Как ще създадем екип... в Zoom

Откъс от книгата на Максим Бехар ,,Пет минути до утре".

Първият въпрос, който си задавах, когато взех решение да работим дистанционно в началото на пандемията, и на който нямам стопроцентов отговор до днес, е как се прави екип онлайн. Работим повече, творим, създаваме, имаме добри идеи, обслужваме нашите клиенти качествено, на разположение сме много повече време.

Как, по дяволите, обаче ще създадем екип при дистанционна работа и в онлайн пространството.

Това е изключително важен въпрос, да не кажа най-важният в цялата тази нова бизнес картина. Онлайн екип? Хората не се познават, виждат се от време на време онлайн, а в много, да не кажа в повечето, бизнеси екипният дух е в основата на успеха. Е, разбира се, и тук има решение. За първи път в моята бизнес история правя интервюта и назначавам нови колеги, без дори да съм се срещал с тях на живо. На последното лятно парти на екипа ни имаше колеги, които се виждаха за първи път и се радваха като деца, въпреки че работят заедно от няколко месеца.

„Най-после да се видим на живо“, беше най-често произнасяната фраза.

Целият ни екип всеки ден се среща в Zoom. Още от първите седмици имах вътрешни притеснения да не си губим времето, през което можем да се занимаваме с далеч по-полезни дейности за нашите клиенти. В крайна сметка обаче реших да прекарваме по петнайсетина минути заедно всеки ден. Дори и да си разказваме вицове или случки от живота, дори да слушаме любима песен на някой колега, все пак имаме така нужната ни комуникация. Именно в тези 15–20 минути се чувстваме, сякаш сме в офиса всички заедно като екип. В тази все още непозната „нова реалност“ постоянното общуване е от изключителна важност. Иначе в първите една-две седмици всички ходехме по цял ден по пижама.

Затова си мисля, че трябва да има нещо дребно, което всеки ден да ни напомня за нормалността, за това, че не сме на планетата Марс, не сме скъсали напълно с предишния живот, даже напротив. Когато се видяхме с колегите за пръв път от пет месеца и седем месеца след последното ни парти през декември, ни беше изключително приятно и всички се вълнувахме много.

Личните отношения онлайн

При всичко написано дотук в тази книга може да звучи странно и абсурдно, но съм убеден, че нищо не може да замени личните отношения. Нищо не може да замени начина, по който общуваме в офисни условия и когато сме заедно, където и да е – на бизнес срещи, на обяди и вечери. В същото време, когато с колегите се съберем на нашата среща, макар и за 15 минути всеки ден, осъзнаваш, че не можеш в нито един друг случай да събереш целия екип за 15 минути и всички да се гледат и да се слушат. В офиса това е невъзможно, докато сега понякога си говорим по два часа и споделяме толкова много лични случки и събития.

На живо никога не можеш да направиш среща с толкова много хора едновременно и всички да имат възможност да се изкажат и да се чуят по един и същ начин.

Ако това се случи в офиса, то ще е голямо изключение. Представете си 40 души онлайн, всички се виждат и си говорят. Представете си и че седите в една зала, където всеки си гледа телефона и си мисли за какво ли не. Разликата е огромна.

Учене онлайн или офлайн…

В ерата Zoom има много по-големи възможности за учене, тъй като така или иначе всичко е онлайн. Независимо дали става въпрос за образование или курсове, дали е в България или в чужбина. Сега има много повече време за учене, а и е по-необходимо от всякога колегите,заети в консултантския бизнес, да учат всеки ден, защото всичко се променя неусетно бързо. В предишния ни живот, ако седиш по цял ден в офиса и след това се прибереш вкъщи, си ужасно изморен и без никакво желание да учиш. Сега обаче спокойно можеш да си отделиш един час през деня и докато обядваш например, да изгледаш някаква интересна лекции.

Времето за образование е много, много повече, отколкото преди.

Дори не искам да отварям дума за това, че имам колеги, които губят по три часа на ден в път. Да, вярно е, слушат музика в трамвая или автобуса, четат книги, но все пак това са си 2 – 3 часа от живота ти всеки ден, в които пътуваш. В София времето за придвижване вероятно е средно един час в двете посоки. Този час повече можеш да го използваш за образование или за всичко друго, което ти прецениш. Да имаш един час повече от живота си, в днешно време е от огромна полза. Да оставим обаче настрана времето – самото пътуване уморява, без значение дали хващаш метро, или караш кола. Задръстванията, лудите шофьори, самата атмосфера, много хора – всичко това създава напрежение.. Така че, като си задам въпроса дали моя колежка да си остане вкъщи, защото работи много добре, или да се върне в офиса, отговорът е повече от ясен. Разбира се, който иска да пътува и да бъде на място физически, би трябвало да има възможността да го прави. Тук стигаме до другата тема –

че много малко от нещата в работата вече трябва да бъдат по задължение.

Пробив в образованието

Новоосъзнатите възможности на дистанционната работа и обучение са изключително голям пробив в областта на образованието. В западните страни дигиталното образование е много по-развито в сравнение с България, но се наложи бързо да се адаптираме към ситуацията, и онлайн обучението навлезе и при нас. Макар всички чиновници в министерства, агенции, асоциации и институти да казваха: „Ама как дигитално – друго си е в час“, се оказа, че въобще няма никакъв смисъл децата да ходят в училище. Ако искат да научат нещо, ще го научат онлайн.

Образованието е важно, много важно.

Но има и по-добър начин да убедиш хората в това, отколкото да караш едно дете с 20-килограмова раница с учебници да прекоси целия град и да си загуби цял ден, при положение че може да отдели два часа на ден и да научи повече, отколкото в тези 8 часа, в които ще обикаля като призрак с тежка раница. Българското образование изобщо не беше готово да премине онлайн, но беше принудено от 141 пандемията

– една промяна, която, уверен съм, е за добро.

Може да намерите ,,Пет минути до утре" в beharbooks.com или Amazon.com