Бързаме, бързаме…

В седмичната си рубрика „Колонката на Макс“ за списание „Твоят бизнес“, Максим Бехар отчита трудностите и промените в икономиката и бизнеса и единствената сила, която се зачита - опитът.

Нямам идея защо всички бързаме толкова много. Сутрин, когато тръгваме на работа, по обяд, докато се опитваме да намерим свободно време, вечер, когато искаме да стигнем до някое приятно място. И винаги закъсняваме, винаги бързаме. Това несъмнено предизвиква агресия, която крие гигантски опасности.

Често стоя замислен рано сутринт на кръстовищата и докато чакам да светне заветната зелена светлина. Не мога да се начудя на бързащите "самоубийци" - минават в насрещното движение, светят с всички възможни светлини и сигнали срещу теб и само по мърдането на устните им можеш да разпознаеш кого точно споменават, ако случайно не отстъпиш от твоето съвсем редовно заето място... 
И това вече не се нарича бързане, а просто поставяне под заплаха на живота на много хора. Но тези хора си го наричат бързане, докато принудително не се забавят много повече отколкото биха наваксали с тази безумна агресия.