„Пътя Камино. Бързо, лесно и за удоволствие“ първата съвместна книга на Максим Бехар и съпругата му Венета Писарска

Преходът, който ще промени живота Ви

Водещ: Здравейте това е „Добро утро, Европа“ по EuronewsБългария. Преходът, който ще промени живота Ви. Така много заклети пътешественици описват предизвикателството „ElCamino”. На това мнение са и следващите ми гости, които тръгват по този път заедно като семейство и сега са тук да представят първата си обща книга. Това са Максим Бехар, когото познаваме много добре и неговата съпруга Венета Писарска. Здравейте и добре дошли. Да покажем книгата.

Максим: Първата книга с автограф, която подаряваме на някого.

Водещ: Благодарим и за първи път сте по телевизията. Защо хора като вас, които пътуват на много места по света и обичат да пътуват, решиха да се отправят на този път? Който далеч не е най-лекият на света.

Максим: Кръстили сме книгата „Пътя Камино. Бързо, лесно и за удоволствие“, защото наистина избрахме лесен маршрут, който не беше чак толкова дълъг не беше чак толкова труден и изпитахме огромно удоволствие. Решихме, Венета беше причината, защото тя си го имаше в нейната програма от преди 20 години.

Водещ: Сериозно. От къде Ви се роди тази идея?

Венета: Ние описваме в книгата от къде тръгва цялото нещо. Преди 20 години във Франция един колега се пенсионира и каза, че първото нещо което ще направя е да измине пътя Камино. И на мен ми се стори малко странно, но се заинтересовах и се зачетох малко повече. И така 20 години тази идея ме съпътства. До като в един момент излизайки от Covid трябваше да направим нещо и това беше най-логичното и естествено нещо за нас двамата.

Водещ: Добре, но нямаше ли го този въпрос в главата Ви. Готови ли сме за такива преходи? Защото аз съм слушала и чела, че по 20-25 километра на ден се минават. Вие кой маршрут си избрахте? Знам, че има 7 маршрута май.

Максим: Избрахме най-краткия, най-лесния. Това е 126 километра. Това е най-краткия, за да можем да получим сертификата.

Водещ: За колко време?

Максим: 10-на дни.

Венета: Това е най-краткият маршрут, който дава възможност да получиш този сертификат. Има цял ритуал при получаването. Изписва ти се името на латински.

Водещ: Как се подготвихте?

Максим: Не се подготвихме специално. Знаете ли в момента в който вземем решението вече 90% е минат от пътя. Всичко е да вземеш решението, да си купиш удобни обувки и това което сме описали много подробно в книгата всъщност, и за това написахме тази книга която е много прагматична и практична. Открихме там нещо, което никога не съм предполагал, че това е най-прекрасната социална мрежа в света. Защото срещаш хора, които никога няма да ги срещнеш в Facebookили Instagram.Но в момента в който бяхме взели решението вече бяхме изминали половината път.

Водещ: Сега вече сте в позицията да давате съвети. Какъв съвет бихте дали на хората, които се канят да посетят това място? Защо да го изберат? Казват, че там буквално се прераждаш, всичко се променя за теб. Така ли е наистина?

Венета: Аз не мога да кажа, че човек се преражда. Просто това е едно място в което си даваш сметка, че може би такива неща с които се срещаш в ежедневието ти не са чак толкова важни. Това което маркира истински моят път е, че през цялото време никой не ме попита какво правя, с какво се занимавам, какво работя. Водихме разговори с хора, които те питаха защо го правиш, защо си тук. Срещаш се със съдби и хора с които никога при други обстоятелства няма да се срещнеш. И мисля, че това е част от тази промяна за която хората много говорят и би трябвало да промени живота ти.

Максим: Попадаме в общество каквото го няма никъде по света. Ходихме между 15-25 километра всеки ден. Спирахме постоянно на малки места барчета където имаше всичко за ядене, кафета, безалкохолни. И ти можеш да си вземеш и да оставиш колкото си пари искаш. Това никъде не можеш да го намери тази атмосфера, хора. И не е чак толкова уморително. Пристигахме вечер където трябваше. Вдигахме си краката на стената и си проверявахме мейлите, връщахме пропуснати обаждания. След това седяхме на вечеря с местното вино Риоха, хамон и сирената. И това много ни зареждаше. И както каза Вени на 3 или 4 ден: „Ами те краката ми сами тръгват.“. И наистина така беше. Като се прибрахме в България предложих на Вени да качим връх „Дупевица“ в Люлин планина, които не е чак толкова нисък. И ние просто си сложихме по една тениска, качихме връх „Дупевица“ прибрахме се и беше за нас като някаква детска играчка. Не е толкова в ходенето, защото и в София можеш да ходиш 20 километра. По скоро е в цялата атмосфера и в това, че имахме предизвикателство, трябваше да го преодолеем, трябваше да го минем този път. И последният ден както си ходихме с Венета и казах, „Да вземем да напишем една книга, защото това е супер интересно и именно много хора ще се заинтересуват от прагматичната част.“. Какво да носиш в раницата, какви лепенки да си вземеш, какви лекарства да имаш с теб, колко да е мощна външната ти батерия за телефона. Това са важни неща. Освен това Венета изкара много време в това да опише много подробно различните пътища. За да може тези, които искат да минат Камино и прочетат тази книга да направят своя избор.

Водещ: Коя е историята която никога няма да забравите от това пътуване?

Максим: Цялото пътуване винаги ще го помни и ще го направим на ново.

Водещ: Пак ли там?

Максим: Може би по друг път.

Водещ: Т.е. искате да се върнете. Било Ви е приятно всъщност.

Венета: Да разбира се.

Максим: Харесали сме си португалския път от Порто по крайбрежието. Той е доста по-дълъг и ще го направим, вероятно другата година още.

Водещ: А всъщност Георги Милков колегата журналист и също известен пътешественик казва, че това е учебник по Камино. Какво бихте казали на хората, които се чудят дали могат да се справят? Какво трябва да инвестират и носят със себе си? После кажете и за премиерата.

Венета:Аз мисля, че всички хора могат да се справят с това предизвикателство. По пътя виждаш хора в инвалидни колички, патерици, бастуни виждаш хора на много достолепна възраст. Мисля, че всеки човек може да се справи с това пътуване стига да го иска.

Максим: Добро настроение, удобни обувки и добра външна батерия за телефона.

Водещ: Може би най-важното е хубавата компания. Защото ако не бяхте заедно като семейство може би щеше да е по-различно.

Венета: Аз мисля, че много зависи от причината заради която тръгваш на твоето Камино. Защото в много случай срещаш хора които са сами със себе си, които преживяват нещо което ги е завело там и в този случай може би компания не е необходима. Така, че зависи от причината която те кара да тръгнеш.

Максим: Една от последните вечери вечеряхме в един замък с една англичанка и тя ни пита ние колко километри сме минали и ние и казваме 100. Питаме я тя колко е минала и ни отговаря 1415 километра. Пенсионирана учителка тръгнала от Манчестър. След това аз я питам: „Сама?“, тя ми отговори: „На Камино никога не можеш да бъдеш сам.“. Тръгваш сам и винаги си намираш компания някъде по пътя. Прекрасно и незабравимо преживяване. И съветваме всички ваши прекрасни зрители непременно да опитат този път. На 18 септември в Борисовата градина представяме книгата и всички са поканени.

Водещ: Много благодаря и на двама Ви. Успех на книгата мисля, че следващият път за други пътешествия може да ни гостувате.

Може да видите цялото интервю тук.