Принц Майкъл, все още любопитен за България

Бизнесът, културата и историята трябва да вървят заедно, казва братовчедът на покойната кралица Елизабет Втора, преди да разкрие следващия си проект, свързан със страната ни

Не бях чувал за него. Моя грешка.

Появи се изневиделица с цялото си достолепие, без излишна суета, без охрана или лъскави коли, без дори и почести или кралски визитни картички. Скромно и подобаващо на титлите му тягостно мълчание, преди да каже нещо.

Неговият близък приятел княз Ростовски, с когото вече се бях срещал, реши, че ще ми е интересно да се видя с още един представител на Бъкингамския дворец, докато той е за няколко часа в София.

Оказва се, че не само на мен.

Разделяме се с Принц Майкъл от Кент, първи братовчед на покойната кралица Елизабет Втора, и дълго се сбогуваме пред хотела, където

той почти ми прошепва:

„Имах две супер интересни срещи в София. С моя добър приятел повече от 50 години Цар Симеон и с вас. Хайде да се видим скоро в Лондон, ще разкажа на Крал Чарлз III, че сме се видели и ще го поздравя от вас.“ Отговарям смутено, че със сигурност не ме помни въпреки няколкото ни срещи. „Сър, аз ще помня, значи и той ще се сети непременно. Не са чак толкова много хората от България, с които се е срещал…“

И така – Принц Майкъл от Кент. Вечеряме в София. Менюто не е като за Бъкингам, но принцът омита всичко бавно, старателно и прилежно, както – вероятно - си е по протокол. Супа от червени чушки, естествено, шопска салата

и после – мешана скара

Прекрасна комбинация като за единствената му вечеря тук, но най-голямата изненада е, че след 53 години той си спомня не само вкуса на шопската салата. Но и сградите, улиците, дори – както той казва – и усмивките на хората по улиците.

-          Сър, добре е, че се срещаме и ще продължим да се виждаме. Бях тук през 1970 година. Сега намирам България все така красива и очарователна , и все така непозната. Смятам, че България се нуждае от още по-добро представяне пред света, но аз мога да говоря най-вече за Великобритания. Трябва повече британци да знаят за това, което е страната ви, за хората, но и за възможностите да инвестират тук, да правят бизнес, да научават за културата ви…

Припомням му, че в крайна сметка в основата на всичко е бизнесът, без него, без печалби, без средства нито едно общество не може да се развива. Споменавам дори и

известната фраза на Уинстън Чърчил,

когато в разгара на Втората световна война на предложението на военния му министър да се вземат пари от фондовете за култура, за да се купят оръжия отговоря: „Ами ние, ако ще вземаме от културата, за какво ще я печелим тази война…“.

-          Съгласен съм и с вас, и с Чърчил. Това не е черно-бяла картинка. Бизнесът е важен, много важен – факт! Без съмнение трябва да правим всичко, за да може британски инвестиции да идват повече в България, но защо не и български бизнесмени да правят добър бизнес на Острова. Нека не забравяме, че при нас има поне четвърт милион българи, които работят съвестно и всеотдайно. Техният успех е и британски успех, но и български. Да, но съгласете, че и културните, историческите връзки трябва да вървят паралелно с бизнеса.

И едва тогава го питам дали пък няма и конкретен проект

за да „бистрим“ тази тема

вече близо час. Очите му светват, оставя си внимателно приборите в чинията, бавно сгъва салфетката по ръбовете и казва една-единствена дума: Плевен!

Не крия изненадата си. Къде е Лондон, къде -  Плевен, и то точно на тази толкова тиха, спокойна и гурме вечеря… Каква връзка въобще може да има…

-          Сър, в Лондон има пет улици, които носят името Плевен. В една или друга комбинация. Не знаехте, нали?  Едно от обясненията е, че победата над турската армия в Плевен открива пътя на британския бизнес към Суецкия канал; другото е, че медиите тогава са приели много емоционално тази победа и просто

хората са решили да им посветят улици…

Но каквато и да е причината, вече е ясно каква идея имам – ще поканя съвсем скоро десет ученици от плевенски училища, моите приятели ще ги разходят точно из тези улици, а пък аз ще им дам прием в двореца „Кенсингтън“, за да им разкажа за моите впечатления от България. Сега, и през 1970 година – видях различни държави, естествено, но да знаете – еднакво съм привързан към тях.    

Ето така Принц Майкъл от Кент за секунди смеси бизнеса с културата, с историята, с младежта… Стоим до късно през нощта в тихия ресторант,  останали сме сами, сервитьорите леко отегчено и напомнящо ни поглеждат от време на време. Принц Майкъл обаче въобще не им обръща внимание, а когато го питам кога пак ще дойде, шеговито отговоря, че няма да чака нови 53 години, и добавя: „И ще отидем до Плевен непременно, нали…“

Текст към снимката: Максим Бехар и Принц Майкъл от Кент, София, май 2023 година