Максим Бехар от Клуба на пътешествениците

Максим Бехар международно признат PR експерт, предприемач, писател. Почетен генерален консул на Република Сейшели в България.

Максим Бехар e международно признат PR експерт, предприемач, писател. Почетен генерален консул на Република Сейшели в България. Неговата M3 Communications Group, Inc. е партньор на водещата световна PR компания Hill+Knowlton Strategies. Неуморен пътешественик и откривател с вкус към добрия живот, технологичните джаджи и иновациите, Максим определя себе си като човек на света.

Къде по света е оставало сърцето ви?

Къде ли не. В Исландия, в Ботсуана, в Сиатъл… На две места – особено дълго и завинаги. В родния ми Шумен и, естествено, на любимите ми Сейшели. Побиват ме особени тръпки още на входа на Шумен, като видя от магистралата паметника на върха на Платото, както и щом самолетът докосне пистата на летището във Виктория.

Докъде последно пътувахте?

До Вилнюс. 32 години след като изпращах репортажи от обкръжения от съветски танкове град и помагах на храбрите литовци да защитават независимостта си, президентът на Литва ме награди със специален орден... 32 години!

Какво носите винаги в багажа си?

По принцип пътувам с много багаж: лаптоп, таблет, много зарядни и резервни батерии, доста козметика, дрехи за честа смяна, поне няколко вратовръзки и още толкова ризи и костюми... ПлюсKindle с над 1000 книги в него.

Къде обичате да отсядате?

Не съм придирчив, но големината на стаята е важна – просто защото пътувам с доста багаж. Отсядал съм в петзвездни хотели в Лондон, където дилемата ми е била кой да остане в стаята – аз или куфарът ми, защото за двама ни няма място…

Какво прави един хотел добър?

Чистотата и дребните, но важни неща – удобна възглавница, кафе машина с капсули в стаята, неразточителна, но подредена със стил закуска.

В колко дни от годината сте на път?

Имаше години, когато навъртах по стотина хиляди мили и изкарвах над 220 дни на път. Пандемията промени рязко това и сега лека-полека си възвръщам познатия ритъм.

Любимата ви храна извън България?

Според страната, в която съм. Да е лека, вкусна и непременно с добро вино, за предпочитане също местно.

Първият ви спомен от пътуване?

Когато бях в първи клас, от училище отидохме до Румъния. Живеех тогава в Шумен и не беше далеч – автобус до Русе и ей го къде е… През 1963 г. Шумен беше сив, магазините – празни, имаше хляб, сирене, консерви… или поне това помня. Изведнъж попаднах в една осветена и жива столица, каквато беше Букурещ, и попивах всяка една витрина. Купих за подарък на майка ми готварска престилка, а на по-голямата ми сестра – острилка за моливи.

Най-яркият ви спомен на път?

О, те са стотици. Но ето нещо съвсем прясно от миналогодишното ни пътешествие със съпругата ми Венета до Сантяго де Компостела. В продължение на 2 седмици изминавахме по 20-25 километра на ден из испанските планини и гори, срещнахме невероятни хора, преодоляхме различни препятствия – и физически, и емоционални, опитвахме страхотни вина. Понякога от умора нямахме сили да минем и 5 метра, но на сутринта ставахме в 6 часа и краката ни сами тръгваха. Природата, запознанствата, разговорите, снимките… всичко нямаше нищо общо с видяното досега, колкото и да сме пътували. Гърдите ни поемаха силните излъчвания на евкалиптовите дървета, през които минавахме, и това ни зареждаше батериите. Спяхме в замъци от XII век насред полето, в чисти и спретнати общежития, в петзвездни хотели и в малки барачки. Помня всеки миг и скоро ще продължим това пътешествие, но по друг маршрут.

Плаж, планина или град?

Хм, нямам отговор. Отивам, където е необходимо. Безкрайните сейшелски плажове с бял като брашно пясък ме привличат точно толкова силно, колкото покритите с черна лава исландски полета или прашните китайски междуселски пътища. Романтиката е навсякъде, стига до теб да има истински добър човек за споделяне на преживяното.

До прозореца или до пътеката?

Винаги до пътеката.

Сладко или солено?

По-скоро солено.

Книга или лаптоп/таблет?

Таблет. Незаменим е! Побира хиляди книги, много филми, както и файловете с впечатления и бележки за поредната ми книга.

Къде не искате да се връщате?

Бих се върнал навсякъде – дори в индийските села, потънали в немотия, или в размирния нигерийски курорт Калабар, където десетина дни не излязох от хотела, защото всеки ден бандити отвличаха чужденци за откуп.

А сега накъде?

Замислили сме Виетнам и Перу, но и няколко красиви, непознати места в България, до които да отскочим за дълъг уикенд.

Публикувано всписание Voyage