Максим Бехар в предаването „Пресечна точка“ сезон 2 по Нова разговаря с водещият Михаил Дюзев по темата, „Гледната точка на експерта по комуникации“

Максим Бехар разговоря с водещият на „Пресечна точка“ по важни актуални теми за страната ни

Водещ: Здравей България където и да си гледате „Пресечна точка“ предаването, в което новините получават първият си коментар. Започваме седмица, в която очакваме да е по-слънчева и топла, но и отново да ни предложи интересни политически новини. Темите през следващите дни ще коментираме с новите ни гости, ето и кои са те. Гледната точка на експерта по комуникации тази седмица.

Максим Бехар е журналист,дипломат, бизнесмен и PR expert на най-високо ниво. Председател е на Съвета на Световния комуникационен форум в Давос, председател на Световната асоциация на PR агенциите. Максим Бехар е един от основателите на вестник „Стандарт“ в първите години на свободния печат у нас. Член е на американското общество за Public Relations и Вицепрезидент на атлантическият клуб у нас. В ръководството на една от най-влиятелните благотворителни организации „За нашите деца“. Максим Бехар намери време между няколко дестинации да бъде с нас тази седмица в „Пресечна точка“.

Добре дошъл г-н Бехар.

Максим: Чест и удоволствие е за мен.

Водещ: Имаме си шега, така мога да кажа с вас. Между коя и коя дестинация намирате време за „Пресечна точка“?

Максим: Между две дестинации.

Водещ: Е винаги е между две. Добре това е дипломатичен отговор.

Максим: Да. Щастлив съм, че съм в Нова телевизия след може би една или една и половина година с вас тук. И се надявам да направим едно интересно предаване с интересни гледни точки.

Водещ: Надяваме се и ние, благодаря Ви, че сте с нас. Бившият главен прокурор, новината от днес,  Иван Гешев обяви, че е подал оставка от съдебната система и даде заявка за политическа кариера. Това се случва три дни след като той поиска да бъде възстановен на предишната си длъжност, а именно прокурор във върховната касационна прокуратура. Ето част от изявлението на Иван Гешев.

Иван Гешев: През последните месеци пред очите на цялата нация и международната общност Прокуратурата на Република България е подложена на безпрецедентен натиск и грубо незаконно вмешателство в работата на съдебната система. Дори се оказахме в парадоксалната ситуация в един момент преди още да е обнародван указът за освобождаването ми, формално да има двама главни прокурори. Явно страхът е голям и графикът на дълбоката държава и задкулисието трябва да бъде спазен с цената на всичко. Днес говоря последно като магистрат, като спазих закона след 30 години работа за хората и подадох оставка като прокурор. За това днес говоря на българите в България така, както обещах с ясното разбиране, че политическите проблеми се решават с политически средства.

Водещ: Същевременно съюза на съдиите в България излезе с остра позиция срещу изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов. И призова висшият съдебен съвет да избере на негово място човек с безспорна репутация. А прокурорската колегия в съвета освободи заместниците на главния прокурор. Колко е голяма крачката между съдебната система и политиката? Г-н Бехар как оценявате хода на г-н Иван Гешев?

Максим: Връщам се на крачката. Според мен не е нужно дори някой да прави една крачка, от съдебната власт да отиде в политиката, защото има много такива примери. Знаете ли, аз не съм специалист по случай Гешев, през последните 2-3 години в България виждам, че всеки разбира от футбол, жени и Гешев. И всеки има позиция дали да го подкрепят или не, това в крайна сметка е една много чувствителна тема, която би трябвало да бъде коментирано само и единствено от магистрати, които знаят какво се случва вътре. Съгласен съм, че с „КТБ“, нищо не се случи по това дело и по други дела, за това може да съдим главният прокурор или да го оценяваме, както и други прокурори. Но вероятно Иван Гешев ще погледне към политиката, както има от днес предположения с това атрактивно, прочувствено послание, Левски, Ботев, въобще цялата тази патриотарска терминология. В България има доста голяма пространство за все още патриотични политически формации, които да не са чак толкова популистични както са „Възраждане“ или други, които не успяха да влязат в парламента. Нека да опита, ако нещо е направил някъде има си висш съдебен съвет, съдебни власти нека да се концентрират върху него. Той доколкото разбирам от днес е един обикновен гражданин, който може да разполага със своята кариера и живот, нека да видим как ще се развие. Струва ми се, че наистина главният прокурор, прокурорите трябва да бъдат чести, почтени, неопетнени хора. Не може да се случи или поне смятам, че в нашият живот няма да стане, след 30 години такива битки, метаморфози, фокуси между различните съдебни длъжности, че наистина всички ние се объркахме. И си казваме, „Чакай малко от къде ще дойдат тези чисти и неопетнени хора.“, особено във Висшият съдебен съвет. Дай боже да има такива, ако има такива най-важното нещо ще бъде, въобще да не знаем името на главният прокурор. А той да си върши работата, както е в много държави разбира се. Скоро говорих с испански колега и той е много влиятелен журналист, който не знаеше как се казва при тях. Много неща трябва да се случат след тези 30 години, за да си вкараме нашата малка бутикова демокрация в ред.

Водещ: Гледате и слушате „Пресечна точка“ втората ни тема. Синоптиците прогнозират, че критичният период с наводненията е отминал. Според премиера Денков възстановяването на щетите ще струва милиони, а според кметовете щом мине дадена криза след това не се работи превантивно. Например изчистване на корита, строене на диги. Нека да видим картина от пострадалите райони днес. В повечето случай до сега, след като отмине бедствието от пострадалите райони остават дълго без нормална инфраструктура, а и помощта за хората се бави оплетена от бюрократични пречки. Дали и този път възстановяването на пострадалите райони ще трае с години? Г-н Бехар въпрос на комуникация ли е, за да случат правилно всичко?

Максим: Не искам да си служа с метафори, но понеже става въпрос за наводнения, бих искал да кажа, че през всички тези 20-30 години от както следим как се случва, всичко е „гола вода“. Главно поради факта, че никои от нас не знае как да реагира. Помните „Мизия“, квартал „Аспарухово“ и още много бедствия, земетресения и всичко останало. Така наречената „Гражданска защита“, вероятно има още. Никъде не се вижда, няма никъде информация и ние не знаем какво да направим в случай на бедствия. Тук става дума за елементарна комуникация. Трябва да има един уеб сайт където да бъде написано какво правим като има наводнения, към кого да се обръщаме. Преди малко четох, че моята бивша колежка Ваня Шалапатова, която се е министър на труда и социалната политика, някъде казала: „Заповядайте да си подадете заявленията за помощи.“. Какви заявления, представяте ли си на човек му е потънала къщата, той седи някъде над потъналата му кола и пише заявление. Всички тези служители общински, държавни, социални и каквито и да са, трябва да са там. Да говорят с тези пострадали и да се види с какво може да им се помогне. Дали с пари, покъщнина, съвети, лекарства или лекари. Никакви заявления не трябва да се пишат, защото това е точно като в полицията, като напишеш нещо трябва да се види после, кой ще ти постави печат за заверка, а после кой ще го одобри. Т.е. трябва да има много проактивна политика от страна на държавата. Аз бих казал, дори и симулации, ако стане наводнение. Има супер компютри 3-4 вече в България, които могат до голяма точност да симулират силно земетресение, наводнение и всякакви такива бедствия, които да бъдат показвани. Телевизии, вашата, национални, радиа. Трябва да бъдем готови, за да можем да вземем мерки и да се противопоставим на бедствия, които могат да ни се случат. Преди години бях в Израел в един град Ашкелон, който беше обстрелван от палестинците от Газа. И така се случи, че бях в близост до една къща, на която една ракета и отнесе покрива. Ние бяхме на около 30-40 метра от нея. На секундата всеки един жител на това градче получи смс, който казваше: „Атакуват ни. Крийте се по подземия.“. Ние нямаме връзка дори един с друг по между си, а какво остава да нямаме предварителна подготовка, какво остава ние да сме готови да посрещнем. Трябва комуникация, разбиране, много здрава работа от страна на държавата.

Водещ: Да Ви е говорите за технологии модерни, вече даже не толкова. Хората във видеото, както видяхме говориха за сирени да предупредят.

Максим: А това е най-елементарното. Всяка година на 2.06 ги тестваме дали работят.

Водещ: И днес бившият еко министър Асен Лечев каза пред БНР, „Че националната система за оповестяване в такива случай, къде се е спънала, до някой водоем където трябва да се инсталират датчиците, до някое място, което не може да се отчужди и така не може да се изгради.“. А има отпуснати пари по европейски проекти. А това беше и част от анонса, до бюрокрация ли опира част от проблема?

Максим: Цялата държавна машина според мен, трябва да отиде там и да говори с човек по човек. Сигурен съм, че държавните и общински чиновници са повече от пострадалите. На всеки един пострадал ще се паднат по трима чиновници, които ще установят какви щети има. Веднага ще му отпуснат пари, това са хора в беда. Айде нямаме комуникация, хайде системата не работи, нямаме ранно известяване. Тези хора в беда е проста работа да им се помогне. Трябва да има разписана процедура, система по която всичко това да се извършва без това кой е министър и какво правителство има. Не става въпрос за отговорност, а за това, че някой трябва да седне, например Гражданска защита. Ако има процедура и отговорности на хората, които трябва да си свършат работата не би трябвало да има значение кое е правителството.

Водещ: Вие засегнахте и следващата ни теме, която каса е застрашен ли е летният ни сезон, заради новините фалшиви, непроверени. За замърсяването на българското Черноморие. Третата ни тема е Министерството на околната среда и водите съобщи днес, че сателитните наблюдение и моделиране на водните течения до този момент не дават поводи за притеснение на качеството на водата по българското Черноморие. Има пълно проследяване на възможни екологични щети в българската акватория след разрушаването на стената на язовир „Нова Каховка“ в Украйна. Разпространяването на фалшиви или не проверени новини поставя под риск летният сезон у нас. Изискват адекватна реакция на институциите, ангажирани с това. Как обаче трябва да се комуникира тази ситуация?

Максим: Ние от години треперим около това време май-юни, дали ще се провали сезона, дали ще дойдат достатъчно туристи. Тази тема има два момента, които са много важни. Имаме разбира се язовира „Каховка“, който беше взривен, може да има замърсяване. Експертите казват, че няма замърсяване. Чета информацията, която публикува постоянно моя приятел Илия Попов, който е министър на околната среда и водите. Той постоянно публикува актуална информация, новини. Нямам никакво съмнение, че те не са верни. Другият момент е, че България от години няма адекватна комуникационна и рекламна политика на това, което ние имаме извън България. От време на време някой пусне реклама, но не желая да коментирам, защото съм доста критичен. Против съм в момента ние проактивно да се обясняваме, че водите на Черно море са чисти. Трябва да представяме България първо хората. България е държава пълна с млади, интелигентни, възпитани, добре образовани, знаещи английски, европейски хора, с които ние всички се гордеем. Всеки чужденец, които е дошъл в България, 9 от 10 не искат да си тръгват или желаят да се върнат, това трябва да го промотираме. Второ трябва да си сложим ред в самите курорти, плажни концесии, чадъри, цени и всичко друго, трябва да е в ред. И всичко това трябва да се промотира добре в чужбина. Трябва да има всекидневна информация, също и за чистотата на морската ни вода. Трябва да се знае какво се случва там, защото имаме взривен язовир. Обаче ние имаме война на границата ни с Украйна. Според мен трябва да подлагаме под съмнение всяка една новина дошла от Русия, да я преглеждаме буквално от три-четири източника. Да я преценяваме, за да разберем дали наистина е така или не, но най-важното е да си промотираме нашето скъпо море, хората, прекрасната кухня. Ако може без кебапчета и пържоли, защото ги има и другаде по света. Да имаме интелигентна, добра, хубава, красива кампания. Най-вече да покажем хората на България и тогава да ще дойдат туристи. Съгласен, че Путин трябва да спре войната, но това няма да реши нашият проблем с туристите към България. Има и скептицизъм още от времето на Чернобил 1986 година, когато властите казваха: „Нищо не се е случили. Всичко е Ок, всичко е наред.“, и изведнъж се разбра, че не е така. Но има и други примери, в които се казва, че няма проблем, но не е така. Да скептицизма е важен, Путин е човека, който трябва да спре войната, но аз лично не го вярвам. Но ние като държава трябва да имаме добра комуникационна политика, за да може да привлечем чуждестранни туристи. Защото за българските туристи е ясно, който е решил да почива на Слънчев бряг или на Златни пясъци, Св. Константин и Елена той ще отиде, 1-2 % ще се притесняват. Румънските туристи са доста голямо перо за нашето Черноморие, смятам, че и те няма да се отдръпнат. Обаче туристи от Великобритания, Германия, евтин скъп така сме решили да ни е туризма, жени, алкохолен.

Водещ: Благодаря Ви за този разговор. Ще продължим утре отново. Приятна вечер.

Можете да видите цялото интервю тук.