Максим Бехар за хуманитарната криза в Близкия Изток в предаването „Лице в Лице“ по БТВ

Израел и Палестина – войната, жертвите, болката. За корените на конфликта и хуманитарната криза

Водещ (Цветанка Ризова):В студиото е вече Максим Бехар PRексперт. Здравейте г-н Бехар.

Максим Бехар: Добър вечер.

Водещ: Имате ли роднини в Израел, имате ли приятели там. Чувате ли се с тях? Какво Ви казват и вие как понасяте това?

Максим: 80 % от моето семейство е в Израел. От страна на майка ми и от страна на баща ми. Там имам над 60 души, които са мои роднини. Там е моя чичо, брат на майка ми на 94 години, който живее в град Реховот, който също беше силно атакуван и много уязвим. И да Ви кажа от всички тези мои роднини, които са много близки всички те са мобилизирани. Моите братовчеди, племенници, племеннички. Разбира се имам и много приятели, чувам се с тях. Имам приятели, които успяха да се приберат с един от правителствените самолети. Когато ги чувам по телефона тук в София те не искат да се виждат с мен. Защото толкова страдат и са толкова подтиснати. Имат близки приятели, които са били на това рейв парти, което беше атакувано и много хора бяха убити и отвлечени. Искат да ги оставя поне 10 дни преди да се видят с мен. Драмата е много голяма. Водят се две воини едновременно. Едната е тази, която е с оръжията, с ракети. Другата е комуникационната война. Никои не знае точно какво се случва. Видяхте цялата истерия за съжаление около ударената болница в Газа където загинаха деца и където се оказа, че Израел няма нищо общо с това.

Водещ: Според ме се води странна информационна война, която угнетява и пречи на хората с мисъл и сърце да гледат на този конфликт.

Максим: Емоциите са много силни в момента. Едва ли ще се успокоят в близко време. Но има три изключително важни неща в този конфликт.

Първо Хамас нападна Израел. Това беше причината за тази война. Нападна го в гръб ако трябва да използвам метафори, подло. Уби много хора и отвлече много хора. Вторият факт е, че Хамас не е Палестина. Бойците от Хамас, са терористи от това което направиха и виждаме. Те не са Палестина. Палестинците също страдат от тях, както страдат и хората в Израел. И третият момент, който е изключително важен според мен, е че историята в момента трябва да се забрави.Трябва да се гледа бъдещето. Ние българите също можем да претендираме за много земи. Едва ли има държава в света, която в своята си история да е в същите граници. Миналото трябва да се забрави и ако може Израел да преодолее това изпитание, защото е изключително изпитание. Това е най-голямото изпитания за Израел след известната война от 1973 година Йом Кипур. Може би и по-сложна от нея, защото вече има нови комуникации, има социални медии, има дезинформация, има различни оръжия много по модерни, дронове и какво ли не още. Това е изпитание за Израел, но и целия свят. И ако може да се излезе от тази криза с чест и достойнство. Аз съм сигурен, че Израел ще излезе по-силен, по-модерен обаче важна е цената. Цена с човешки жертви и от двете страни повече в никакъв случай не трябва да се дава. Израелци страдат отвлечени, убити, изнасилени, гаврят се с тях. Така и палестинците страдат. Тези обикновените хора и невенни, които са жертва на цялата тази невероятна каша.

Водещ: Казват много анализатори, че израелското общество беше много разделено. Тези демонстрации срещу правосъдната реформа, критиките на бившите шефове на тайните спец служби на Израел непрекъснато правеха забележки на сегашните шефове и признанието, че бяха неподготвени. Това ли е част от проблема, който позволи на Хамаз да нанесе толкова изненадваш и ужасен удар.

Максим: За голямо съжаление това безумно разделение в Израел, цялата тази поредица от избори, огромните протести вероятно са отслабили самата военна мощ и бдителност на израелските специални служби, който в света са известни като едни от най-добрите.  Няма как това разделение да не отслаби цялата държава. Вижте, Израел до преди 7 октомври беше една от най-сигурните държави в света. Хора от цял свят, евреи разбира се, отиваха да живеят там и не само евреи. Имам страшно много приятели палестинци както тук в София така и в Израел и поддържам контакти с тях. Това са хора миролюбиви, интелигентни, които искат да живеят в модерна държава. Много хора от целият свят отиваха в Израел заради нейната сигурност. Сигурността на Израел сега е поставена на карта и това е един от големите модерни проблеми пред държавата. Освен, че трябва да решават и войната.

Водещ: Казвате, че имате много роднини и приятели в Израел. Готови ли са израелците да кажат: „Добре и ние ще отстъпим малко да има две държави. Да се откажем от историята в името на мира и спокойствието.“. Има ли такава нагласа?

Максим: През последните 20 години Израел прави точно това. Имаше няколко дипломатически хода към Мароко с които се сприятелиха двете държави. Защото народите искат да живеят добре. Израел беше на границата на подписване на мирно споразумение със Саудитска Арабия. Стопли до колкото може отношенията с Египет и Ливан. Аз смятам, че няма как в такъв конфликт и едната и другата държава да не направят стъпка назад или стъпка напред към помирение.

Водещ: И знаете ли струва ми се, че един от най-горчивите резултати на това, което се случва в момента е проявата на антисемитизъм в Европа. Вие виждате какво се случва в Германия, виждате демонстрациите, плакатите. Струва ми се, че освен смъртта на толкова много хора, което е безспорна трагедия, това е един от най-горчивите плодове на това което се случва.

Максим: Аз не знам, по скоро антисемитизъм има навсякъде има и в България. Не говоря за времето преди войната. След войната това е по скоро „антиизреалитизъм“ ако може да се нарече така, което е пагубно, защото емоциите не би трябвало да ни движат в този момент. Аз знам, че емоциите са много силни. Знам, че болката е изключително голяма от загиналите невинни хора и от двете страни. Абсолютно сигурен съм, че те искат мир и да живеят спокойно. Обаче в крайна сметка трябва да се гледа по-прагматично. Да се забрави миналото и да видим как ще живеем напред заедно. Защото трябва да живеем заедно. Знаете ли бях през 2011 година в Ашкелон това е граничен град на Газа. Пред очите ми ракета унищожи една къща. Тогава написах много материали по медиите. Много е болезнено наистина. Но да ви кажа - оптимист съм.

Водещ: Благодаря Ви за този разговор.

Може да видите цялото интервю тук.