфера в техните офиси, за творчески разговори, за добри мениджъри, за много иновативни и новаторски подходи към сложни въпроси и за бързи и адекватни решения. Всъщност, техните екипи и най-вече мениджъри са способни да създадат точно такава работна среда, следствието със сигурност ще бъдат и по-добрите приходи за компанията, а естествено - и за служителите.

Често на въпроса какво правя като мениджър всеки ден отговарям простичко: „Балансирам“. И на въпросителните погледи пояснявам: „Представи си теглилка, от чиято една страна имаш това, което наричам бизнес атмосфера – отношения вътре в компанията, клиенти, работна среда, дори качеството на техниката, на осветлението, чистотата в офиса… а от другата е заплащането. Ето това е работата на мениджъра, да прави баланса така, че на професионалната среда, която създава, да отговарят и релевантните заплати“.

Мит #3 – Образованието ни е много, ама много зле.

Това го чувам всеки ден и в толкова пъстроцветна гама от хора, предимно млади, че имам чувството, че всички те са учили в Харвард или Кембридж, след като са акостирали в Софийския Университет, за да раздават оценки на едро. Истината е, че погледнато от този ъгъл проблеми в образованието има в целия свят и основната причина за това е невероятно бързият обмен на информация онлайн, главно чрез социалните медии, и невижданият в цялата човешка история бум на науката, на търговията и на индустриите. Всичко това доведе до невероятното изоставане на теоретичните подготовки в университетите, защото практиките взеха огромен превес над учебниците и ги направиха почти ненужни.

Или както ми казваше често една от много студентки, които работя в офиса ми: „Макс, един месец тук се равнява не един семестър в университета…“ И беше права, а и сега е така. Образованието в целия свят се движи с 20 километра в час, докато бизнесът лети напред поне със стотина километра. И това щеше да е разбираемо и не чак толкова драматично ако с всеки изминат – буквално – ден пропастта между двете дейности на ставаше все по-голяма.

Ще кажа отново – това е тенденция в целия свят, жестока истина, която тутакси трябва да стресне всеки, която се занимава с бизнес, защото сега топката е единствено и само в нашето игрище. Няма как да образоваме университетските преподаватели, а дори и да има как, това ще е дълъг и бавен процес, а и не е наша работа. Но абсолютен приоритет на всяка една бизнес или браншова организация – ние правим това твърде успешно в Българския форум на бизнес лидерите - е да се среща постоянно със студентите, да ги подготвя за работа в офисите им, да ги учи, но и да се учи от тях, защото в крайна сметка това е винаги двупосочен процес.

Мит #4: Заплатите в България са ниски.

Най-горещата и вечна тема! Нито мога да обобщавам, нито пък бих се доверил на каквато и да е статистика. Защото този въпрос е супер персонален и няма на света двама души, които да имат едно мнение по този въпрос. Още повече стара истина е, че в България три неща никога не достигат – 100 лева към заплатата, една стая в апартамента и един да си свършиш перфектно работата.

Факт е обаче, че винаги трябва да сравняваме със стандарта на живот, с нивото на разходи, пък дори с древната притча, че „у дома и стените помагат“, без дори да споменавам пренебрежимо ниската ставка на данъците в България. Ако обаче се престраша все пак да направя обобщение, то твърдя, че 2000 лева в България са повече пари отколкото 2000 паунда във Великобритания, особено за чужденец, например.

Мога да дам подобни примери и с Белгия, с Франция, с Испания… Всекидневните разходи, данъци, различния стандарт, които много често не взимаме предвид. И вместо това въздишаме по сумите с три или четири нули отзад, автоматично обръщаме в левове и използваме като железни аргументи, за да докажем колко е зле в България и колко са по-напред хора на същите позиции и същото образование само на един час път със самолет в западна посока. Естествено, че има хиляди случаи на по-добро заплащане, естествено, че твърде често това е доста личен въпрос, но точно затова не трябва да се генерализира, а на всеки един случай да се гледа от точния ъгъл и с точните аргументи.

Мит #5: В България няма мениджъри, а е пълно с олигарси.

Болна тема от десетилетия. В средата на 90-те години в София беше за няколко дни моят добър приятел и тогава главен редактор на Wall Street Journal Europe – Фредерик Кемп и някъде към края на журналистическите му срещи го поканих на вечеря у дома. Беше в средата на лятото, Фред влезе доста потен и притеснен, хвърли сакото си на един стол, свали вратовръзката, отпусна се на дивана и изпъшка: „Макс, не мога да я разбера тази България, просто не мога. Днес имах среща с трима банкери и като влязоха в хотела не можах да различа кой е банкерът и кой е бодигардът… Обикновено ги обърквах и подавах ръка на бодигарда...“. Сега България не е просто друга държава, тя си е направо друга планета. До такава степен променена и неузнаваема, че дори нямам идея вече кой какво би вложил в думата „олигарх“.

По дефиниция вероятно някой, която използва политическа власт, за да прави бизнес… Но какъв бизнесмен, какъв мениджър може да бъде тогава…И още – нима някой днес, през 2019 г., сред цялото това гъмжило от социални медии, форуми, анонимни и не чак толкова скрити профили и мнения може да остане толкова скрит, че да се прави на талантлив мениджър, а всъщност да е посредствен търгаш, напълнил визитните си картички с празни и помпозни титли… Живеем в прозрачен свят и винаги съм вярвал, че всичко което е прозрачно, е етично.

Когато през 2002 г. бях след авторите на първия в България Стандарт за етичен бизнес и обикалях страната, за да го промотирам и разяснявам, предимно в малките градчета най-често задаваният въпрос беше какво е това „етичен бизнес“. И моят доста простичък, но директен отговор бе: да правим печалби прозрачно. Естествено, на върха на всяка бизнес пирамида стои необходимостта от печалби, за да се развива, но ако това става прозрачно, то гаранцията, че това е и етично и твърде близка до стоте процента. Сега, близо 20 години по-късно, това не само се случва, но и се превърна в единствено валидния стандарт за правене на бизнес. И затова олигарси, или както и там да ги наречем, е просто невъзможно да сравним с понятието „мениджър“.

Всъщност най-важният ми аргумент е, че в модерните времена вече няма никакво значение кой е собственикът на един бизнес, а единствено и само кой го управлява. Практиката ни е пълна с надути и важни собственици на големи бизнеси, които потънаха в забвение или гледаме само от репортажите на телевизионните екипи от съдебните зали, и единствената причина за това е, че са били само собственици, но не и мениджъри.

И ако бизнесът в България все повече успява и все повече създава добър пазар и конкурента среда, то тогава, струва ми се, това е най-силното доказателство, че страната ни е пълна с успешни мениджъри и хора, които умеят да управляват, да създават екипи и да правят добри печалби.

* * *

Вероятно всеки в своя си офис, в своя си бизнес свят има още цяла поредица от митове и заблуди, от истини и аксиоми, но убеден съм, че акосега успеем да анализираме от всички страни точно тези пет ключови твърдения и си направим нашите си изводи, то във всеки офис ще се диша малко по-спокойно.

И с това и нещата в България ще си дойдат на мястото доста по-бързо, отколкото сме очаквали. И ще бъдем все по-близко до това, което наричаме модерен бизнес пазар.

Дори по-близко от много други страни, по които въздишаме без дори да сме вникнали колко добре може да се прави бизнес в България.

* Статията е публикувана в сп. Мениджър, февруари 2019 г.
Снимка: Ромео Чолаков