Максим Бехар в The Career show podcast

Водещ: Здравейте вие сте с The Career show podcast. Подкстът който разказва историите на най-успешните българи и техните уроци за кариера, бизнес и живот. Аз съм Сашо Кадиев, а мой гост в днешното шоу е Максим Бехар. Един от безспорните лидери на обществено мнение у нас и човек с много богат опит като медиен експерт, PR гуру, дипломат и бизнес лидер. Максим е едно от най-разпознаваеми и успешни лица в света на PR комуникациите не само в България, но и в световен мащаб. Максим здравей.

Максим: Здравей Сашо.

Водещ: За мен е удоволствие да участваш тук в този подкаст. Ти самият казваш, че не харесваш българският превод връзки с обществеността. Трудно е за казване. Това ли е една от причините?

Максим: Това е един малко не умел превод. Може би от руски, немски, чешки, полски в цялата тази част на Европа се нарича връзки с обществеността. Обаче има много държави в които просто се казва PR и както маркетинг няма превод на български и други езици, така смятам че в България трябва да се нарича PR. Преди много години основахме колеж по PR и когато отидох да го регистрирам те ми казаха, че няма PR има връзки с обществеността. Аз подавах редица от молби докато променят това и те наистина промениха тази категория и тя вече се казва PR.

Водещ: Т.е. нека да си остане така PR. Да не му търсим друг превод.

Максим: Да по-разбираемо е. Въпреки, че има няколко конотации които не чак толкова добри. Една от тези конотации е, че слушат някого, особено политиците и казват: „Чули какво каза.“, и другият отговаря: „Остави го. Той си прави PR.”. Значи той си прави PR, че нещо не е добре и може би лъже.

Водещ: Защо в действителност се създава такава конотация в обществото, че PR е по скоро да се изопачава истината?

Максим: Да защото главно политиците са обкръжени от хора, които се наричат PR и това е втората лоша конотация. PR не е професия. PR е бизнес и в този бизнес има много професии. И когато няколко пъти съм се срещал с политици и те ми казват: „Здравейте г-н Бехар. Как си? Заповядай да се запознаеш с моята PR-ка.“. И така в тези години, като че ли названието на тази професия започна да има различни значения и различни сенки около нея. Но в крайна сметка истината е че ние които правим бизнес с това и сериозно консултираме големи международни компании си вършим работата така, като си вършат работата нашите колеги в Германия, Франция и Великобритания. Особено Великобритания и САЩ, които са родителите на този бизнес.

Водещ: Ти написа книгата „Световната PR революция“ и тя се превърна в абсолютен бестселър. Също така беше поставена на челните места от една независима организация, която оценява популярността на този тип книги. Какво искаш през нея да предадеш на хората и да ги научиш какво е PR?

Максим: Наистина смятам, че това което се случва в нашият бизнес през последните 10 години е революция. И тази революция се изразява главно върху собствеността върху медиите. Изведнъж всички се събудихме с медии в нашите ръце. Това наистина е революция. И много често казвам, че ние бяхме до скоро консултанти на нашите клиенти. Ние ги консултирахме как да се представят пред медии, пред техните служители, обществеността. Обаче в един ден се събудихме в съвсем друга среда. И ние в момента сега сме нещо средно между издатели, редактори и репортери. Издатели, защото притежаваме медии. А всъщност характеристиката на един издател е да притежава медии. Редактори, защото ние работи със съдържание, content. Това, което правим от сутрин до вечер е да измисляме интересно, провокативно и правдиво съдържание за тези социални медии, които притежаваме. И репортери, тъй като репортера е този който намира новините. Този който намира интересните случки.

Водещ: За да ги отрази.

Максим: За да ги опише така, че неговите читатели да прочетат нещо ново, а не нещо старо, защото няма да го прочетат. И за това реших да напиша тази книга, защото видях тези огромно промени, които се случват в нашият бизнес. Когато направих едно голямо проучване около 30 на 100 от моите колеги по света смятаха, че това е еволюция, а не революция. Обаче има две огромни разлики. Първата разлика е, че социалните медии са интерактивни. Ти прочиташ нещо веднага влизаш и си казваш мнението. И другата голяма разлика е, че за първи път в цялата история социалните медии са измерими. Ти можеш да измериш колко души са прочели твоята статия, колко са я харесали, колко са я споделили. Това нещо във вестник не можеш да го направиш. Телевизията не можеш да го направиш. Във всички социални медии можеш да влезеш и да видиш този анализ. И за това реших да напиша книгата „Световната PR революция“. Наистина са много доволен, защото тази институция за която ти спомена Book Authority е най-голямата световна институция за класация на книги. И в нея гласуват хора като Стив Джобс, Бил Гейтс, Джеф Безос и сега в част PR „Световната PR революция“ е на второ място.

Водещ: Как възприемаш това?

Максим: Не съм очаквал и стигнах до извода, че ако искаш да напишеш нещо и то да бъде наистина влиятелно и да има добър резултат, да бъде прието или отречено това трябва да е Америка. Там наистина е истинският пазар особено за нашия бизнес. И този пазар може да те сложи така на картата, че всички да четат твоята книга, да ги дискутират. Някой ги приемат други не ги приемат.

Водещ: Това, което за мен е изумително в твоята лична история. За мен първо е много добър пример. Как човек може да стигне много неща в живота. Може да развие себе си и средата в която живее независимо къде е роден. Не е нужно да си роден в Ню Йорк. Ти си пример точно това и искам да те върна, защото днес ти си най-добрият PR експерт в България безспорно. Един от най-добрите в целия свят, човек с много опит. Но ако те върнем колко години назад 30-40 в Шумен.

Максим: А повече. 60 години.

Водещ: 60 години. Ти кой набор си?

Максим: 55.

Водещ: Добре връщаме те в Шумен. Твоето семейство сте от 7 останали еврейски семейства в Шумен по онова време. Какъв беше живота ти тогава?

Максим: Моя спомен за Шумен е сив. Всичко беше сиво и това което си спомням със сигурност е, че зимите бяха много студени. Помня, че татко ми се връщаше от София и един път донесе една праскова. Това са детайли, които са останали в главата ми. Важно е, че Шумен е един прекрасен град средище на много културни първи неща, които са се случили в България. Шуменския театър е първия театър в България, шуменския симфоничен оркестър е първия, шуменското читалище е първото в България. Шуменските години бяха много далечен спомен за мен. Някак си нямам от първите 7-8 години докато живеехме в Шумен добри спомени, но 20 години по-късно аз се върнах в Шумен да работя и да живея. Там се роди синът ми Мишо. След това заминах да работя в Полша и там се роди дъщеря ми Ралица. Но тогава когато се върнах опознах този град и намерих страшно много приятели. И сега с огромно удоволствие много често се прибира. Нямаме имоти. Но имам чичо Мико, който е на 93. И когато беше неговата 90 годишнина му се обадих да му честитя и му казах, „След 2-3 месеца ще идвам в Шумен кажи ми какво да ти донеса за подарък.“ и той ми каза, „Може ли да ми донесеш един външен диск за компютър 4 GB, че ми е свършил диска от снимки на компютъра.“. И аз му занесох, но това е феноменално. Чичо Мико да е жив и здрав продължава да си стои от сутрин до вечер на компютъра и да редактира снимки.

Водещ: Кога ти беше първата работа?

Максим: Бях на 14 години това беше лятото на 69 година. Когато през март месец почина моята майка. Имаше катастрофа татко ми оцеля майка ми почина и нямаше, кой да ме гледа през лятото и татко реши да ме даде на работа в тогавашния завод за мляко „Сердика“. Известния „Сердика“, който днес е „Данон“. И така през лятото на 69 година аз се отзовах на работа в дърводелския цех на „Сердика“ и ковяхме щайги. Ти не си го спомняш разбира се тогава прясното мляко в България се продаваше в големи стъклени бутилки.

Водещ: Аз помня после в пликовете.

Максим: Продаваше се в стъклени бутилки по 12 шишета в нещо като касетки. И ние от дърводелския цех ковяхме тези касетки. И един ден пристигна директора на завода и влезе в дърводелския цех и каза: „Кой тук е Бехар?“ и аз замръзнах на 14 години момче. Помислих си къде ли съм сбърка. Аз отговорих, „Аз съм.“ и той каза, „Каза ха ми, че знаеш малко английски, вярно ли е това?“. Татко ми ме беше пратил да уча в местното читалище английски. Да и аз знаех някоя дума да кажа Good morning, good night. И аз казах, „Ами да знам малко английски.“ И той ми каза, „Я ела тук, че са дошли едни швейцарци и не можем да се разберем с тях.“. Тези швейцарци всъщност бяха хората, които монтираха машината за пликовете. И така попаднах в директорския кабинет където останах още 2 месеца. Правех кафета, превеждах с един речник каквото казваха. И това беше моята първа работа. Това беше когато бях в 6-7 клас. Първото лято в гимназията казах на татко ми, че искам да отида на море и той ми отговори, че трябва да си спечеля сам пари. И аз отидох в един машиностроителен завод, който беше не далеч от там където живеех. Там изкарах цяло лято и си спечелих пари след това пак отидох там. Накрая останах 5 години в този завод. Знаеш ли какво е менгеме?

Водещ: Да.

Максим: Моето менгеме на което аз изкарах 5 години е в моята стана в офиса на M3 Communications.

Водещ: Ти си го взе?

Максим: Ами да. Защото човека, който купи в последствие завода един ми се обади и ми каза: „Защо не дойдеш да пие по едно кафе.“. И до като си говорихме ми каза: „Знаеш ли, че тук има един човек с който сте работили, ако искаш да се видиш с него. И искам да ти подаря твоето менгеме.“  И аз казвам, „Не е възможно тук работиха 500 души в този завод. Не е възможно да знаеш, кое е моето.“. И тръгваме по една голяма пътека, по която аз всяка сутрин в 7 часа тичах, за да не закъснея за работа. Защото закъснение от работа беше 5 % от заплатата. И аз обикновено си взимах заплатата около 50, 60 до 70 % ако мога да стигна. До както вървяхме с новия собственик по пътеката аз наистина видях, че моето менгеме, първото до пътеката младежката бригада, така се казваше, го няма. Той го беше изчистил, излъскал и сега е в моята стая. И това ми напомня за тези прекрасни години. Между другото продължавам да се виждам с мои приятели от завода. Обикновено си организираме обяд или вечеря около нова година. Хората от моята бригада и продължаваме да си говорим все едно вчера сме се разделили и до вчера сме били на смяна.

Водещ: Това звучи много хубаво Максим. Това са трудни години за теб. Ти си загубил майка си много малък. Как те промени това като човек?

Максим: Татко ми се ожени твърде скоро след това. За майка която е жива и здрава. Аз и казвам майка, защото тя ме отгледа. Всяка събота и неделя прекарвам с нея. Тя е над 90 години. Нямам точен спомен може би ме направи малко по-борбен, по-твърд. Страдах много това си го спомням много добре. Страдах много първите месеци. И някъде след това майката която дойде и ни отгледа заедно със сестра ми, после ни роди сестра. Беше толкова любвеобилна и толкова добре се грижеше за нас, че някак си изчезна тази липса, но разбира се болката остана. И до ден днешен аз си ходя на гроба на майка си Рашел. Слагам си цветя и си спомням за нея.

Водещ: Рашел толкова прекрасно име.

Максим: Да.

Водещ: Тогава в онези години когато си бил в завода си направил първият вестник?

Максим: Това беше в Сердика. Казваше се Daily news. Нямам идея защо се казва така. Може би това име ми харесваше покрай моите читалищни курсове по английски. Но аз нямах много работа на това място. Имаше пишеща машина, което не всеки можеше тогава да има. И аз слагах по 5-6 листа и си пишех на нея новини за махалата.

Водещ: Какво отразяваше тогава?

Максим: Кой с кое гадже къде са го видели в махалата. Играли сме футбол на площадката между двата блока и кой е победил.

Водещ: Имаше ли читатели?

Максим: Ами те бяха 10 броя, защото толкова поемаше машина с индигото. И ги продавахме по 2 стотинки. И след това отивахме с един приятел и изпивахме тези пари с боза или тулумбички в месната сладкарница, която сега е супермаркет.

Водещ: От тогава ли в тебе се зароди любовта към това да бъдеш журналист, човек, който да се занимава с историите на другите. С това да отразява действителността.

Максим: Вероятно да. Винаги съм бил малко екстровертен и съм искал да споделя това което мисля, това което мога и знам. Да това е бела първата форма, която след това прерасна в това, че се занимавах с журналистика. Завърших външна търговия. Татко ми цял живот е работил във външна търговия управляваше едно голямо предприятие което се казваше „Балкан кар“. И в онова време беше най-големият производител на електрокари в света.

Водещ: Значи може да се каже, че сте живели добре в онези години?

Максим: Относително добре. Малкия ни апартамент в квартал Бъкстон където продължава да живее майка ми. Не живяхме богато, но не живяхме и бедно. Но всичко това което носеше татко ми от чужбина бяха списания, които аз четях на английски и ги поглъщах. И някак си израснах с това, че бих искал това което знам да го споделям. И когато завърших външна търговия татко ми каза, че от мен търговец не става. Занимавай се с това, което обичаш да правиш журналистика, да пишеш.

Водещ: А странно е, че това което ни повтарят хората постоянно, че евреите са хора търговци и това е в кръвта им.

Максим: Аз не вярвам в това, че на една народност трябва да им се вменява нещо което важи за всички. Но може би, че през всичките тези векове евреите са се местили от държава в държава. Били са гонени, били са преследвани. Може би в гена им или в тях има наследствена борбеност. Бърза адаптация. Аз бих казал и много добри качества да се разбират с хората там където живеят. Обаче и до ден днешен си мисля, че той беше прав и че аз за търговия не ставам. И станах човек, който да изказва мнението си и да комуникира.

Водещ: Това което прочетох за теб и ми стана любопитно е, че ти си участвал в създаването на вестник „Стандарт“.

Максим: Да това е така. Това беше един изключително романтичен период в живота ми заедно с моя приятел Валери Запрянов. Стояхме в една празна стая в Подуене и събирахме екип. Нашият издател Красимир Стойчев беше много влиятелен човек тогава имаше средства. И с цялата си противоречивост смятам, че научих много неща от него. Защото беше изключително прагматичен и консервативен бизнесмен. Такива каквито ние в България не познавахме. Човек насочен към печалбата и човек който много четеше. Пращаше ми списания „Time” „News week” и ми казваше: „Максо прочети това.“ И стоеше зад нас няколко години до като ние правехме Стандарт. Смятам, че беше много успешен вестник с много реферативни материали статии. Беше забранено използването на жаргон в нашия вестник. Искахме да направим един сериозен вестник. След това видяхме, че сериозния вестник няма голяма аудитория. И така близо 4 години изкарах във вестник Стандарт. И един ден си тръгнахме целият екип заедно с Валери Запрянов.

Водещ: Какво се случи?

Максим: Имахме неразбирателство с издателя. И решихме ако се разделяме да се разделим в екип. Тогава се сетих за нещо казано от Уинстън Чърчил: „Може да си постигнал много с журналистиката, но трябва да знаеш кога да се откажеш от нея.“. И тогава си казах, че мога да опитам нещо друго.

Водещ: Тогава ли дойде периода когато ти реши да се занимаваш с PR?

Максим: Аз реших да се занимава с реклама. Тогава PR не беше нещо познато. Никой не знаеше какво е и си казах, че може би е интересно да се занимавам с реклама. Реклама 94-95 година в България значеше да правиш календари, химикалки на който да пише името на компанията. Ето така тръгнах и в един момент попаднах на една американска компания, която идваше в България. Те ми се обадиха и ми казаха, „Може ли да ми направиш визитки.“, аз отговорих „Разбира се.“ И така работихме 5-6 месеца с тях. След това дойде един човек от Америка да направи интервю с мен. И аз започнах да чета и видях, че трябва да правя PR. Отидох в американския културен център, познавах пресаташето и го попитах дали има нещо за PR да прочета. И той ми каза, че има една книга за реклама, още е в моя офис пазя много такива неща. Пазя си и първата пишеща машина. И тази книга се казваше „Contemporary Advertising” и накрая наистина имаше две страници за PR и аз ги изчетох. Тогава си казах, че това в България няма как да се случи.

Водещ: А какво пишеше тогава, спомняш ли си?

Максим: Не. Пишеше нещо как ти трябва да убедиш журналистите от вестниците да публикуват статия поръчана от твоя клиент. Започнах работа с тази компания казваше се Amoco petroleum. Те построиха няколко успешни бензиностанции в България. След това се изтегли. Но това беше първият мой голям клиент и след това се появиха много нови клиенти. И така всъщност M3 Communications започна да функционира като истинска добра PR компания.

Водещ: Когато си подписал договора ти тогава си създал М3 или това е била твоята рекламна агенция?

Максим: Точно така М3 беше агенцията в която правехме химикалите и календарите.

Водещ: Как измисли името М3?

Максим: Край мен има много хора, които са с М. Моят син и Мишо, моят баща е Мончо. Разбира се и моето име. Един ден през декември 94 година отидох да регистрирам фирма, защото исках да пробвам дали мога да се занимавам с частен бизнес. Имаше тогава само един нотариат в София. Беше – 20 градуса, чаках може би часове на голямата опашка. Когато дойде нашият ред ми казаха, че тази фирма няма име. Как ще бъде кръстена. И аз автоматично казах М3.

Водещ: А тогава когато започна да се занимаваш с това имаше ли други фирми в България, които се занимаваха с PR или ти беше единствения?

Максим: Аз не знаех други. Нямах никакви контакти. Тук там прочитам, че някоя фирма е основана тогава. Но ето ние след 1-2 години ставаме на 30 години и през всичкото това време сме правили това, което правим и сега.

Водещ: А какво Ви отличава наистина като най-добрата PR компания в България? Защото вие сте печелили много награди, били сте с най-големите клиенти. Ти самия имаш присъствие в ICCO. Нали това е най-голямата организация за PR в света?

Максим: Това е световната PR организация, бях президент и продължавам да бъда в изпълнителния комитет като директор по международното развитие. Но ICCO е гигантска организация.

Водещ: Ти си единствения българин който е вписан в залата на славата?

Максим: Аз съм единствения човек от източна Европа който е вписан в залата на славата в ICCO в Лондон. Но това става след като работиш много по международни проекти. Преди няколко дни бях в Лондон и се видях с местните хора. От една година съм Fellow на британската PR организация, което е нещо като специален консултант. Това е пожизнена позиция. Специален съветник на британската PR организация. Имаме два пъти годишно среща в House of Lords. Това един повод да се видим с интересни хора от твоя бизнес. Да ги следваш в социалните медии, да четеш техни неща. Един от моите принципи е да ставам в 7:00 сутрин, правя си кафе и сядам да прочета нещо което е написано вчера и което касае PR моя бизнес. Това го правя от много години и винаги ми донася изключително удоволствие. Може да науча едно изречение, една дума. Мога да не науча нищо обаче трябва да прочета нещо, което е написано вчера. Преди няколко години на форума в Давос CNBC правеха интервю с мен и един от въпросите на журналистката беше: „Какво очаквате от форума в Давос? С какво ще го запомните?“ и аз и казах едно изречение. И тя ме погледна така и каза „Кое изречение?“ и аз казах „Не знам. Тепърва предстои да го науча.“. Защото ако научиш едно изречение което ще прочетеш тази сутрин, от един форум, от този подкаст. Едно изречение ако някой запомни това не е загубено време. То може да ти промени живота. И за това всяка сутрин чета по една статия. Постоянно ходя по срещи по целия свят. Понякога нищо не научавам, но аз си казвам, че няма значение.

Водещ: Ти колко страни си посещавал?

Максим: Над 60 са със сигурност. До като бях президент на ICCO за 2 години посетих 42 държави. Това беше постоянно пътуване. Това бяха работни срещи или участие в PR форуми. Аз и сега пътувам и презентирам в много световни PR форуми. Всяка година в нашият ICCO summit който имаме и това е най-престижната среща на високо равнище на PR експерти от цял свят. Всяка година съм лектор там. Имам тема и говоря. Обикновено социални медии, PR революция, промените. Нашите промени. Сашо ние сме други хора, пандемия, различни случки които имаме.

Водещ: Но ти се адаптираш въпреки възрастта си.

Максим: Знаеш ли нека да ти каза за възрастта. Смятам, че възрастта се определя от това не на колко години си, а от това колко бързо реагираш, колко бързо взимаш решение. Според мен това е критерия. Познавам хора на 20-25 години на които като им кажеш и питаш нещо, може да отнеме 3 часа докато той се сети да ти отговори. А много често не знае какво да отговори. Една от моите книги която беше написана преди 10 година беше написана първо в Facebook и вероятно това е първата такава книга. Това са 111 правила. Първото правило е „И най-лошото решение е по-добро от не взетото решение“. Т.е. можеш да сгрешиш, но трябва да взимаш решения. Не може да стоиш и да не правиш нищо. И това дали ще е решение за бизнеса или решение за личния живот, но трябва това да се случи веднага. И това за мен е критерии дали един човек е млад или възрастен.

Водещ: Ти не обичаш думата работодател? А как се определяш?

Максим: Колега, мениджър. По скоро искам да бъда колега с моя екип искам да бъда мениджър. Мениджъра понякога има повече отговорности. И моята отговорност като собственик на компанията е да мога да осигуря добри проекти, да мога да споделя моя опит с моите колеги. Работя с млади хора, с някой от работя повече от 15 години, някои 15 дни или седмици. И аз искам да им предам моя опит, така че те да взимат колкото е възможно по-бързо решения адекватно.

Водещ: След толкова много години не се ли изморяваш?

Максим: Въобще не ми писва. Всяка сутрин карам малката си кола към офиса и си мисля с кого ще се срещна, какво ще му кажа, как ще го поздравя. На кой клиент ще се обадя. Със същата енергия с малко повече опит разбира се, обаче със същия позитивизъм и същото желание да си отида в компанията. На мен ми доставя огромно удоволствие, че всеки има трудности.

Водещ: Кога ти е трудно и как се справяш с това?

Максим: Не е важно човек как работи, важно е човек как почива. Защото ти може да работиш по 20 часа и в същото време да не си продуктивен, да не правиш нищо и да няма резултат от това. А може да работи 2-3 часа и да свършиш много повече работа. Опитвам се да разнообразявам и да почивам. Сега излиза моя нова книга, която написахме заедно със съпругата ми Венета за Камино.

Водещ: Вие минахте ли го?

Максим: Ние минахме пътя Камино миналата година. През тези няколко месеца писахме заедно книгата и това също ме релаксира. Написах книга за Сейшели с готварски рецепти и истории. Опитвам се да работя резултатно. Опитвам се да помагам на моите колеги и в същото време релаксирам добре, така че да бъда винаги свеж и винаги позитивен.

Водещ: И въпреки, че се променяш през цялото това време и се адаптираш към времето в което живееш. Забелязал съм, че едно нещо не се променя в теб и това са твоите мустаци.

Максим: Те никога не са бръснати в цялата ми история. Това е част от мен. От гимназията. Такъв е моя образ.

Водещ: Ти си се срещал с много хора по света. С много интересни, умни, известни хора дори си се срещал с Крал Чарлз III. Разкажи ни някоя интересна история от тези срещи.

Максим: Имам много интересни истории. На първата ни среща с Принц Чарлз тогава стана по повод едно посещение на Царя, който беше премиер по това време в Лондон. И Принц Чарлз трябваше да дойде на един бизнес форум, а Симеон Сакскобурготски ме покани да отида с него на този форум. И тогава написах заедно с един мой шотландки колега Гилбърт Макол написахме първия в България стандарт за бизнес етика. Защото исках да занеса подарък на Принц Чарлз. Отидох в Лондон, но Принц Чарлз не дойде на този форум. И аз казвам, че съжалявам че негово кралско височество не дойде и тогава една дама с голяма шапка вдигна ръка и каза, „Аз съм тук от името на Принц Чарлз.“ И тази дама Сюзън Симпсън се качи на сцената и аз и го подадох. И за да изляза от това неудобно положение и казах, „Ето ти стандарта, но кажи на Принц Чарлз, че ако не дойде в България до няколко месеца да ми го върне обратно.“. Те се разсмяха хората. Прибрах се в София и две-три седмици след това получих покана, че Принц Чарлз ме кани на обяд в двореца Сейнт Джеймс. Отидох на обяда. 7:30 трябваше да бъда на инструктаж в кралския автомобилен клуб. Как да се държа, с коя вилица какво да правя, как да се обръщам към него. И когато се видях с него седнахме, обядвахме и говорихме. Той много се интересуваше от България и аз много му разказвах. В един момент той ми каза, „Сър имам подарък за вас и много ще се радвам вие да го приемете.“ аз му отговорих, „О ваше височество много благодаря.“. Бях сигурен, че той ще ми даде някоя чаша за чай или книга за Бъкингам. Той ми каза, „Поканил съм няколко бизнесмени в съседната зала много богати, известни и Ви давам 15 минути да продадете вашата държава, да разкажете за България на  тези хора.“, и аз в първият момент се вцепених. Защото това са хора, които може би преди да дойдат са прочели за България. Какво да им кажа на тези хора. И докато минавахме от едната зала в другата моя мозък започна да ври. След това той ме представи. И аз се постарах по доста интересен начин да им представя и разкажа за България. Това беше една много уникална случка, защото аз след време се срещах с Принц Чарлз по друг повод. И бях сигурен, че той няма да си спомни за мен. Той ме погледна и ме посочи и каза, че ме помни. И аз тогава си казах колко е свързано с моя бизнес, да измислиш нещо интересно и някой да го запомни. Да можеш да създадеш добра новина, така че тя да бъде запомнена. И след тази среща аз му дадох покана да се върне в България с условието да връчи стандарта за бизнес етика на 6 компании. Хората които бяха дошли 1 месец по-рано държаха тези компании да бъдат британски. Аз държах тези 6 компании да бъдат български. И така 6 български компании получиха своя стандарт за бизнес етика.

Водещ: Като говорим за фирми и етика нека да поговорим за твоята фирма М3 Communications. Каква е йерархията?

Максим: Имаме борд Управителен съвет, в които има 5 души и част от тях ти ги познаваш. Това са колеги с които работим заедно приблизително 15 години. Всеки един от тях отговаря за съответен отдел. Имаме PR отдел, който е най-големият в компанията. Имаме отдел за дигитален маркетинг, който също нараста с всеки ден. Имаме отдел за графичен дизайн, отдел за събития, имаме отдел за уеб проекти и програмисти. Кристина Радкова е директор на нашия PR отдел, прекрасен професионалист.

Водещ: Аз не те питам случайно, защото ти казваш че е хоризонтална или така ти се иска да бъде?

Максим: По скоро смятам, че лидерството трябва да бъде хоризонтално. Т.е. всеки да е лидер на своите проекти. Тъй като се каже в България лидер това означава голям шеф. Според мен технологиите са толкова много напреднали и хората са толкова много образовани и всеки трябва да бъде лидер на своето място. Да отговаря за своите проекти, да отговаря за своя екип, да отговаря за своето работно място и съответно да носи отговорност. Но да бъде добре подготвен така, че тази отговорност да я носи само в позитивен смисъл. Смятам, че това е една много добра концепция, която описах в една моя книга по време на пандемията „5 минути до утре“ в която се разказваше какво ще се случи след пандемията. До голяма степен нещата се случиха точно така, света се промени. Но там акцентирах главно за този мениджмънт и лидерство, така че всеки да носи отговорност на своето работно място за своите проекти. Смятам, че тази формула работи доста добре. Но освен с колегите, които са от доста време с нас, работя и с тези които са от скоро с нас.

Водещ: Какво мислиш за работата от разстояние, която пандемията наложи като стандарт?

Максим: Това е даденост. Ние трябва да се съобразяваме с нея. Част от колегите работят от разстояние и не би било професионално да ги контролирам. Имат си задачи и те трябва да бъдат свършени.

Водещ: Ти гледаш резултата и не те интересува от къде работят.

Максим: Не е точно така, защото резултата е важен обаче и екипността е важна. А на въпрос който не съм си отговорил и до сега е как се прави екип от разстояние. Защото екип в Zoom не може да се направи. И за това моите колеги са задължително на работа 3 дни от седмицата и 2 пъти седмично могат да работят от разстояние. И през тези 3 дни ние се опознаваме, работим заедно, обменяме мнения, правим нашите „brainstorming” това са нашите дискусии по повод на проекти и клиенти. Така че използвам вариант, който хем да е удобен за колегите. София не е чак толкова голям град, но има хора които пътуват по 1 час в едната посока, т.е. 2 часа на ден с прибирането. И ако може тези часове да си ги спестят колегите, защо да не го направят при положение, че могат да свършат добра работа. Но бих искал да ги имам и в офиса и да бъдем заедно, за да можем да направим добър екип, тъй като нашата работа до голяма степен е креативна. А ние креативност можем да правим само когато имаме екип и когато работим в екип.

Водещ: Много от лидерите се оплакват, че трудно се намират качествени хора. И особено с така наречено ново поколение Z. Тези своенравни, доста по сводолюбиви, доста по критични от една страна хора и от друга страна радетели за справедливост на работното място. За ценностите в една компания, за тях понякога са по важни дори и от възнаграждението. Ти с такива хора имаш ли работа и как се справяш с тях?

Максим: Това е световен проблем и то не е от това, че има или няма хора, а от това че идва ново поколение. Идва ново поколение към което аз съм с изключително добри чувства. А постоянно се срещам с мениджъри които постоянно се оплакват, че тези хора не стават за нищо. А това е точно обратното. Това са наши млади колеги между 18-25 години, които имат изключително добри познания, които имат много висока степен на честност, точност и на етика. Нямат корпоративна култура, която ние трябва да им създадем. И също така нямат точна скала от ценности, кое за тях е по-важно. Дали за тях е важно да работят в голяма компания или е важно да взимат голяма заплата. Тази ценностна система е няма и ние трябва да бъдем внимателни и много колегиални с тях, за да им я създадем. И смятам, че те няма да се променят ние трябва да се променим. Това трябва да е изходната мениджърска гледна точка. Нашият подход е изключително важен към тези хора и аз си мисля, че това е едно страхотно поколение, със страхотни хора. Но има изключения във всички поколения. Но съм много доволен от моите колеги, които са на възраст до 25 години. Като средна възраст сме много млада компания.

Водещ: Кое е най-важното условие за теб, за да наемеш на работа при теб в М3?

Максим: Има само едно. И това е блясък в очите. Когато правя интервюта винаги гледам кандидата в очите, не ме интересува много какъв опи има. Да това е важно нещо. Обаче ако не видя блясък в очите, ако не видя желание да се развива, амбиция, да стане по-добър, да се докаже. Защото от аматьора мога да направя професионалист за 6 месеца, но не мога от мързеливия да направя работлив няма как. От интриганта не мога да направя добър екипен играч. Това са черти на характера, които не мога да променя.

Водещ: А успяваш ли с опита вече по-бързо да ги забелязваш?

Максим: О разбира се. Аз имам един такъв случай преди години влезнах да си взема нещо и видях едно момиче което стои за интервю. Когато излязох и попитах моите колеги кое е това момиче, те ми отговориха, че е кандидатка за стажант. Аз им казах веднага да я назначат това момиче става. Това беше поглед за не повече от 10 секунди. Тя след една година беше директор на PR отдела. И сега много бързо мога да разбера дали някой има желание. Но определено много бързо мога да разбера дали някой ще стане професионалист в следващите 6 месеца. Има хора, които в края на първата година се предават. Има и такива които искат да им е по-спокойно.

Водещ: Бих искал да те попитам за разлика от другите бизнесмени лидери караш малка кола?

Максим: Електрически обаче. Карам Smart електрически двуместен.

Водещ: Това може ли да кажем, че е въпрос на превъзмогнато его?

Максим: Може би да. Обаче по скоро е свързано с практичността. Да търсиш удобното, прагматичното, да търсиш това което е добре за теб. Малка електрическа кола, която в София паркираш безплатно. Зареждаш я за никакви пари на практика. Върши прекрасна работа, бърза е, елегантна. Еко си това не е без значение. България е друга, света е друг, ние сме други вече. Съпругата ми също кара такава кола. И им казваме Трабанче, защото моята първа кола беше Трабанче, която си купих като студент в Прага с хонорарите от едно списание в което пишех. Татко ми събираше хонорарите в една кутия и накрая като завърших вече бях събра толкова, че мога да си купя Трабанче на старо.

Водещ: А червеното, защо ти е любим цвят?

Максим: Нямам идея. Това е цвета на М3, това е цвета на колата ми. Нямам представа може би защото е по-ярък. Защото самият цвят говори и показва, че ти искаш да си по-експресивен. Че ти искаш да покажеш, че искаш да кажеш нещо. Да бъдеш видян. Това между другото е част от PR бизнеса.

Водещ: Максим ти имаш една такава сентенция в живота ти, че ако мечтите ти не те плашат достатъчно, значи не са достатъчно големи. Как да си го преведем ние. Защото хората мечтаят за различни неща.

Максим: Да така е. Нали знаеш, че в България на хората не им достигат три неща 1000 лева към заплата, 1 ден да свършиш работата и още 1 стая в апартамента. А в България има и друг феномен. България е единствената страна в която аз съм виждал хората да си говорят с телевизора. Всички си мечтаем за нещо, което ни върши работа веки ден. Обаче ако си мечтаеш за нещо голямо, интересно. Тук не говорим за его, а  да постигаш интересни неща, да увличаш хора след теб. Тогава това не е никак лесно. Вярвам в това, че лидерите правят други лидери. Това е критерия по който трябва да се оценява дали си лидер или не. А не по това колко пари си направили или колко често те показват по телевизията.

Водещ: Ти си човек на образованието. Ти си в ръководството на УНСС. А сега сами я ти учиш отново в Софийски университет.

Максим: Да. 2019 година завърших Харвард прекрасен курс по управление на лидерството или как да взимаш решения като лидер. Това бяха най-стойностните пари които някога съм инвестирал. Защото беше за 1 месец и всеки ден имахме по 18 часа учене, среща с интересни хора. След това се върнах започна пандемията. В същото време вече бях в настоятелството на УНСС. И в един момент реших, че искам да направя докторантура, защото искам да погледна на моя бизнес от академичната му страна. Отидох в Софийският университет и се надявам тази година през ноември да я завърша, защото пиша дисертация.

Водещ: А какво ти е мнението за образование в България? Много хора ни гледат и се питат защо да учат в България като могат да заминат за западна Европа за САЩ, за да получим по-добро образование.

Максим: Няма лошо. И едното е полезно и другото е полезно. Има една теория, че е много изостанало без значение в света или тук. Разбира се има престижни учебни заведения като Оксфорд, Харвард, Принстън които наистина полагат гигантски усилия и са много скъпи да наемат най-добрите преподаватели най вече практици. Това което аз имах в Харвард бяха само практици. Защото образованието се движи с 20 километра в час, ние в практиката в бизнеса се движим с 100 километра в час. И в тази разлика на скоростите се получава огромна пропаст. Между теорията и практиката. И въпроса е как тази пропаст да се преодолее. Това може да стане единствено и само когато в университетите влязат хора от бизнеса, хора практици.

Водещ: В България това ли е проблема?

Максим: В България това се случва, но разбира се в моя бизнес е нормално страните като Америка и Великобритания да са в челните редици. Но ако говорим за всички други бизнеси смятам, че образованието в България е много добро, ако си ги допълниш с едни 2-3 часа онлайн всеки ден. Вече има толкова много курсове в различни организации, които можеш да преминеш онлайн. На един ме скъсаха, защото го взех не чак толкова на сериозно. Трябваше да достигна 85 точки от 100 аз достигнах 83. Такъв срам ме хвана, че зарязах всичко и една седмица не излязох от вкъщи само и само да си го взема. И не толкова заради дипломата, сертификата, а че научаваш нещо. Смятам, че където и да учиш трябва да учиш.

Водещ: И сега нещо актуално за изкуствения интелект. Както знаеш той настъпва с всеки един ден в света във всяка една сфера. В твоята работа за съжаление или не той върши доста. Вече сме свидетели как изкуствения интелект създава най-добрите PR статии, най-добрите слогани, цели реклами. Ти какво мислиш за това.

Максим: Няма да е по-страшно ще е още по полезно.

Водещ: Може ли утре да останеш без екипа си в М3 и компютър да ти пише всичко.

Максим: Не. Аз написах един мейл до моите колеги в който им казвах, че изкуствения интелект няма да им вземе работата. Обаче хората които умеят да работят с изкуствен интелект могат да вземат вашите места. Това е нещо, което е още в самото начало и трябва да го проверяваме от много страни. Особено по отношение на информацията. По отношение на креативността не е така. Обаче когато боравиш с конкретна информация трябва да я проверява от много страни наистина. Но ако можеш да извлечеш най-доброто от него разбира се това е ще е само от полза. Преди 140 години Хенри Форд е представил първият автомобил, който тогава се е наричал бензинова каляска. Поканил е журналисти, бизнесмени, различни хора и е каза, че това е колата на бъдещето. Тогава всички са го погледнали и са помислили, че е луд. По същия начин ти казваш, че ще стане по-страшно, но няма да е така. Изкуствения интелект ще ни помогне много. Ние трябва да изучаваме как той работи. Да видим къде той може да бъде полезен. Социалните медии бяха същото преди толкова време. Всички сме в социалните медии и получаваме знания от тях. Това са знания, защото научаваш интересни неща, получаваш интересни новини. И за това изкуствения интелект не трябва да ни притеснява, а трябва да го учим добре. Да знаем как да го използваме. И да можем да се справяме с нашия естествен интелект. Да ставаме по-добри, да изучаваме интересни неща, да знаем как да ги представяме. И тогава заедно с изкуствения интелект според мен ще успеем.

Водещ: Хубава и позитивна гледна точка. Изкуствения интелект е просто един инструмент като всичко останало. Нещо за финал да си кажем. Съвети към младите хора които ни гледат и слушат. Хора които си търсят работа. Какво можеш мъдро да ги посъветваш тези хора?

Максим: Пазя се от съвети, защото всеки бизнес си има своите особености всеки човек е индивидуален за себе си. Но в нашата компания имаме няколко закона и няколко принципа. Един от тези закони, които формулирах преди 20 години и сега с всеки месец се убеждавам, че действа по-добре това е закона на трите S. Или на английски това е Speed, Simplicity and Self confidence. Скоростта с която взимаш решения, скоростта с която отговаряш на мейли, скоростта с която задаваш въпроси, скоростта с която учиш. Живота ни е толкова динамичен. Нашият бизнес се променя със скоростта на светлината. Това според мен е най-динамично променящият се бизнес в света. Имахме социални медии сега имаме изкуствен интелект. Утре ще имаме нещо съвсем различно. Във всичките ни стъкла на училата ще бъдат вградени дисплей. Ние тук ще виждаме нашите мобилни телефони, ще виждаме нашите компютри. Т.е. ние трябва да имаме висока степен на адаптация. Simplicity или да направиш нещата прагматични и простички. На ден имаме по 100 задачи. Всяка сутрин аз си мисля, кои са трите най-важни неща които трябва да свърша през деня. Останалите 97 мога да ги свърша мога да ги оставя и за утре. Това е едното да имаш приоритети. Друго то е залети сме от новини. Трябва да имаме избор на най-важното, трябва да знаем кое за нас е най-важното от кое се интересуваме. И третото което е съвет от мен това е Self confidence самочувствие. Не познавам човек, който да е успял без да има самочувствие. И това според мен е големия проблем на поколението Z. Те идват, работят, знаят много неща нямат самочувствие да ги изразят тези неща и да постигнат повече. И още един съвет и това е един от нашите принципи умения по усилия по концентрация. Трябва да имаш някакви умения, трябва да положиш максимум усилия, за да може тези умения да се материализират. И трябва да се концентрираш максимално. И сега виж къде е уловката. Това е умножение. Ако един от трите множителя е 0 крайният резултат е 0. Т.е. може да имаш супер умения да си положил 24 часа усилия, но ако не си концентриран крайният резултат е 0. И за това скъпи приятели, хора на бизнеса много трябва да внимавате да имате баланс между тези три елемента, така че да можете да постигате един добър резултат. Това са прости неща обаче трябва да се направят и да се знаят.

Водещ: Много се радвам, че имах възможността да говоря с теб. Толкова увлекателно говори, че според мен е време да напишеш книга за целият си живот.

Максим: Това е един много интересен филм, в който не винаги съм играл главна роля. Обаче винаги ми е интересно да играя в този филм и продължавам да го правя. И дано този филм да вдъхва позитивизъм на хора които по някога са без настроение. Гледай те на живота с добри очи и той ще гледа на вас с още по-добри очи.

Водещ: Чест и удоволствие. И ти пожелавам да отидеш в град Бехар в Испания.

Максим: Върнах се от там преди месец. И сега организирам световна среща на всички Бехар от целия свят догодина през май. Видях се с кмета. Стоях там една седмица. Това е града от които моите прародители са се преместили в османската империя през 1492 година. Това е преди 531 години. И аз се върнах. Има много Бехар по целия свят и следващия май всичките ще ги събера там и ще е страхотно. Това е един от големите ми проекти, който предстоят.

Водещ: Щом сте изгледали този епизод до край значи сте от хората, които искат да се развиват и да бъдат успешни.

Можете да видите цялото интервю тук.