В „Графити по въздуха“ по радио БНР-Програма Хоризонт Максим Бехар и Венета Писарска споделят своите приключения по пътя Камино

Водещ: В рубриката ни „Пътуване без куфар“ сега казвам добре дошли на Венета Писарска и Максим Бехар. Повода за тяхното гостуване е едно специално пътуване, едно пътуване може би по скоро на душата отколкото на физиката. Това е тяхната книга „Пътя Камино. Бързо, лесно и за удоволствие“. Добре дошли в „Графити по въздуха“.

Максим: Добър вечер.

Венета: Добър вечер.

Водещ: И така въведете ни в това ваше приключение.

Венета: Това приключение не е от вчера. То е живяно, планирано, обмисляно в продължение на 15-20 години идваше на приливи и отливи. Накрая дойде Ковид затвориха ни в къщи и на първото отваряне трябваше да направим нещо и това беше най-логичната стъпка тогава. Така че се отправихме към този едни го наричат „свещен път“, други му казват „отражение на млечен път на земята“ и така решихме да поемем към това пътешествие.

Водещ: Чия беше идеята? На вас или на Максим.

Венета: Ами тя беше взаимна.

Максим: Не идеята беше на Венета категорично, защото от 5-6 години си говорим на тази тема. Обаче заглавието на книгата „Бързо, лесно и за удоволствие“ е мое. Една вечер когато на масата Венета ми сложи една програма за 130-140 километра за 10 дни и аз реших, че то можело и така бързо да ги извървиш. Не е проблема във физическото натоварване. Много ми се иска чрез тази книга читателите и хората които познаване и не познаваме да могат да преодолеят този стрес, че ходиш много пеша, много ще се измориш, ще ти излязат мазоли. Обаче много по-важно е вътрешното приключение и оценката като се прибереш от това прекрасно пътуване си направиш за себе си и видиш света по различен начин.

Водещ: Много хора в „Графити по въздуха“ са ни разказвали за това приключение. Казват ни, че тръгват на него едни хора, а се връщат други и се питах дали не преувеличават. При вас как беше?

Венета: Аз не знам дали има толкова съществена разлика между едни и други, но със сигурност времето прекарано заедно, хората с които се срещнахме, начина по които говориш с тези хора. Там никои не те пита какво работиш, с какво се занимаване, какви са ни професиите. Там запознанствата вървят към това от къде си, защо си тук, кое те накара да дойдеш тук, кое е твоето Камино, благодаря че споделяш моето Камино. По-скоро в този дух и да донякъде се връщаш променен. Аз лично се върнах изключително освежена и имах чувството че гледам на света по друг начин.

Водещ: Венета в едно интервю вие споделяте, че по време на това пътуване сте разбрала, че не е важна целта, а самият процес. Това вие е помогнало още по-интензивно усещане да имате за щастието на мига.

Венета: Ами да точно така. Защото в света в който живеем е толкова забързан и резултатно ориентиран. Гледаме какво ще допринесен, ще дадем, всичко мерим и претегляме. И някак си самото вървене на пътя го игнорираме. А това приключение ни върна към самото извървявана на пътуването, споделянето на пътуването, споделянето между нас и споделянето с хора които срещаш случайно или не толкова случайно.

Водещ: Нека само да кажем на нашите слушатели, че вие сте хора утвърдени в професията си много известни. Вие сте човек от бизнеса една утвърдена бизнес дама. Максим го познаваме в сферата на PR и автор на книги. Когато бяхте там вие забравихте ли кои сте?

Максим: Всъщност когато бяхме там, бяхме тези които сме. Това беше удоволствието от изминалия път. Там всички сме еднакви и няма значение дали някой е милионер, дали някой е шофьор на такси. Всички сме там всички сме на Камино, всички сме еднакви. Никой не се интересуваше ти с какво се занимаваш. От коя държава сме ни питаха на 10-15 минута, за да разберат кой от къде идва. Но най-важното е че разговаряхме с хора без да знаят ние кои сме и ние не знаехме те кои са. Бяхме супер откровени и споделяхме прекрасни неща заедно. Аз ще се върна към предният въпрос. Нито една човешка промяна не може да стане за една нощ. Тя промяната идва с това, че преодоляваш препятствия и вършиш интересни неща. Пътя Камино беше едно от тези препятствия и аз така го възприех, че това е предизвикателство което трябва да направим.

Водещ: Спомням си, че някои от хората които са ни гостували говорейки за Камино, за тях най-големият проблем е бил примерно неистови болки, мазоли или как да успееш да сложиш максимален брой неща в раницата си, които да не тежат и да не забравиш важни такива. Имаше ли такива дреболии, които в един момент Ви създаваха проблеми?

Венета: Аз мисля, че ние за това решихме да напишем тази книга и за това я кръстихме „Бързо, лесно и за удоволствие“. До някъде опровержение за тази теза, че Камино на всяка цена трябва да е трудно, мъчително, да бъде свързано с някакво страдание. Но това не е най-важното нещо което трябва да ти остане от това Камино. Мисля, че в съвсем друга посока те изгражда.

Максим: Допуснахме грешки разбира се. Една от тях беше, че тръгнахме с много багаж. В книгата разказваме как авиокомпанията ни загуби багажа и ние пристигнахме там без никакъв багаж. С една малка чанта с нашите лаптопи. Имахме възможност да изчакаме няколко дни до като ни пристигне багажа или да тръгнем веднага. Аз бях със сако и градски обувки, Венета също беше градски облечена. И това колебание трае минута две и ние решихме да тръгнем по пътя. Спряхме в един супермаркет, купихме си две четки за зъби, една паста и един шампоан. До края изкарахме с тези неща и ни бяха достатъчни. В един момент си казахме защо ли ги носим тези големи несесери пълни с козметика. От двата куфара, които носехме единият остана неотворен до края. И си направихме извода, че можеш да го минеш този целият път наистина една раница. Там не ти трябва нищо друго освен бельо, четка за зъби, шампоан и сапун, задължително външна батерия за телефон защото снимаш много. Ние не приемахме разговори до като ходехме вечер връщахме обаждане.

Водещ: След това пътуване да не станахте минималисти. Не изхвърлихте ли всичко от вкъщи?

Венета: Всичко не, но имаше такива пориви на прочистване.

Максим: Видяхме живота от друга страна, наистина човек може с много малко неща да живее стига да му е пълно сърцето и да има до себе си човек с когото да споделя не само Камино, да споделя трудности и радости.

Водещ: Не вярвам да сте чели по време на Камино.

Венета: Нямам спомен да съм чела. Слушахме музика. Четяхме неща свързани с градовете през които минавахме, катедралите, исторически местности.

Водещ: Каква музика слушахте?

Максим: Аз си направих плей лист за Камино, но на практика почти не го слуша, защото ние си говорихме през целия път. Ние излизаме рано за работа, тичаме цял ден, вечер се прибираме уморени. Пием по едно узо или чаша вино, за да релаксираме и да починем. И сега открихме, че сме по 24 часа заедно и има много теми, които не сме си ги говорили до сега. И така музиката остана настрана. Най-важното е това, че прекарахме добре. Това е най-важното нещо във всичко, което правиш особено ако това е предизвикателство.

Водещ: Казвате, че най-ценното е срещата с хората, общуването. Онова общуване, което загубихме по време на пандемията. Имаме ли шанс сега да се върнем към удоволствието от социалния живот?

Венета: Според мен хората преоткриват нуждата да общуват едни с други. Може би просто направихме прочистване на контактите си и ги селектирахме. Останаха може би най-важните и съществени хора в обкръжението с които общуваме. И мисля, че така бих продължила да селектирам хората с които общувам. Мисля, че това беше много съществен момент.

Максим: Знаете ли пандемията не се отрази толкова много върху отношения между хората. По скоро ги направи по прецизни. Но в крайна сметка имаме социални медии, и е известно какъв привърженик съм на социалните медии. Защото на първо място те са познание. Мислехме си до като пътувахме, че подобно нещо може да има и в България. И вероятно има такива пътища в България, които са много интересни. Някои ги наричат еко пътеки. Обаче самата дума Камино, самият поздрава Boen Camino, самата вековна история и хората които ходят по този път и ги срещаш. Страноприемниците в които живяхме, манастирите по пътя са част от това изживяване. В България се нарича разходка или преход, а там се нарича Камино.

Водещ: Ами ето Максим Бехар като един PR специалист може да обоснове по PR начин и да направи един такъв маршрут известен.

Максим: Не е достатъчен само PR. Трябва да има малки страноприемници или хотели, барчета да е добре поддържан пътя. Това нещо ще стане един ден. И много ще се радвам да видим българското Камино и хора които ще го минават. Сега се радваме на това да имаме читатели, да разберат какво се е случило и ако някои от тях искат да си получат книгата с автограф ще се радваме да се видим с тях.

Водещ: Как да завършим този разговор. Давам на вас възможност.

Венета: По пътя виждахме много мисли и цитати от библията. Но едно нещо остана в съзнанието ми заваля ни дъжд приближавайки Сантиаго и ние се скрихме по един навес, за да си метнем дъждобраните върху нас и да продължим напред. И тогава на стената виждам една фраза „Накрая винаги е хубаво, ако не е хубаво значи не е краят.“. Това за мен е фразата останала в съзнанието ми от Камино.

Максим: Тя е написана и в книгата. Наистина е много мъдро. Няколко души ми казаха, че това е нещо което е казал Джон Ленън. Не съм го чел от него. Но е хубаво, че в крайна сметка всичко ще бъде хубаво и ако още не е хубаво значи не е дошъл края.

Водещ: Благодаря за участието на Венета Писарска и Максим Бехар автори на книгата „Пътя Камино. Бързо, лесно и за удоволствие“.