Максим Бехар: Социалните медии са бъдещето на предизборните кампании

Максим Бехар и проф. Александър Христов гостуват в предаването „Твоят ден“ по телевизия NovaNews, с водещ Лора Инджова.

Хост (Лора Инджова): „Твоят ден“ продължава, уважаеми зрители. Ще си говорим за политиците в социалните мрежи, след като проруски кандидат за изборите за президент в Румъния стигна до балотаж, след като разви своята кампания основно в ТикТок.  Между другото имаме новина от последните часове: Румънският телекомуникационен регулатор иска спирането на ТикТок именно след този развой на събитията. Доц. Александър Христов и Максим Бехар са тук при мен. Здравейте, господа! Радвам се да ви видя.

Максим Бехар: Добро утро.

Хост: Като PR експерти, стратези, хора, които много разбирате от тази работа и до които се допитваме в различни ситуации, дори анализирайки кампаниите на политиците, изненада ли е представянето на Джорджеску, на когото са били отреждани около пет процента на практика обществено доверие, а всъщност той стига до балотаж и то не на второ, а на първо място?

Максим: Ние ще имаме все повече и повече такива случаи на интелигентна употреба на социалните медии и това е съвсем логично. Случаите в България са много малко и са проблясъци, че някой се е сетил да каже нещо. От това, което следихме през последната предизборна кампания, не беше чак толкова изненадващо и не беше чак толкова уникално като съдържание. Шапка свалям на политици, които се сещат да стигат до социалните медии и да ги използват по добър начин, тъй като медиите сега са в нашите ръце от 15 години. Това, че едва сега по нашите земи се сещаме, че можем да използваме тези медии дори е изключително закъсняло. В Америка поне от 15 години се печелят избори само онлайн. Включително и на последните избори видяхме силната подкрепа на Fox News и Туитър за кандидатурата на Тръмп. Това ще е бъдещето, и колкото по-рано политиците съумеят да създават добро и интелигентно съдържание в социалните медии, толкова по-добре. Разбира се, дано това съдържание да не е провокативно, крайно дясно или да предизвиква към насилие или разправа с политически опоненти. Но в журналистиката има едно правило, че „No news is good news“ (Добра новина е, че няма новина) и всички, които съобщават с по-остър тон своите позиции будят по-голям интерес.

Хост: Тук ще спомена още едно нещо, за да бъда максимално коректна от гледна точка на информацията, която излиза. Тя е, че клиповете на Джорджеску са подсилени от ботове, което поражда съмнение за външна намеса. Може би тук е сложността да разграничим двете неща – силата на социалните мрежи, бързият достъп до информация, съдържанието, което искаш да изпратиш до хората, младите са там всъщност – често те не гледат телевизия или новини – говоря тук в България, те са там и в социалните мрежи много по-лесно можеш да ги агитираш, впечатлиш и примамиш на своя страна – в положителен смисъл, когато говорим за изборна надпревара, и другото обаче – външната намеса.

Максим: Минаваме на другата тема, че Румъния иска да забрани ТикТок – утре може да иска да забрани Фейсбук или Туитър, или нещо друго.

Хост: Може би тук съм съгласна с Вашия прочит – малко крайно изглежда. Разследват и ако има наистина някаква външна намеса – тогава добре, но за забрана на социална мрежа малко граничи с абсурда.

Максим: Която и да е социална медия не можеш да я забраниш – 2024 година е. Не знам дали е толкова крайно като определение фашизъм, но не можеш да забраниш медия. Ако някой кандидат иска да се противопостави на Джорджеску или който и да е друг, да си използва социалните медии да изпрати своите послания – нека и той да си направи послания за социалнитемедии. Между другото, първият президент, който беше избран, благодарение на социални медии, беше Барак Обама. Спомням си каква еуфория беше. Ние сме част от една американска компания и си спомням човекът, който правеше кампанията на Обама – той стана вицепрезидент на нашата компания. Каква еуфория беше от това, че имаме медия в нашите ръце и можем да я използваме интелигентно и така, че да можем да изпратим нашите послания и обещания към избирателите и те да ни разберат. Същото е като да караш кола по улицата – някой може да катастрофира, друг да кара пил, трети с превишена скорост. Трябва да има някакви правила  социалните медии и те трябва да бъдат наложени от телеком операторите или доставчиците, които технически подкрепят социалните медии – ограничават ботове, проверяват дали няма руска намеса и каквото и да е друго.

Хост: Това го разбрахме и от нашия български опит, че е нож с две остриета и поражда дискусии за натиск, цензура и така нататък, но регулациите по това какво е съдържанието, което достига до хората, истина ли е или не е, трябва да съществува – факт. Имаме ли механизми тук в България това да се следи? Спомням си скандала с една компания, затова казвам лош опит, защото имаше различни гласове по темата, и много силни и критични гласове по отношение на работата на онези хора, които ще филтрират едно или друго в социалните медии.

Максим: Регулация на съдържание не може да има никъде, нито ограничение на самото съдържание. Ако нарушава закона разбира се, може да бъде спряно, да отиде в съда или докладвано, блокирано или изтрито. Обаче, ако някой обещае да вдигне пенсиите два пъти и излъже за това, ти няма как да го регулираш, само избирателите могат да го регулират. Ако някой каже лъжа за негов политически опонент, това няма как да бъде на секундата изобличено, разконспирирано или оборено. Всеки един, който участва в социални медии, без значение дали е политик, обикновен човек, който не се занимава с нищо или бизнесмен, той носи отговорност със своето име и лице за това, което споделя и казва. Ботове и изкуствено напомпани публикации могат да бъдат по някакъв начин контролирани, но не съм сигурен дали това технически може да стане перфектно. Обаче съдържание не може да бъде контролирано, освен ако не излиза извън закона – педофилия, призив към насилие и всички тези неща, които са описани. Който си обещава, да си носи отговорност за това. Идеята е, че обаче едно присъствие и кампания в социалните медии може да бъде силно единствено и само, ако бъде направено интелигентно и има творчество в него, както една реклама може да бъде силна и атрактивна само ако има креативност в нея.

Хост: Имате ли впечатления от кампанията на Джорджеску? За такава кампания ли става въпрос? Припомням – 5% ден преди вота в неделя е имало кат прогноза от социолозите.

Максим: Няма как да имам впечатления – румънският не е общ език за Европейския съюз, а тази кампания е водена на румънски език. Обаче факт е, че има толкова силно нарастване, фактът, че е изненада дори за самите румънци, това означава, че този човек си е свършил много добре работата и неговите опоненти да бъдат така добри и те да си свършат така добре работата в социалните медии, защото вече ги имаме.

Хост: Нещо друго да Ви попитам в същия контекст – политикът ли е важен като лице или PR експертът, който мисли стратегията за тази надпревара? Иска ми се да отбележим, че в крайна сметка там има едни хора, на които това им е работата – едно лице да бъде позиционирано по най-добрия начин, дори на база проучвания най-вероятно в такава надпревара, за да привлече повече внимание и хора около себе си като доверие.

Максим: Ние смятаме, че PR бизнесът в България е много важен и нашата роля е животоспасяваща на политици, бизнесмени и компании, обаче истина е, че България все още прохожда в PR бизнеса. Моите впечатления са, че повечето от политиците не слушат своите консултанти, но имам и впечатления, че тези, които случат своите консултанти се провалят.

Хост: Тоест, и съветите на някои от консултантите не са адекватни.

Максим: Има много примери. Дори на последните избори и политически партии, които познавам относително добре, знам, че техните консултанти просто ги въвлякоха в една задънена улица и успяха да направят така, че те да не спечелят повече гласове. От друга страна, ако един политик, бизнесмен или мениджър на компания е достатъчно интелигентен да може да направи добра химия със своя PR консултант, така че те да могат да разговарят и той да следва неговите съвети винаги може да спечели от това.

Хост: На финала на нашия разговор, също в тази тема и акцент за PR консултантите – онези хора, които би следвало да се погрижат за публичния имидж и поява на един или друг кандидат-политик – какъв е безплатният съвет, и това е много ценно нещо, което ще кажете на нашите политици сега в контекста на това, че месец след изборите ние нямаме работещ парламент, депутатите не работят, предстои им седми опит да си изберат председател, ходят само до сградата на парламента и се прибират след разговори и тежки преговори – изключително изморени, но нищо не свършили и си взимат заплатите, и днес ще го кажа отново. Какъв е вашият съвет, защото голяма част от тях и според моето усещане голяма част от тях, да не кажа всички са в една неформална предизборна кампания, която е много близо до старта на формалната предизборна кампания? Вероятно чрез това поведение трупат политически дивиденти, защитават интересите на избирателите. Така ли е? Това им поведение с изразни средства, с липса на някакъв политически консенсус, как ще им се отрази и в следващата надпревара и какво си мислят избирателите в този момент?

Максим: Струва ми се, че избирателите, за голямо съжаление, нямат абсолютно никакво значение за държанието или мислите на политиците. Те толкова могат – това е картинката. Защо не са в социалните медии опитните български политици, защото те няма какво да кажат в тези социални медии. В крайна сметка медията, особено онлайн медията – тази, която допринася визия, ако ти си слаб политик, ако главата ти е празна, ако не мислиш за избирателите, за това как да направиш нещо добро за България, то ще се проектира в пъти повече от самия екран. Затова тези хора избягват аудитории, особено на живо. Те си записват някакви неща, клипове и избягват контакт с хората.

Хост: Какъв е Вашият съвет към тях в момента? На прага сме на седми опит да си изберат председател, което не съм убедена и днес дали ще стане.

Максим: За днес не можем да имаме никакъв съвет към тях. За в бъдеще съветите ни са толкова общи и толкова пожелателни, че е чак смешно да им ги кажем – да седнат, да мислят за България и да си стиснат ръцете и да направят нещо полезно за държавата. Те са избрани за това. Оставете заплатите, въпреки че те са важни.

Хост: Как ще ги оставим? Правихме изчисления, и знаете ли колко любопитни числа излязоха?

Максим: Сигурно, но трябва да има някаква рестрикция. Ето го съветът всъщност.

Хост: Сега нямали М.О.Л., който да им подписва ведомости и не получавали сега заплати. Чак след като си изберат председател тогава ще си ги получат.Но все пак ще ги получат, макар и със задна дата.

Максим: Моят съвет е депутатите докато не изберат правителство да не им се начисляват заплати.

Хост: Но те трябва да вземат това като решение. Тоест, от тях трябва да дойде волята да го решат. Не знам дали ще стигнат до там. Финални думи.

Максим: Може да се появи български Барак Обама – човек, който излъчва спокойствие, уравновесеност и има визия за бъдещето. Лично аз смятам, че ще се появи нов играч, може би на тези осми избори или на десетите, с голяма усмивка и много опит, харизма и ние ще му повярваме.

Хост: Голям оптимист сте г-н Бехар.

Максим: Абсолютно. Защото такива като Джорджеску ги има вече в парламента.

Хост: Тук записвам на тази маса, че сме го казали на 28 ноември и след две години да се съберем отново в този формат и да видим дали се е появил този харизматичен и усмихнат човек.

Максим: Ще се появи.

Хост: Добре, ще видим. Благодаря ви много господа. За мен беше удоволствие.

Може да гледате цялото интервю тук.