Максим Бехар в предаването „Пресечна точка“ сезон 2 по Нова разговаря с водещият Михаил Дюзев по темата, „Гледната точка на експерта по комуникации“

Максим Бехар коментира с водещият на „Пресечна точка“ темите за одобрението на парламента, военната ни подкрепа за Украйна и бюджета с дефицит 3 % представен от финансовия министър Асен Василев

Водещ: Здравей България където и да си гледате „Пресечна точка“ предаването, в което новините получават първият си коментар.Ясни са двете кандидатура за българският еврокомисар на ГЕРБ Илияна Иванова и Продължаваме Промяната Даниел Лорер. Политическата картина ще коментираме след малко в предаването, а нашите гости са в студиото. Юриста и писател Александър Шпатов, експерта по комуникации Максим Бехар и икономиста и журналист Михаил Кръстев. Първата ни тема за днес социологически данни на Тренд след създаване на редовно правителство. Кабинета Денков започва с одобрение 32 %, докато 43 % на 100 не го одобрява. Много ниско ниво на одобрение на парламента 11 % на 100, а подкрепата за президента Радев пада с 7 %. Да видим как политическата динамика от изборите насам се е отразила върху електоралната картина в страната, според проучването на Тренд. По поръчка на 24 часа реализирано между 10-16 юни тази година, чрез пряко полу стандартизирано интервю лице в лице с таблет сред 1008 пълнолетни.

Журналист: Ако някой е очаквал електорална революция вероятно ще остане разочарован от данните. Да разбира се при тази динамика в последните два месеца, имам предвид след изборите насам, няма как да няма промени и са очаквани. Има ерозия в подкрепата на втората политическа сила Продължаваме Промяната – Демократична България, в сравнение с изборите те имаха малко над 24 % става дума за около 5 % спад. При ГЕРБ също се наблюдава, но доста по-малък в рамките на 1,5-2 %. Надуло картината изглежда доста сходна с тази, която видяхме на 2 април, като може би се забелязва лек ръст на Възраждане в рамките на пункт и половина.

Водещ: Каква политическа картина очертава то и къде е мястото за коментар? Пръв по темата Максим Бехар.

Максим: Аз съм един от хората, който от години не вярват на социологическите агенции, с най-голямо уважение към моите колеги и голяма част от тях приятели социолози. Това което виждам сега не ме учудва много, защото ако един човек ти обещае нещо и след това пак ти обещае нещо и не го изпълни, на третия път пак. На четвъртият път няма да му вярваш. Това се случва с Продължаваме Промяната и хората около нея, защото те неистово обясняваха как няма да се коалират с никой и в един момент става обратното. И естествено голяма част от техните избиратели, поддръжници, фенове, приятели може би са си казали: „Чакай малко, тука нещо се случва.“. ГЕРБ няма никакъв проблем да си останат със същият % избиратели, даже може би да го увеличат, защото то е ясно, че ГЕРБ има силни структури в провинцията и по места. ГЕРБ са тези, които до сега са успявали да назначат почти всичките общински и държавни чиновници. Това е огромна маса между 400 000-500 000 души, нормално е да подкрепят тези, които са ги назначили. Учудвам се, че БСП все още се държи над 4 %, ама то не се знае, защото сега ще дойдат избори не на тези общинските, но на следващите ще си проличи и ако влязат трябва да почерпят. Нормално е кабинета да няма подкрепа, защото всъщност той още не си е показал лицето, не е ясно какво ще се случи, не е ясно какви решения ще се вземе. До сега няма нищо видимо от тяхна страна и знаете ли, по отношение както на кабинета и Продължаваме Промяната, аз ще се върна към моя бизнес PublicRelations. Продължаваме Промяната са решили да се коалират с ГЕРБ-СДС и да направят този изключителен лупинг, който до сега не е правен в българската политика. Никой не го обясни като хората защо, никой не го обясни проактивно с аргументи. Тук там се чуваше: „Ама то това е най-доброто. Ама то сега ще има избори и може би ще са същите резултати.“. Струва ми се, че специално Продължаваме Промяната от към своите публични комуникации са огромни длъжници на своите избиратели и дано си вземат поука и да се коригират.

Водещ: Втората ни тема за раздвоената ни политика на страната по въпроса с военната помощ за Украйна след рекламите. Гледате и слушате „Пресечна точка“ втората ни тема. Противоречия между президента Радев и военният министър Тагарев за помощта за Украйна. Румен Радев вчера отново се противопостави на участие на България в инициативата на страните от европейският съюз за изпращане на 1 000 000 снаряда на Украйна. Ето аргументите му.

Румен Радев: И в България и в Брюксел съм твърдял, че България не трябва да се намесва с предоставяне на оръжия в този конфликт. Това не е начина за прекратяване на този конфликт виждате, че той ескалира, носи огромни рискове, изтощава нашата икономика и социална система. И докато представлява България в съвета на европейският съюз аз успях това положение. Стана ясно, че България не е част от инициативата за 1 000 000 снаряда. Ако правителството вземе това решение, според мен това ще бъде грешка.

Водещ: България подготвя нов пакет от военна помощ за Украйна става ясно от интервю на военния министър Тодор Тагарев пред „Свободна Европа“. Помощта ще включва боеприпаси, които така или иначе след няколко дни ще трябва да бъдат преработени. Какво да очакваме по отношение на по-активната политика на новото правителство в подкрепа на Украйна и позицията на президента?

Максим: Има формална страна и освен, че правомощията на президента не са да управлява оперативно правителството и да казва какво да прави. На 4 май 2022 година българският парламент с 200 души гласува предложение на Продължаваме Промяната да окаже военно техническа помощ на Украйна. Това са 200 народни представителя от които 22 гласа са от БСП и в случая министър Тагарев си изпълняват това решение. Моралната гледна точка е малко по-жалка има война, Русия е агресор срещу Украйна, която е независима държава и страда от тази война. И аз смятам, че България за секунда не би трябвало да се колебае за това да и окаже по всякакъв начин помощ. Дали ще е икономически, приютяване на бежанци, обучаване то им професионално. Няма как да не помагаме на Украйна, която е потърпевша, жертва в тази ситуация. Има трета формална страна България член на НАТО и Европейският съюз. 25 държави от Европейският съюз се събират и решават да помогнат с тази програма на Украйна, и изведнъж България една от най-новите държави членки на Европейският съюз казва, „Няма да помагаме.“ Това е срамота и респект към правителството, че успя по някакъв начин да измие очите на много хора в България които мислят по този начин. Между другото и като много хора в Русия, аз и друг път съм го казвал, има много приятели в Русия с огромно уважение към тях, поддържам връзка с тях и те страдат точно толкова колкото и хората в Украйна от това цялото безумие, което се случва в момента. Има логика до някъде в това, което казва президента, защото по този начин той иска да запази национални интереси и да стои по средата. От Втората световна война до сега , нашето поколение не помни да е имало такава война на границата ни и не знаем как да реагираме. Но не можем да сме пълноправни членове на НАТО и Европейският съюз, и да правим нещо различно от тях. Президента трябва да го направи по начин, по който да предпази максимално България, разбира се. Но и в същото време да заяви позиция такава каквато модерните европейски държави имат.

Водещ: Нека да спрем за малко тази тема да видим дали по темата за бюджета и парите на всички нас ще има спор в студиото, но това след рекламите. Третата ни тема в „Пресечна точка“ финансовият министър Асен Василев представи бюджет с 3 % дефицит. В него е заложено увеличение на учителските заплати, на медицинският персонал и на заплати в бюджетните ведомства, които миналата година не са получили увеличение. Нека видим още.

Асен Василев: Не са пипани разходите за пенсии, разходите за заплати. 10 % увеличение на заплати за администрациите, които миналата година не получиха увеличение също са включени в бюджета, така че да може за всички болници да достигнат нивата от 1500 лева медицинска сестра 2000 лева лекар.

Максим: Бюджет пожелание. Много е добре да не пипаме данъците, да имаме разходи обаче трябва да имаме приходи. Приходите могат да дойдат единствено и само от инвестиции, индустрия и нови стартъпи. Това нещо го няма в бюджета. Инвестициите са номер 1, чуждестранни инвестиции имаме огромен списък от най-различни компании, които биха искали да инвестират в България и ако не го направим сега, но не след шест месеца или година, те ще отидат в Румъния, Сърбия или други държави. По отношение на стартъпите аз съм страхотен привърженик на една моя идея, според мен трябва да се дадат едни кредити по 50 000 или 100 000 Euro на стар тъпи. Кредити безлихвени половината от тях няма да ги върнат ще фалират или ще ги изхарчат. Другата половина ще оцелеят, ще направят производство, ще внесат пари не само като данъци, ами ще направят индустрия от това нещо, ще има износ. И отново ако направят такава програма сега, но не след шест месеца или две години, не като обещание може би и приходната част от бюджета ще се попълни.

Водещ: Да, но всичко това изисква и стратегия, а тук говорим за много кратък хоризонт на действие, поне до края на тази година.

Максим: Да, но това не е кратък хоризонт на действия. До края на годината могат да бъдат свършени един куп неща и всеки ден е ценен в момента. Ако те ги сложат на масата и ги представят на чуждестранни инвеститори, ако има пътувания „routchoice“, в които да се представя България като добра инвестиционна дестинация. Не забравяйте България има най-ниски данъци в Европа 10 % корпоративен данък, 5 %  данък дивидент, няма такава държава. Никой не го знае, всеки знае, че в България има плажове, планини, как може да дойде на почивка, че имаме евтини курорти. А данъчната ни политика това, което трябва да представяме, трябва да започне сега.

 Водещ: Благодаря Ви. Гледайте ни и утре.

Можете да видите цялото интервю тук.