Максим Бехар: Чрез музиката можеш да се изразяваш креативно и неограничено

Максим Бехар гостува във „Вечерното шоу на Слави Трифонов“ по телевизия 7/8 TV, с водещ Иво Сиромахов.

Хост (Иво Сиромахов): Първият ми гост тази вечер наскоро ме изненада с новото си амплоа. От няколко месеца той и изявява като рапър и вече има 2 общи парчета с Мишо Шамара, неговия син Lil Sha и кънтри певицата от Нешвил Сара Харалсън. Нека най-напред видим оригиналното дебютно парче на тази четворка и част от неговия ремикс. При мен е Максим Бехар. Пълен си с изненади. Всичко съм очаквал, но не и, че ще станеш рапър.

Максим Бехар: Не знам дали съм станал рапър още.

Хост: Как да не си станал – направо си солист!

Максим: Ако някой отиде в най-голямото американско рап радио Hot21 ще види, че тази песен 5-6 месец продължава да е на 7 място в класацията.

Хост: Успешно върви.

Максим: Да, защото с public relations бизнес се занимават милиони хора по целия свят.

Хост: Всъщност, това е нещо като техен химн – така ли е замислено?

Максим: Това е първата и единствена песен правена за PR, нещо, което аз не знаех. И ще ти кажа как се случи всичко – абсолютно случайно. Мишо Шамара, мой много добър приятел, е много емоционален и експресивен, взима позиция по всякакви въпроси. Някой го беше нападнал във Фейсбук по много кофти начин, и аз го защитих. Това се случва около 1 часа през нощта, когато хората са вече на по 2-3 чаши вино.  И той ми благодари, че съм единственият който го е защитил и ми е длъжник за това. Казах му, че не ми е длъжник, но може някой ден да направим песен заедно. Никога досега не съм пял, разбира се.

Хост: На шега си го казал?

Максим: Абсолютно на шега. Но той започна да ме пита през 2-3 месеца кога ще го правим това парче. В един момент ми написа, че идва в София със сина си и вече е запазил студио, да бъда готов. А аз нямах нито текст, нито идея, нищо. И написах текст на български, който се казваше „PR– това е божи дар“. Това беше по същата тема, защото аз разбирам от PR, това е моят бизнес. Седнахме в студиото, и по едно време малкият, който вече е на 20 години, изведнъж предложи да направим песента на английски, понеже на български по-малко хора ще я слушат. Но аз нямах текст, нямах идея. И той си извади телефона и започнах да му диктувам текста. Той след малко се върна с музика, избрахме един бийт и така стана песента. След това се обадих на моите колеги от компанията и те дойдоха да снимат клипа. Всичко стана за 5-6 часа.

Хост: А как стигна тази песен до американските рап радиа?

Максим: Изпратихме я на петдесетина американски радиа. И един човек от Hot 21, ми написа, че много харесват песента и искат да им я изпратя в различни формати. Единственото, което исках да направим е да промотираме в Ню Йорк и в България едновременно. Обадих се на Ники Янчовичин от БГ радио и той прие с голяма радост. И така направихме едновременна премиера по едно и също време, в един и същ ден и час по БГ радио и Hot 21 в Ню Йорк.

Хост: Според мен това нещо трябва да го популяризираш и сред хората от твоята професия по света, защото това ще ги вдъхнови, предполагам.

Максим: На това отдавам големия интерес към песента. През октомври месец, на световния PR конгрес във Варшава имахме презентация  и аз открих моята с тази песен. 500 души станаха на крака и започнаха да ръкопляскат. Но идеята е да покажа, че когато искаш да се забавляваш и да правиш нещо креативно, можеш да го направиш и нямаш граници.

Хост: Най-важното е, че не се взимаш насериозно, защото това е големият проблем при повечето.

Максим: Естествено. Това ми прави удоволствие и ти знаеш, че написахме и втора песен „Runaway“. Тя е малко по-сложна и до седмица-две ще бъде готов клипът. Песента вече се излъчва в същото радио, Hot 21 и много я харесаха.

Хост: Разбирам, че ти се е усладило. Тръгнал си по този път.

Максим: Ще ти кажа защо ми се услади. Никога не съм го казвал досега, но искам да направя трета песен. И тя ще бъде за България. Рапът е страшно слушана музика в Америка и по цял свят. По нова година бяхме 1 месец в Америка със съпругата ми и четох една статистика, че приходите от рап са повече, отколкото приходите от всяка една друга музика взети заедно. Няма Брус Спрингстийн, Фил Колинс или  кънтри музика, Уили Нелсън или който и да е. Всичко това го взимаш заедно и приходите от рапа са повече от това. Щом тази музика е много слушана и тази песен успя да пробие, и я излъчваха много други радио станции, но Hot 21 си я сложи в класацията, си казах, че може би е на-добре да направим една песен за България. За да може думата България, да влезе и да се чуе в Америка за България. Ти знаеш, когато отидеш в Америка те питат къде е България, и дали още е в Съветския съюз. Затова, целта ми беше с втората песен, да поработим малко със същия екип. Сара Харалсън я срещнах случайно в един софийски бар на Васко Кръпката. Влизам да пия едно питие в 11 часа вечерта, и пее една американка. Много ми хареса, но беше само за една вечер по някаква американска програма, която промотира кънтри музиката. И аз я снимах и я тагнах във Фейсбук. На сутринта тя ми благодари и аз ѝ казах, че ми трябва един женски глас за бридж. Почти го бях уговорил с няколко български певици, много добри и намерихме обща приказка. Изпратих ѝ песента и тя ми написа само 2 думи – „Вътре съм“. И така стана с нея, а тя участва и във втората песен. Струва ми се, че това е един добър проект, който показва, че когато искаш да кажеш нещо, можеш да го кажеш чрез социалните медии, в твои статии, вестник, радио, дори чрез музика.

Хост: Разбира се, дори чрез музика е много проводимо, защото хората лесно се увличат от това нещо, запяват го.

Максим: Няма граници.

Хост: В този ред на мисли, какъв съвет би дал ти за това как да се рекламира България като туристическа дестинация?  Виждаш, че това е страхотен проблем – вече 20 години не могат да измислят и обикновено правят  някакви неуспешни кампании. Обикновено кампаниите са насочени към банални неща, които няма да привлекат хората.

Максим: Това ми е голяма болка.  Въпреки че, вашият бивш колега Евтим, сега министър, за няколко месеца едва ли може да направи нещо, но се надявам. През всички тези двайсетина години брандингът на България извън страната ни беше изключително неуспешен. Ние промотираме плажове и спа центрове, които не могат да се сравняват с тези в другите европейски страни. Промотираме хора, които карат ски, както се оказва сега без влекове, но не можем да се конкурираме със ски пистите в Австрия и Швейцария. Според мен, дори историята не е чак толкова силен коз да дойдат хората в България, макар че американците много  си падат по историята. Тъй като всичко, което е 100 годишно, за тях е почти древно. А при нас, всичко 100 годишно е вчера. Но най-важното е да промотираме хората и пак хората – че сме европейци и имаме добри отношения. Разбира се, че сме супер недоволни. Обаче хората в България са най-ценното и най-красивото нещо. Те са най-добрият капитал и никой не се сеща да го ги рекламира. И си мисля, че след изборите, някой може да дойде и да реши да каже на света, че България има на-ниските данъци в Европа – 10% корпоративен данък, 5% данък дивидент. Няма такава държава в Европа, но никой не го казва. И тези хора, които искаха да правят бизнес четат, за обири или други престъпления. Аз съм живял в Чехия доста дълго, и след много години се върнах обратно. Тогава един мой приятел ми каза, че всеки ден си мисли за мен, защото един българин му откраднал колата. Но той все пак ми е приятел, а има много хора, които прочитат нещо негативно, което е станало и не им е ясно. Ние трябва да разказваме за България. Бях преди месец в Берлин на едно събитие „Bulgaria Wants You“. Имаше 1200 души българи, които са в Германия и много германци, на които разказвахме какво е в България. И когато си тръгнах, поне десетина души дойдоха да кандидатстват за работа в компанията. Има си добри и лоши страни. Музиката, обаче, е един от тези инструменти. На мен и беше много болно, че България не беше на Евровизия. С цялата противоречивост на тази Евровизия я гледат 25-300 милиона души, и могат да видят добро изпълнение. Ние имахме Стунджи и Елица, Поли Генова, които бяха много нагоре в класацията. Крисия беше в детската Евровизия, моите малки съграждани от Шумен Ибрахим и Хасан също. Те са ваш продукт. Знаеш ли каква история имам с тях. Реших да направя дарение на училището, което съм завършил – да сменя цялата библиотека и да купя компютри. Аз съм от Шумен, а те са от Хитрино, град до Шумен. Пристигнах в училището и казах на директорката, че ще направя дарението. А те искаха да ми подарят нещо – двама ученика да изсвирят нещо в знак на благодарност. Някой снимаше видео и тези момчета, тогава 3-4 клас, после ги гледах във вашето шоу и си казах „уау“. Те също бяха на детската Евровизия, ако не се лъжа. Но Евровизия е едно от нещата. Според мен, чисто професионално от гледна точка на PR, на маркетинг и брандинг, това, което трябва да направим е да пеем както се пее на запад. Румъния имаше доста добри постижения в това отношение.

Хост: Те развиха много модерната си музика.

Максим: Правят хитове, които се слушат на запад и са абсолютно по западния тертип. Аз на това отдавам, защо „PR We Are“ толкова много се харесваше – защото това е рап, американски при това, написан от двамата шамари, както аз ги наричам.

Хост: И се запомня. Проста фраза, която се повтаря.

Максим: Да, защото има рима, има всичко. И сега третата песен, която ще направя за България, там ще има „Bulgaria“ и ще се запомня. Имам текст, разбира се, има и бийт. Но все още я мисля, защото искам да бъде като химн. Между другото, в много български дискотеки върви ремиксът на „PR We Are“, което ми прави страхотно удоволствие. Това беше идеята на ремикса – да има и диско версия на тази рап песен. Това ми е голямата мечта, да мога да вкарам България в американските рап класации и да се чуе, и да заинтересова хората.

Хост: Миналия път, когато си говорихме с теб, ти каза, че ще направиш всичко възможно след като Чарлз стане крал да го докараш в България. Нещо в тази посока случва ли се? И ма ли развитие?

Максим: Може би да. Има, но дали ще стане не знам. Обаче сега работя за една организация, на която неговия баща беше шеф – казва се „The Colonel's Fund Grenadier Guards“. От години работим за нея и по тази причина се виждахме с неговия баща принц Филип, който вече не е между живите. Миналата седмица научих, че кралица Камила е поела управлението на този фонд. И написах, едно любезно писмо, в което казах, че много искам да се видя с кралицата и те казаха, че няма проблем. Можем да се опитаме.

Хост: Но все пак предстои такава среща.

Максим: Защо искам Чарлз, или Уилям, или някой от неговите хора да дойде в България? Защото ще се чуе за България.

Хост: Ще влезем в световните новини.

Максим: Ние си говорихме, че всички тези британци по търновските села дойдоха с Чарлз. Те разбраха от него март месец 2002 година. Разбраха, че в нашата държава има готини хора и е евтино – през 2002 за 15 хиляди паунда се купуваше къща в търновско или видинско. И това е част от голямата ми цел да мога да промотирам и „продавам“ България, за да може чужденците да знаят за нея. България не е чужбина за един германец в рамките на Европейския Съюз. Германия не е чужбина за един българин. Обаче, тези хора като дойдат и инвестират в България, първо ще обучат много хора на дисциплина, начини на работа и стандарти. Ще оставят много пари тук. Това ще бъде един голям урок за много българи, които в момента може да са фалирали, или са несигурни.

Хост: Кажи ми защо толкова будалкат този портрет на крал Чарлз? Много майтапи отнася, макар че според мен портретът е интересен и сполучлив.

Максим: Аз го виждам за пръв път – много е готин. Кой го занася?

Хост: По социалните мрежи започнаха да му рисуват балончета какво говори, използват го като основа за нелепи шеги.

Максим: Изкуството в крайна сметка е пълна свобода и нищо друго. Кой както иска да си го вижда и рисува. Това е изкуството.

Хост: Само за сравнение, аз искам да покажа портрет на друг държавник. Ти ще го оцениш със сигурност. На портрета Бойко Борисов и Вучич строят газопровод.

Максим: Това е истински портрет и му беше подарък.

Хост: Погледни какъв социалистически реализъм – седят и гледат сурово.

Максим: Изкуството е пълна свобода. Навремето имаше един голям поет, който беше казал на Тодор Живков, че не може да му забрани да го обича.

Хост: Точно така – любовта не може да бъде спряна.

Максим: Сега вероятно художникът е казал на Бойко Борисов, че не може да му забрани да го рисува.

Хост: И то в героичен момент – върви газопроводът.

Максим: Разбира се, има изкуство, което е конюнктурно и има хора, които искат да се харесат. Но според мен най-ценно е изкуството, когато нямаш никакви ограничения. И единствения, на когото искаш да се харесаш си самия себе ти. И да си кажеш, че си го направил както трябва, но това си ти – художникът, и ти си го нарисувал. Всичко друго е офис оборудване.

Хост: Кажи ми, като специалист, защо политиците все по-трудно общуват с избирателите, а някои дори отказват да общуват.

Максим: Това щях да кажа – те не общуват, дори по предизборните сбирки и събирания.

Хост: Те са само с много тесен кръг хора, но не говорят на избирателите, на народа.

Максим: Дори и тези сбирки са пластмасови и изкуствени. Говорят едно и също – как ще направят това или онова. И стоят подбрани хора, които им ръкопляскат.

Хост: А им личи, че са отегчени хората, защото слушат една и съща плоча.

Макси: Никой няма да отиде на предизборно събрание и да загуби 2-3 часа, освен ако няма софра или нещо по-интересно, като например да си вземат автограф от някого. Това не е заради политиците, а заради политиката. Политиката в този ѝ вид, която ние все още, по някаква причина, все още наричаме демокрация, не работи. Не е възможно. Представи си, една корпорация, в която СЕО-то се сменя на всеки 2 или 3 месеца. И си представи такава, в която СЕО-то греши постоянно и никой не го сменя, защото чакат 4 години за да изберат следващия – тази корпорация ще фалира след 2 седмици или месец. Политическата система не работи. Ако има контрол върху обещанията на политиците, тогава те малко ще се стреснат. Например, казват, че ще увеличават пенсиите или нещо друго – добре, но трябва да има контрол. Всичко това се вкарва в един компютър и когато не се изпълни, накрая на третия или шестия месец, компютъра му казва, че не може повече да бъде министър, защото не си е изпълнил обещанието. Това ми хрумва като опция, но има много други варианти да има контрол върху политиците. Например, всеки каквото е обещал да се запише, и всеки 3 месеца той трябва да докладва в парламента. И ако не е изпълнил това, което е обещал, парламента гласува и го освобождава – проста работа. А всъщност сегашната система дава възможност за безконтролност и всеки може да обещава каквото си иска, на когото си иска. И това е много пагубно, тъй като това са шести избори за 2 години, а сега са 2 в 1 и може би са седми. От екрана ние ще се молим на хората да гласуват, че от тях зависи, но те вече няма да ни слушат. Те вече са ходили, гласували са и са изморени от обещания, които не се изпълняват. Трябва да има нов подход.

Хост: Прави ли ти впечатление, че европейските държави, които са монархии се развиват много по-добре, въпреки че реално техните монарси не управляват. Нито Чарлз управлява в Англия, нито в Швеция управлява шведският крал, нито в Испания или Холандия. Но по някакъв начин, самата монархическа институция създава един друг дух в гражданите. Защо е така?

Максим: Аз не бих го сложил това на преден план, т.е. не бих казал, че една държава успява, защото е монархия. Има много други държави, които успяват и не са монархии – Германия, Австрия, Швейцария. Тези държави имат своите традиции и ги спазват. Аз не съм много сигурен, че монархиите са гарант, за това ,че една демокрация ще работи. Между другото, Белгия е монархия, но две години нямаше правителство и всички го помним. Мъжете бяха казали, че няма да се бръснат, докато не стане правителство, а жените накрая на първата година отказаха да правят секс до тогава. И всички ходеха като лунатици – едните с бради, другите не знаят къде се намират. Така че, Белгия е монархия също, обаче ги има тези проблеми. Тя е малко по-особена държава, защото е многонационална. Не е въпросът в това дали е монархия. Модерните монархии са неконституционни, непарламентарни монархии. Парламентите и правителствата взимат решенията. Освен това Скандинавските държави по традиция имат много висок стандарт. Испания много дълги години не беше монархия, след като почина Франко. По-скоро това е заради факта, че, първо, ги няма тези 40-50 години, които ние загубихме, ходейки по партийни събрания и не правейки нищо. Другата причина е, че тези държави имат страхотни истории и генезис на своето демократично управление и отношения между институциите. Наистина имат големи традиции. Голяма част от българите ходят във Виена и пускат непрекъснато във Фейсбук или Инстаграм, колко по-хубаво е там, отколкото при нас. Но ако трябва да правим сравнение, Австрия е на същото ниво, както преди 100 години. България е била много по-долу от нея по това време, но вече е направила голям скок и почти я стига. И за това гарантирам, защото се смениха поколения. Идва младо поколение, което не помни онези години. Идват хора, които имат желание да живеят друг живот, та както живеят в Австрия, Германия, Франция. От социалните медии можеш да научиш всичко. Вече няма граници на практика. Пътуваме, виждаме. Аз съм страхотен оптимист, че всичко ще си дойде на мястото. Обаче, трябва да имаме разбиране и трябва да работим за това. Трябва да сме добри хора, да печелим добре - ние в бизнеса, както и вие да правите хубави предавания, да изпращате интелигентни послания на зрителите, които ви гледат – всеки на своето си място. И това ще дойде един ден, защото аз не виждам начин да се връщаме назад. Няма как, България и българите да се върнат назад. Не е възможно. Всички мостове вече са изгорени.

Хост: Връщане назад няма, въпросът е с каква скорост вървим напред.

Максим: Не вървим. През последните 2-3-4 години не вървим. Просто всичко застана на едно място и ние ходим на избори през няколко месеца, недоволстваме и мрънкаме. Сутрин се сърдим на себе си, следобед на останалите. Трябва това нещо да се промени. Затова казах, че тази система не работи. Но както е казал Чърчил – „по-добро няма измислено“. И ние сме в абсолютен тупи́к, да видим какво и как може да се промени. Един ден ще стане. Помня Италия през 70-80-те години.

Хост: Там се сменяха на 6 месеца правителствата.

Максим: Смениха се около 50 правителства, за 7-8 години. Има държави, които са минали през този период. Но аз твърдо вярвам, че в България хората са читави, интелигентни и можещи. Има всякакви, разбира се. Обаче, генерално, аз не съм виждал такива хора по-света, като тези в България. И не говоря празни приказки и това не е празен балон, който се надува и се самохвалим. А наистина, не само тези покрай мен, хората са готини и искат да живеят по-добре. Това е супер силна предпоставка.

Хост: Мотивация.

Максим: Да, предпоставка за това да успеем.

Хост: Дано да е така и се окажеш прав.

Максим: Липсват ни, както в целия свят, лидери. Харизматични лидери, които да говорят ясно и точно, особено сега по изборите. Но виждаш какво се случва – всеки говори за това колко е кофти другия. Представи си да отидеш в един магазин и да попиташ дали доматите са хубави, а те да отговорят, че доматите на другия са лоши. А ти питаш за неговите домати. Хората в един момент губят ориентация, мотивация и дори желание да си купуват домати. Говоря в образи и с метафори. Обаче никой не казва каква може да стане България до 6 месеца и как можем да го направим това. И да гарантира, че ще се стигне до там, и ако не – доброволно да обещае, че ще си подаде оставката след 2 години. Никой не прави това. Всички казват за развалените домати на комшиите. И това много ме впечатлява, защото очаквам, че по време на избори ще има хора с харизма и те ще убеждават гласоподавателите, своите сънародници, че могат да свършат тази работа. И дай боже след 2-3 поколения да се роди един такъв. А той ще дойде, няма как да не дойде. Това, което виждаме в момента от телевизионните екрани, извинявай, но не става. Няма как да не дойде.

Хост: Дано да се окажеш прав. Благодаря ти!

Максим: Надявам се от това студио да излезе един от тях, както през годините много политици са излезли от вашето студио и са станали читави хора, Кирил Петков включително. Надявам се следващите читави лидери да излязат от същото студио.

Хост: Аз няма да изляза от това студио. От тук могат да ме изнесат само насила.

Максим: Въобще не те и питам, защото ти си разумен човек. Ние сме разумни хора.

Хост: Благодаря ти за този разговор, Максим Бехар!

Максим: Аз ти благодаря!

Може да гледате цялото интервю тук.