„Мистър Нокиа“ завладя света, но наследниците му не успяха да се справят с бъдещето
Йорма Олила се оттегли, когато компанията бе на върха и след него останаха само съветите му как се прави успешен бизнес.
Савонлина е малко финландско градче на около 350 километра от Хелзинки и за да ни спестят време, организаторите на Европейската среща на бизнес лидерите решиха да ни закарат до там с малко самолетче, за да се насладим на световно известния оперен фестивал в местния замък – нещо като програма за разтоварване след един доста напрегнат ден на презентации и бизнес дискусии в Хелзинкския „Хилтън“.
Не възразяваме – всеки един от стоте участници в тази среща на много високо равнище е слушал легенди за фестивала, който събира хора от цял свят. Още повече, точно тази вечер предстоеше откриването му и събитието много точно отговаряше на супер високото равнище на фестивала.
Нямаме багаж, ще летим обратно след полунощ
и отиването до малкото летище, и настаняването стават буквално за минути. Сядам до русоляв скандинавец с обикновен сив летен костюм, учтиво поздравявам, но по някаква причина няма бадж на сакото и затова смутено се представям. „Йорма, от Финландия“ отвръща ми разсеяно, и леко кимва, вместо подаване на ръка, и се обръща към прозореца. Малко объркано все пак подавам визитна картичка. Знам, че точно на тази среща няма случайни хора и, понеже не получавам обратно такава, питам доста невинно: „Банкер ли сте?“
„А, не… управлявам една финландска компания. „Нокиа“ се казва, може и да сте я чували…“
Единствено предпазният колан ме държи да не падна от седалката. Изваждамчисто новия си и – тогава – безумно скъп Нокиа Комуникатор, най-легендарният модел на компанията. До мен на седалката стоеше неповторимият Йорма Олила, президентът на „Нокиа“,
тогава компания с над 30 милиарда долара
продажби по целия свят, и безспорен лидер в мобилните комуникации. Той обаче поглежда отново, този път по-внимателно, визитната ми картичка и възкликва: „О, България! Не съм бил никога там, но съм чувал прекрасни неща за тази страна… Разказвайте сега подробно, имаме доста време!“
Всъщност аз очаквам той да ми разказва докато самолетчето кръжи още под облаците, но започвам моята отдавна подготвена за тази среща „реч“ за България. Когато обаче споменавам думите „прекрасни и много интелигентни хора“ и „инвестиции“, той се заслушва с интерес и след като няколко пъти ме прекъсва с въпроси, изведнъж ми казва:
– Максим, непременно трябва да дойда там. Вярвам много в новите пазари, защото при вас сега жаждата за успех и да се докажете е в пъти по-голяма от развитите страни. България ми е много интересна, дори чувам, че имаме доста добри продажби на телефони там, а проявяваме интерес и към изграждане на мобилни станции за операторите…
Още преживяваме невероятната „Тоска“ на Верди и докато мълчаливо вървим към градината, където е подредена професионално изпипана гурме вечеря, някой ме потупва по рамото и виждам до мен Йорма Олила, който ми предлага да седнем заедно, за да продължим разговора. Казва ми, че по време на антракта се е постарал
от телефона си да прочете малко повече за България…
– Ама много интересна страна, наистина. Имате изключителна история и лесно мога да предвидя, че ще имате още по-успешно бъдеще, ако разбира се целият свят върви в правилната посока…
Учудвам се на това негово неочаквано „условие“ за света и веднага питам какво има предвид.
Усмихва се леко и ми отговаря как държавите стават все по-свързани, как пазарите вече нямат граници по между си, и това ще донесе съвсем нови и непознати предизвикателства пред нас – как да правим бизнес, как да се конкурираме, а клиентите също променят изискванията си буквално за часове.
„Всъщност това е и красотата на модерния бизнес – продължава Олила – че има толкова много предизвикателства и това принуждава компаниите да бъдат много гъвкави и иновативни… Иновативни – това сега е ключовата дума.“
Говорим си дълго за невероятните успехи на „Нокиа“ като бранд, но и като модел за корпорация, обсебила световния пазар именно със своите супер модерни технологии.
„Това, че свързваме хората („ConnectingPeople“бе легендарния слоган на компанията)
всъщност ни накара буквално всеки ден да измисляме нови начини как да го правим по-добре. Целият този нов, отворен свят без граници има нужда от нов тип комуникации и ние постоянно ще му ги предоставяме с нашите нови технологии. Но ако не се справим с тази задача, много бързо ще бъдем извън пазара, толкова силна и динамична е конкуренцията“, добави той, като гледаше спокойно и леко замечтано.
Нямах съмнение – тогава – че това ще се случи. Познавах почти целия висш мениджмънт на компанията. Вицепрезидентът Стефан Видомски беше идвал няколко пъти в България, дори успях да му покажа прекрасния зимен Банско за един уикенд и се възхищавах, но не само аз, а и целият свят, как една не чак толкова голяма северна държава може да създаде бранд и технологии в телекомуникациите, каквито никой досега не беше виждал.
Питам малко притеснено Йорма Олиладали не би се замислил да инвестира в завод в България – страна със страхотен потенциал и пълна с много интелигентни и добре образовани хора и най-важното – тогава – готова да влезе в Европейския съюз като пълноправен член. И веднага му казвам защо – това може да бъде една добра платформа за износ в Близкия Изток и Азия и също така добра причина за пестене на транспортни и производствени разходи.
– Виж, Максим – казва Олила – всичко това ние добре го знаем. Следим новите пазари под лупа почти всеки ден. Но не може да не разбираш, че и имиджът на България не е точно този, който много ще зарадва нашите инвеститори – все пак сме публична компания. Ние с радост бихме направили това, но и вашите власти трябва да работят усилено така, че ако някой от нас направи предложение пред Борда на Нокиа, всички да гласуват веднага без миг колебание. И това вече е вашата работа, не нашата…
Не ми е никак приятно да чуя тези думи и започвам
разпалено да му разказвам за България,
въпреки че някъде тайно в себе си разбирам колко е прав, и как наистина ние трябва да работим здраво, за да може светът да ни хареса. Въпреки това, още на следващия ден му изпратих писмена покана да посети България и докато очаквах отговора, месец-два по-късно прочетох, че се разделя с Нокиа, за да оглави борда на друг световен лидер – „Шел“, където остана почти десет години.
Всички знаем – прогнозите, не само на Йорма Олила, но и на всички топ мениджъри на световни инвестиционни компании, се сринаха за месеци след като Нокиа не успя да отговори адекватно на новите тенденции, буквално завладели пазара за дни, и така съвсем нови играчи успяха да поемат първенството. Всъщност, само за да докажат думите на Йорма Олила, че ако не се променяме според пазара всеки ден, скоро ще останем извън него…