Честито! Ама никак не е честито…

В седмичната си рубрика „Колонката на Макс“ за списание „Твоят бизнес“, Максим Бехар отчита трудностите и промените в икономиката и бизнеса и единствената сила, която се зачита - опитът.

От десетина години насам това е на всеки празник – електронните ни пощи се пълнят с безвкусни картички със скучни на тях картинки, които не казват нищо, а точно обратното – трием ги веднага, без дори да сме ги погледнали. Нямам идея как е възможно тези, които ги изпращат да не си дават сметка, че това не е поздрав.

Това е обида. И то голяма!

Вместо да кажем дори едно „честито“ и нищо повече в мейла, но да е персонално, да е написано от един човек до друг човек, пък може и един-два емотикона да добавим, но да се вижда понякога някакво мъничко отношение. Хиляди хора избират най-просташкия начин да честитиш на някого нещо. По Коледа – топки, шишарки, снежинки; по Великден – току-що възкръсналият Господ с блага усмивка и с окраски като на икона; за рождени дни – снимки с шампанско и задължително – кутия с луксозни бонбони…

Кич, та дрънка!

И то неприятен, отблъскваш и губещ времето да триеш от пощата си тежки по обем нежелани съобщения.

Та…, ако ще е "Честито" за нещо – просто го напишете и добавете една-две думи от сърце. За да е наистина поздрав.