Максим Бехар в поредицата на Аспарух Карастоянов „Разумно. Отговорно. Диалогично“!

Максим Бехар в разговор с Аспарух Карастоянов по повод поредни предсрочни парламентарни избори. Той сподели своите виждания за аполитичното поведение на гласоподавателите, като и личното си виждане за конкретни мерки и действия, които биха довели до по-добра икономическа политика на България.

Водещ: Здравейте приятели, добре дошли в първата част на моята рубрика „Разумно. Отговорно. Диалогично“! Наш първи гост, първият човек с когото разговарям е Единственият и Незаменим, Гуруто на PR България и не само Максим Бехар! Г-н Бехар, благодаря Ви за отделеното време, за мен е чест и удоволствие!

Максим: Добър ден, много се радвам, че сме заедно тук с тебе и разбира се с твоите зрители, последователи, приятели.

Водещ: Много благодаря за отделеното време. Исках да Ви попитам няколко въпроса. С цел да разнищим един много фундаментален проблем в България, а именно факта, че голяма част от младите хора и населението като цяло е аполитично и че не е обществено и политическо ангажирано. Как лично при Вас публичните ангажименти и обществените каузи и дейност, са допринесли за това Вие да бъдете толкова успешен и уважаван човек?

Максим: Успеха е много относително понятие. Днеска може да си успешен, утре да се провалиш. Да си вземеш уроците, други ден пак да започнеш да бъдеш успешен. Смятам, че наистина голяма част от младите хора са аполитични, обаче това не е проблем само за България. Това е тренд в целият свят, особено в Европа. И това се дължи не толкова на младото поколение. Има известен оттенък в това, че младото поколение има други неща от които да се интересува, които да са по-значими или по-привлекателни от политиката. Но това до голяма степен се дължи и на самата политика. Защото през всички тези години, визирам последните между 20 и 30 години, живота се променяше страшно много. А сега 2023 година, живота ни няма нищо общо с това което сме живели дори само преди 10 години. А в същото време политиката или основните постулати, основните механизми на политиката са едни и същи. И всъщност ние оперираме и младо, средно старо, много старо каквото и да е поколението, оперира с едни и същи механизми на нещо, което вече отдавна си е изпяло песента и е отминало във времето. От друга страна преди 20 години, за да успееш в живота, за да успееш в публичното пространство, да успееш в бизнеса до голяма степен беше важно да се занимаваш и с политика. Новите технологии, IT бизнеса, Силициевата долина, успеха на технологичните компании, като коя ли не, Microsoft, PayPal всичко, което може да изброи ме, разбира се Amazon, Tesla и всичко останало. Показа, че хората могат да бъдат успешни и без да се занимават с политика. Което в предишните години не беше възможно. В България има милионера, може би милиардери, млади хора на по 25-30 години, които развиха свои технологични компании. Продадоха ги успешно, вложиха си парите в други нови технологии, въобще не им трябваше да се занимават с политика. И това доведе до факта, че с политика се занимават или ентусиасти, които си казват, „ Аз искам да променя света, аз искам да направя България по-добра държава за живот, за правене на бизнес.“ Това вече е чистият ентусиазъм. И тези хора са много полезни. Или с политика се занимават хора, които не могат да се занимават с нищо друго. Тоест не стават за бизнес, я са опитали, я не са опитали, не стават за учене, не стават за сериозна работа и си казват, „ Дай да отидем в политиката“ и понеже конкуренцията не е чак толкова голяма, за голямо съжаление успяват. Първо, второ, трето място и влизат я в парламент, в някоя община, станат кмет някъде. Важно е да запалим ентусиастите. Важно е да кажем на тези хора, които са между 20 и 30 години „А бе хора между 20 и 30 години“, както и да го наречем това поколение Милениум, Z, Y, F. Имам една книга „Поколението F”. Както и да го наречем, важното е да им кажем, „ Можете да свършите работа.“ Не знам дали зависи от тях 100%, обаче те могат да свършат работа, могат да предат на политиката малко по човешко и по смислено лице. Могат да говорят с разумни аргументи и могат да кажат „ А бе ние искаме да се състезава ме там, не за да бъдем корумпирани, не за да спечелим някой лев. А искаме да направим България по-добро място за живот.“ Когато България е по-добро място за живот и те ще спечелят, и ние ще спечелим и всички ще спечелим. А сега, днес това е абсолютно възможно!

Водещ: Добре. Каква е ролята на комуникациите, как можем да направим политиката интересна, привлекателна, вълнуваща за точно тези хора, които Вие визирате?

Максим: Ами съжалявам, че ще го кажа малко кратичко и много директно с акъл. Всички виждаме от телевизионни екрани, от Facebook профили, от различни социални медии като Instagram, LinkedIn, какво ли още не, се сипят празни никому ненужни общи слова. Думи, безсмислици, които ако един млад, интелигентен човек сутрин си пусне телевизията или вечер си пусне екрана, или пък влезе в някои от социалните медии и види кой какво говори, по дефиниция ще се отблъсне от тези хора. От политиката и в един момент ще си каже, „ Чакай бе, тези хора говорят такива глупости, тези хора не казват нищо съществено, не говорят за Бизнеса, не говорят OK“.Всички искаме да имаме по-големи заплати, по-големи пенсии, стандарта да се повиши нали трябва да се изработи. Как? С какви икономически механизми? Има инфлация сега, как икономически ще се борим с инфлацията? И като чуем хора, които активно се занимават с политика, отново част от тях между другото има много разумни хора, има много разумни послания. Обаче те потъват в общата маса от празни думи и от празно говорене и много от тези млади хора могат да дадат заден ход. Като видят до каква степен политиците владеят комуникациите, т.е. не ги владеят. А в същото време, комуникации те са нещо фантастично. Една от моите книги се казва „Световната PR революция“ и аз наистина продължавам да си мисля, че това наистина е революция. Първо, защото имаме в ръцете си медии. Само до преди 10 15 години някой политик иска да каже нещо по медиите. Какво трябва да направи? Или да си плати, защото медията ще каже „Нямаш пари, нямаш изява.“ Което не само, че не е демократично, ами е абсурдно. Tозиполитик може да има някакви гениални мисли,но може и да има. Или пък да се опита да спечелинякой журналист на негова страна и да каже: „ Аз съм много добър, Уважаеми г-н Главен редактор или Директор на телевизия, дай ми малко ефирно време или малко пространство в медиите, аз мога да кажа интересни неща.“ Сега политиците имат медии в ръцете си. Всички ние имаме медии в ръцете си. Има 4 милиарда и малко повече ползватели на социални медии в света. Това означава, че има 4 милиарда медии. И всички ниеполитиците и на бизнесмените, сме нещо средно между издатели, редактори и репортери. Издатели, защото притежаваме медии. Аз притежавам медия имам Facebook профил, Instagram, TikTok. Редактори, защото най-важното нещо в тази медия е съдържанието може да имаш най-тиражната медия в света, да имаш един милион последователи. Ако не можеш да запълниш с добро съдържание, ако говориш глупости, ще ги отблъснеш тези хора или никой няма да ти повярва. И репортери, защото работата на репортера е да съобщава новини, а хората, читателите, зрителите в тези социални медии се интересуват от новини. Комуникациите са гръбнака на цялото общество в момента.

Водещ: Това значили, че отговорността за това да бъдат привлечени тези хора и да бъде разпален ентусиазмът, отговорност е по-скоро в политическата класа и политически ангажираните да бъдат проактивни всъщност?

Максим: Смятам, че отговорността не е само в политиците. Отговорността е в цялото общество. Защото всички ни е пътуваме много виждаме. В България цялото общество има една обвивка, в която се развиват всички действия. И тя не е най-добрата. Има много популизъм, неразбиране на това, което се случва. Има много голямо отчаяние, в смисъл, някой опита да направи един бизнес, провали се и си каже, „Тази държава не става за нищо, няма бизнес.“ В Америка особено в областта на технологиите има правило, че ако не си фалирал три пъти, това означа, че не можеш да успееш в бизнеса. Тук най-малката, то е специфика на нашето общество, което излезе от едни 40-50 години много труден и тегав комунизъм. Една много силна уравниловка, която продължава да битува в обществото ни, че всички хора са еднакви, всички трябва да живеят добре, всички трябва да получават високи заплати, ама не е така. Работливите ще успяват и ще получават високи заплати. Тези, които са мързеливи, които не успяват няма да получават. Трябва да бъдат работливи, иновативни. Да имат инициатива, да бъдат мотивирани. И за това примерно във Франция обществото виждаме какво се случва сега с протестите в последните един месец. Същото е супер ляво настроено профсъюзно ориентирано. До като в Америка съвсем различна картинка. Във Великобритания различна. В северна Европа, Скандинавия и в тези държави, те си знаят и си отиват, бачкат. Зная, че тези осем часа трябва да работят и нищо друго, защото като работят ще произвеждат по-добре и ще има повече пари държавата ще успява повече. Т.е. в България цялото това настроение, е насочено към следното „политиците не стават за нищо, нашата държава е много кофти държава. Ние колко очакваме от Европейският съюз, пък то не се случи.“ А истината е, че от всички държави, които съм обиколил. Те са над 100 сигурно в света. Няма държава с по-интелигентни хора от България. С по-млади, амбициозни, мотивирани, интелигентни, с желание за успех. И много често при вас и при нас, прибират се хора от чужбина или пък отиваме в чужбина. Виена, това е някакъв критерии за сравнение. Ходят по улиците на Виена и казват, „Ах колко е чисто, в България колко е мръсно. Ах във Виена колко добре е уредено, ама в България колко не е така. Ах във Виена шофьорите колко са дисциплинирани, в България ще те сгазят на пешеходната пътека“. Това са се прави от австрийци и ако искаме в България да го направи трябва да се направи от българи. Второ, и това го гарантирам, е да се върнем преди 100-то години, Австрия е била на много по-високо ниво от България. Сега Австрия е на същата позиция, но България е много по-близо до нея. България е друга държава. Бих казал друга планета в сравнение с преди 30 години. Да не доволни сме, защото много често чакаме, някой нещо да ни оправи. Да разбира се, че има ужасно много проблеми. В общината, политиката, политическите партии, парламента. Прости хора влизат там, държат невъзпитан език, не са прагматични, не са бизнес ориентирани. Всички тези проблеми ги има в целият свят. В западна Европа, въобще не говоря за Азия и Африка. Там е различно. Ние сме тези и хората, бих казал до 30 години, младите българи, който трябва да кажат, „Дай ние да вземем тези неща в ръцете си, за да може България да се качи още по-високо, защото ние не искаме да живеем като емигранти.“ Виждали сме хора всички сме виждали хора стотици хиляди по света. Българи много успели, много добре живеещи направили своя бизнес. Аз специално, щастлив емигрант не съм видял. Т.е. хора много успели, но като отидеш и като ги питаш, „Какво да ти донесем, той казва, български вестници.” 2023, кой чете вестници, аз вестник хартиен не съм виждал от няколко месеца. Гледам мои приятели изпълнители, Дони и Дара, правят едно супер успешно турне в Америка. Проследих ги специално във Вегас, защото бях преди две седмици там. Помолих едни мои приятели да отидат, залите  са претъпкани, искат да чуят българска музика да си говорят на български. Вместо тези хора, разбира се всеки си има правото на своето щастие, къде иска да си живее и най-важното е да е щастлив. Но ако някой си тръгне от България, защото не намери реализация тук и защото си мисли, че това е скапана държава. Ние трябва да го задържим. Млад човек трябва да го задържим ако иска разбира се. Да му дадем шанс да успява в политика, бизнес. По отношение на бизнесът, специално за младите хора държавата е огромен длъжник. Искаш да направиш Star up фирма Star up бизнес ето ти 50 000 EUR безлихвен заем. Вземи ги веднага само срещу 5 минути администрация. Да, половината от тях ще фалират или няма да го върнат този заем. Но другата половина, които ще успеят, ще върнат тези пари по 5. Ще дадат възможност хора да работят, да успяват. Трябва да има по-широко скроена политика, по-широк скроен поглед. В моята компания работят към 50-60 души, млади хора, всичките са до 30 години. Всичко, което ми кажат аз им отговарям: „Green light – правете го, правете го Вие си носите отговорност.“ От години никой не е чувал „Не“ в компанията ми, защото отново повтарям  млади, интелигентни хора, добре образовани, мотивирани, смислени с тях може да водиш разговор на всяка тема. Трябва да им дадем шанс.

Водещ: Сега когато споменахте Вегас нека да Ви попитам. Вие сте изключително активен и уважаван в международен план. Вие сте бивш президент на световната PR асоциация по настоящем сте президент на световният комуникационен форум, старши съветник по международни въпроси на китайска PR асоциация. Член на борда на музея по PR. Как изглежда България в момента от гледната точка на Ню Йорк, Шанхай, Лондон, Женева?

Максим: От всеки различен град е различна и от всеки различен човек различна. Има хора, които познават България. За тези 30 години, образа на България се промени в положителна посока с много бърза скорост. Много рядко може да чуеш някой да каже лоша дума за България. Аз понеже съм живял в Чехия много години и преди 15-20 години се обадих на един приятел, с който бяхме и продължаваме да бъдем супер добри приятели. Не се бяхме виждали към 15 години. Видяхме се в хотел на кафе и той ми каза, „О, да знаеш всеки ден си мисля за България, всеки ден си спомням за теб България.“ А той никога не беше идвал в България, и аз му казах „Защо?“ Той ми каза, „Един българин ми открадна колата и всеки ден си мисля.“ Всичките тези неща вече са история. Да на времето някой може да е имал лошо преживяване или лош опит с България. Сега бях в Америка, цялото западно крайбрежие обиколих, думата България вече звучи много позитивно. И това е огромна промяна. Не всички американци знаят, че сме в Европейският съюз. Обаче това не е голяма драма. В рамките на Европа България продължава да има много позитивен образ. Идват много хора, правят част от тях много успешен бизнес. Трябва да има много повече границите да се отворят, да се дава възможност на още повече инвеститори. Но все още България не е чак толкова позната държава. Конкретен пример България е държавата с най-ниски данъци в Европа. Имаме 10 % корпоративен данък. Имаме 5 % данък дивидент по-нисък данък дивидент има само Словакия, който е 0 %. България има 10% корпоративен данък, което е супер голямо улеснение за всеки един инвеститор дори чужденец. Идва може да си прогнозира за години наред. Няма да се сменят данъци, няма да има никакви сътресения. Никой не го знае това. И когато ходя в Австрия, Германия и говоря с хората ние самите работим с много чуждестранни клиенти. Като им кажа това те казват, „А не ми го казвай, ние сега го чуваме от тебе.“ Т.е. голяма драма е, че няма никаква стратегия за презентиране на България извън границите. Дори и Китай, която е много приятелска държава, Америка, която е още по-приятелска държава страните от Европейският съюз. Като имаме най-ниските данъци. Ами ние трябва да проглушиме света с това. Това не е въпрос само на инвестиции, защото като презентираш България в чужбина като една хубава, прекрасна, добронамерена държава пълна с хубави хора. Това не се отнася само за туризма. Да някой ще дойде, ще отиде на морето или да кара ски. Тук става дума за целият образ на България пред света за инвестиции. Разбира се и за туристи, но това изисква време. 1991 или 1992 година в България бяха дошли едни американски банкери от Мерил линч. Трябваше да проучват какви са перспективите България да влезе в Европейският съюз. Аз бях журналист тогава и правех вестник „Стандарт“, поканиха ме на вечеря. Аз ги питах „Какво се случи от проучването?“ и те казаха, „Да 15-17 години България може да влезе в Европейският съюз.“ И аз емоционален много дори нервиран, ядосан скочих и казах „Вие чувате ли се какво говорите, как така 15 години в България комунизма падна има свободен пазар. Правим приватизация има свобода на медиите, на печата. България е готова за Европейският съюз. Те ме гледаха и казаха, „Чакай, иска се време трябва ментално да се промени държавата, хората, законодателството и всичко останало“. Бяха прави и по повод на образа на България. Иска се време, обаче съм сигурен, че България ще си вземе мястото, което и се полага. На добра държава с добри хора и възможности за бизнес.

Водещ: Последен въпрос да Ви попитам. Вие сте казвали много пъти, че мечтаете за един по-добър, по-динамичен, по-етичен свят. Как изглежда по Ваше мнение една по-добра, по-динамична, по-етична България?

Максим: Такава каквато е сега с по-добре работещи бизнес отношения и по-добре работеща икономика. Защото когато бизнесът работи в една държава всичко си идва на мястото. И не само защото има повече пари, защото хората имат повече работа, имат по-добри примери за това как се успяват в бизнеса. Като имаш пример от твоя комшия, който не изкарва парите си някъде с кражби. И не кара джиповете си, защото е взел пари по някакъв нелегален начин. Той ги е изкарал, защото е направил добър бизнес. Нека да има и 10 джипа, нека си живее в какъвто си иска палат. Тези примери както в Америка примерно, да видиш богат човек всички казват, „ Уао  искаме да бъдем като него.“ Как да бъдем като него когато спим до 11:00 часа на обяд и след това следобеда ходим някъде на кафета след това вечерта се събираме с компании и мрънкаме, че нямаме пари и че заплатите са ниски, шефа е строг, държавата била такава и онакава. Трябва да се работи ако искаш. България още по-добра си я представям държава, която има много по работещи пазарни отношения и много по-добър бизнес, защото винаги се сравнявам например, има много държави с които може да правим сравнение. Сравнявам се със Словения. Словения е 2 000 000 души  заплатите им са двойни, говоря за тези средни нива на всичко това, което е в България. Словения има по-щастливи хора по-добре устроени. Защо? Защо пазара работи. Защото има добри пазарни отношения. Освен Австро-Унгарските традиции от 30 години насам. Там където работи пазара, където има добра законодателна база спазват се законите. Нарушил си закона. На всеки може да му се случи, обаче си понасяш последствията за това, че си нарушил закона. Но това не е основно. Основното според мен са пазарните отношения, добре работещият бизнес. Държавата, която не гледа само в кутията, но гледа и извън нея, казва, „Дай на този бизнес, дай да му помогнем.“ Имаме стотици милиарди в тази държава, имаме помощи от Европейският съюз. Дай да ги дадем за бизнеса да не ги дава ме за заплати. Те от бизнеса ще дойдат заплатите много по-високи от това, което ще ти даде държавата. И за това смятам, че бизнеса е водещо. От там ще дойдат интелигентните хора, щастливите, мотивираните и ще имаме една много по-добра държава, в което аз феноменално и фанатично вярвам. България, на всичко отгоре тя е много добра държава и сега, има огромен потенциал и ще стане още по-добра държава когато бизнеса работи. Когато бизнеса започне да работи по-този начин ще изисква от политиците да правят по-добри политики, които са в интерес на хората.

Водещ: Г-н Бехар, благодаря Ви много за отделеното време, за мен беше чест и удоволствие.

Максим: И аз благодаря.

Водещ: Приятели, надявам се да Ви е било интересно. Надявам се да сме задали поне част от правилните въпроси. Да сме получили част от верните отговори. Ще се видим с Вас скоро. Благодаря Ви на Вас, че гледахте.

Можете да видите цялото интервю тук.