Що е лидерство и има ли почва в пандемията?

Откъс от книгата на Максим Бехар ,,Пет минути до утре".

Лидерството извън бизнеса е практически същото като лидерството в бизнеса, защото важи принципът

„Ако си лидер, трябва да си лидер във всичко“.

Не може да бъдеш лидер в офиса и мухльо вкъщи. И обратното – няма как да си лидер в семейството си, а като отидеш в офиса, да бъдеш свит и притеснителен и да не можеш да се справиш с нищо.

Последните 40 години от живота ми минаха под знака на това, да се опитвам да разбера какво е лидерството – каква е разликата с мениджмънта,

как се става добър лидер, въобще става ли се, или просто лидерите се раждат готови…

Тези мои опити започнаха далеч преди времето, когато принц Чарлз основа Форума на бизнес лидерите в България, който е част от Форума на бизнес лидерите на принца на Уелс. Между другото има една забавна случка, която при многото ми пътувания до Лондон тогава ми разказаха от неговия офис. Кралица Елизабет II обикаля някъде из Северна Англия и случайно се среща с няколко дами с големи шапки, които є казват: Your Majesty, we are part of the Prince of Wales’ International Business Leaders Forum (превод: Ваше Величество, ние сме част от Международния форум на бизнес лидерите на принца на Уелс).

Явно чула-недочула, кралицата им отговорила: Oh, I didn’t know Charlie has Business Ladies’ Forum (Не знаех, че Чарли има Форум за бизнес дами).

В началото на 2001 г. Бил Драйсдейл, тогавашният шеф на българския офис на международната консултантска компания KPMG в България, а по-късно съветник на Симеон Сакскобургготски, докато той беше премиер, дойде в моя найстар офис и ми каза: „Макс, ти трябва да кандидатстваш за президент на Българския форум на бизнес лидерите на моето място. Аз се прибирам в Шотландия“. Учудих се много. Макс – президент на Форума на бизнес лидерите – звучеше ми като нонсенс. „Бил, шегуваш се – казах му. – Какъв съм аз?“.

В М3 Communications Group, Inc. тогава имах трима-четирима служители.

Той ме погледна доста учудено и ми отговори тръснато: „Макс, няма значение колко души работят в офиса ти. Ти си лидер дори и без да имаш един служител. Ти просто трябва да се кандидатираш, принцът на Уелс ще се радва точно човек като теб да оглави Форума“. За първи път някой ми каза, че съм лидер. Целият ми живот мина през очите ми като на лента и установих, че винаги съм си бил, какъвто съм си, и никога не съм се променял.

Дойдоха и изборите за нов президент.

Голямата зала на тогавашния „Шератон“ беше пълна с хора, които управляваха бизнеси за милиони. Наистина имах силна конкуренция, както и при всички други мои битки за лидерски позиции, последно за президентския пост във Световната PR организация ICCO, която спечелих с явно гласуване на представители от повече от 35 държави. Точно в тези случаи победата винаги е най-сладка, но работата след това е изпълнена с отговорности и ангажименти. За президентския пост във Форума се кандидатираха още трима души. И тримата представляваха големи международни компании, бяха страхотни професионалисти и си останаха мои приятели и до днес. Всеки един от тях представи идеите си за това, какво би направил като президент на Форума на бизнес лидерите.

Аз обаче сложих на сцената един огромен флипчарт и на няколко хартиени слайда показах какво искам да постигна – повече членове, фокусиране върху бизнес контактите и развитието на проектите на членовете, стандарт за бизнес етика.

След два тура тайно гласуване не можех да повярвам, когато обявиха резултата.

Избирането ми даде огромен стимул да започна да разбирам лидерството в тогавашните му дефиниции и практи ки, и така това стана мое основно занимание през последните години. На следващата сутрин в 7 ч. се срещнах на закуска с тогавашния британски посланик Ричард Стаг, имаше много позитивно отношение към България и държеше много на развитието на бизнес отношенията между двете страни. Закуската беше в резиденцията му. Той беше казал, че няма да присъства на избирането, за да не се появят съмнения за пристрастност в избора.

Там беше обаче Сюзън Симпсън, европейската директорка на Международния форум на принц Чарлз. Когато влязох при посланика, той се усмихна широко и каза: „Бивш журналист и вече утвърден PR експерт става президент на Форума на Негово Кралско Височество.Това сега е една чудесна новина!“.

През всичките тези години при срещите ми с принц Чарлз, с президенти, крале, премиери, министри и какви ли не страхотни хора по целия свят винаги съм си мислел, че лидерството не се изразява в това, да викаш по площади или при влизането ти в офиса всеки да те гледа със страхопочитание и да трепери от теб. Лидерството е състояние на духа и е изключително важно, когато отидеш на едно място, да те забележат веднага.

Може да си най-невзрачният човек на външен вид, но ако си лидер, ще те забележат, просто няма как.

Това всъщност е само една от характеристиките на лидера. Както ми казваше една много добра позната: „Макс, като те видя на събитие, винаги изглеждаш така, сякаш идваш от много важна среща, минаваш за малко и отиваш на още по-важна среща“. Някои хора са високи по два метра, но състоянието на духа им е такова, че не можеш да ги забележиш. Аз познавам такива. Влизам в залата, знам, че някой е там, но не го откривам 15 минути. Звъня по телефона и питам: „Къде си?“, а отговорът отсреща е: „Тук, на два метра от теб, не ме ли виждаш?“. В същото време има хора с по-малък ръст, които излъчват голяма увереност и са страхотни лидери.

Това просто е състояние на духа

Равнищата на лидерство

Все още не мога да го кажа със стопроцентова сигурност, но по отношение на равнищата на лидерство реших, че

като лидер на екип и на компания във времената на пандемия и дистанционна работа трябва да поема доста повече задачи

и да контролирам по-голяма територия. Струва ми се, че това решение вече се доказа като доста позитивно, дори и с риск да отнема част от правомощията на моите колеги – на мениджърите на по-ниски нива. Защо го направих? Защото реших, че това е проява на отговорност и защото развитието на компанията и отношенията є с клиентите в крайна сметка са до голяма степен ангажимент на нейния мениджър. Абсурдно е да се крия зад моите служители и да казвам:

„Това беше отговорност на този или отговорност на онзи“.

Може да намерите ,,Пет минути до утре" в beharbooks.com или Amazon.com