Сейшели – мигове завинаги…

Трудно се описва с думи, или по-скоро не се описва с думи!

На Сейшели трябва да се отиде, и то вероятно не само веднъж, за да се усетят островите, плажовете, природата. И особено – хората.

Ще започна с тях. Усмихнати, позитивни, гостоприемни и трудолюбиви. Историята е поднесла на Сейшели вероятно привилегията да бъдат ненаселена територия, докато през 17 век френска експедиция ги открива и малко по-късно първите френски мисионери пристигат от Африка и стават първото местно население. С тяхното идване пристига директно и европейската цивилизация и носи със себе си е културата, отношенията и традициите на тогавашна Европа.

Оставям настрана дори и фактът, че три от петте световно признати най-добри плажа на света се намират в островната република в Индийския океан, точно над Мадагаскар и само на седем градуса южно от Екватора. Често дори местните жители наричат Сейшелите „малка държава“, но моят добър приятел и първият избран президент на републиката Сър Джеймс Манчам, която се пресели в отвъдния свят преди шест години, често обичаше да казва: „Държава, обградена от океан не може да бъде малка…“ И с годините разбирах все повече, че е прав.

Всъщност на Сейшели има всичко.

Буквално – каквото и да поиска и най-претенциозния турист или просто бизнес посетител. За хората е ясно, трябват ви час-два престой само на летището, за да се убедите. Пандемията буквално мина като цунами върху бизнеса на Сейшели, държавата беше тотално затворена близо две години, никой нямаше право да влиза в нея, само сейшелските граждани, които се връщаха обратно и то след задължителна дълга карантина и внимателни изследвания. Едва ли имаше държава в целия свят, която да беше буквално „запечатана“ както бяха островите – туризмът е основен бизнес и цялото внимание на властите беше съсредоточено единствено и само до това пандемията да не пламне и сред местното население.

Това бяха болезнени месеци за 90-хилядното население на Сейшели, буквално всеки ден разговарях с приятели там, с политици, с бизнесмени, с хората, които имаха малки хотелчета или павилиончета в любимия ми квартал Бо Валон.

От нито един не чух оплакване,

мрънкане, отчаяние или сълзливи приказки, всички разбираха, че ситуацията е такава, каквато е и имаха ясна визия как да се справят с нея. Такава визия имаше и правителството на току що избраният нов президент Вавел Рамкалауан и въпреки почти никаквия опит в управлението на партията му, резултатите бяха впечатляващи. Република Сейшели в продължение на месеци държеше първото място във всички световни класации по проценти на ваксинираните хора, само за стотина дни след откриването на ваксините вече над 90 на сто от сейшелците си възползваха от тях, защото дори и на котките по улиците беше ясно, че само така могат да спасят и бизнеса, и себе си и семействата си. Следих много внимателно как хората там реагираха и

някак си неволно сравнявах

 с безмислените  и често абсурдно опасения в България, от които често ме побиваха тръпки.

Сейшели стана и първата страна в света, която при риска да въведе т.нар. „контролирано отваряне“ на границата, за да може да даде глътка справедлив живец на хилядите къщи за гости малки и суперлуксозни хотели, ресторанти и магазинчета. И този подход наистина спечели и беше приложен след това в много други държави. И това, което се случва сега,

бързото излизане от шока на карантината,

 от спрелия живот в света, от уплахата от зараза и разбирането, че само че тя може да бъде победена само с медицински мерки, не го направи природата, планините или океанът, ни го направи историята или традициите, направиха го хората на Сейшелите.

Но от другата страна разбира са и даденостите от Господ, или просто от това, което се е случвало и преди него. Без съмнение на първо място това са

невероятните стотици плажове,

гарантирам, че няма да направите никаква разлика между който и да е от тях и ако не е официалната статистика въобще няма да познаете които са тези три от петте най-добри в света. На всеки един от тях, но буквално на всеки, пясъкът е един и същ – бял и ефирен като най-ситното брашно, никога не става горещ и е мек като кадифе. На всеки един от тях океанът е кристално чист, обикновено първите стотина метра дълбочината е до колене и след това започва плавно спускане към дълбокото.

Никога никой не е виждал по тези брегове водорасли, медузи или каквото и да е във водата, което може да направи престоят неприятен. И точно този факт кореспондира със следващия уникален момент в тази държава – чистотата и редът. Сейшели е държавата с най-висок процент т.нар. защитена територия в света. Над 50 на сто от архипелага в Индийския океан е под внимателното покровителство на правителството и никой няма право дори и пирон да закове в тази територия.

Невероятната грижа за околната среда, пословичната чистота и европейски порядък, въведен плахо първо от французите, но след усъвършенстван от следващите колонизатори – англичаните, правят впечатление и на най-придирчивите посетители и слагат Сейшелите на

уникално място сред всички туристически дестинации.

И накрая. Пътувам често да Сейшелите вече близо 20 години, струва ми се, че познавам лично всички жители на столицата Виктория (около 8 000 души), със сигурност и те ме познават. И затова мога със сигурност за го кажа – дори само един миг да имате на Сейшели, на който и да е остров, на който и да е плаж, или планина… това ще е вашият миг за цял живот. Никога няма да го забравите и всеки ден ще си мечтаете този миг да се повтори…

Публикувано в списание ELLE.