PR е бизнесът на истината…
Ирландецът Джон Сондърс, която управлява една от най-големите световни PR корпорации знае, че само честността в комуникациите може да доведе до резултати
Стокхолм е прекрасен град през лятото и не чак толкова гостоприемен в късна есен, главно защото навява лек студен вятър откъм брега, а и пространствата междусградите са доста отворени, за да му дават свободен път… Избрал съм си малък уютен хотел в самия старинен център на Стокхолм и предпочитам да си изкарам вечерта в бара му с лаптопа си и дълго Bloody Mery с много lime, капки tabasco и едро смлян черен пипер, вероятно най-хубавото което някога съм имал…
Пък и трябва да се готвя – за първи път ще участвам в среща като член на Борда на Световната PR организация ICCO и ми се искаше да попрочета когото се може повече за нея и за хората в Борда.
До мен на бара се настани
русоляв едър мъжага, явно бизнесмен, със строг костюм, но доста нетипичен свободен перчеми любознателен поглед шарещ на всички страни. Поглежда питието ми и веднага си поръчва същото, без дори да попита дали е добро. Поглежда обаче, вероятно без дори да любопитства в екрана на лаптопа ми, вижда логото на ICCO с периферно зрение и възкликва:
- А, ние сме колеги, и аз съм за тази среща тук.
Въобще не питам кой е той, но понеже веднага казва, че е от Ирландия, бързам да му кажа…
- Скоро вечерях с един ваш бивш министър-председател, Гарет Фитцджералд и му казах, че имам една мечта – да получа автограф от Долорес от “Cranberries”, любима група, любима музика…
Той ме погледна някак си почти невярващо, че някой в България може да е чувал за тях и поклати одобрително глава…
Така започна голямото ни приятелство
с Джон Сондърс, който тогава управляваше европейския офис на Fleishman-Hillard, световна PR верига с безупречна репутация и много висок професионализъм, а няколко години по-късно стана и глобален президент .
Различните световни форуми и срещи на високо равнище през годините многократно ни срещаха с Джон и неговите ирландски акцент, строг поглед и решителност, когато нещо трябва да се свърши. Оставям настрана, че само месец след нашата среща в Стокхолм получих плик със специално списание,върху който Долорес от The Cranberries беше написала To Maximс нарисувано сърчице вместо подпис…
Далеч по-важното бе, че
гласът на Джон кънтеше навсякъде,
където можеше да достигне на тема етичен бизнес, честни отношения и професионализъм както към клиентите, така и към екипите. И гарантирам, че беше твърде лесно той да бъде чут – ясно и точно.
Година-две по-късно и двамата бяхме с променен статут. Аз вече бях избран за президент на ICCO, първият в историята от Източна Европа, а Джон стана глобален президент на Fleishman-Hillard и се премести в Ню Йорк.
Засякохме се по едно и също време случайно в Лондон и той като разбра, че ще съм там, веднага предложи да се видим в неговия офис рано сутринта и докато ме приветстваше официално точно както се посреща президент, ми каза:
- Макс, толкова се гордея с теб,
от малка България да станеш президент
на световна организация и то в най-динамично развиващия се бизнес в света… Public Relations!
И започнахме да говорим колко е важно точно сега, когато светът е завладян от социални медии, когато милиарди хора по света могат да създават и споделят съдържание, точно ние, PR професионалистите трябва да бъдем образеца как хората да си служат с медиите. „Кой, ако не ние, които най-добре владеем бизнеса за влияние, ето защо ако един човек е почтен и честен, ние трябва да сме всичко това, но умножено по сто…Ч
Това са и темите, по които Джон се палеше при веки разговор до безкрайност – професионализмът и почтеността.
Не можех да не се съглася с него, но това не беше достатъчно. При всяка среща с него попивах не само думите му,
но както ентусиазма и емоциите,
така и всичко което го караше да мисли нашият бизнес за иновативен и водещ след всички други бизнеси в света.
- Слушай Макс, досега бяхме консултанти, сега вече сме тези, които взимаме решение. Ако това не е страхотна, историческа промяна за бизнеса ни, здраве му кажи…
Веднага се отзова на покана ми да участва с мнение във вече световния ми бестселър, написан точно преди пандемията „Световната PR Революция“ и докато все още обсъждахме как и в коя част той ще се включи ми каза съвсем ясно: „Да знаеш,
не съм съвсем сигурен, че тези промени наистина са революционни,
по-скоро ще ги нарека еволюция, но без съмнение светът се промени, и бизнесът ни се промени. Сега вече наистина която и да е мениджър не може да вземе каквото и да е решение без нашите съвети и то дадени, колкото се може по-бързо“…
После ме погледна и – очаквано – допълни: особено когато всеки знае, че ние работим за истината- единствено и само за нея. Това е и единственият начин някой наистина да успее в нашия бизнес… Без значение в коя точка на света се намира.
Нa снимката: Максим Бехар и Джон Сондърс, Лондон, 2015 година