Максим Бехар пред TEDx: Всички сега сме публични личности

27.06.2017

Всички сега сме публични личности, за разлика отпреди едва десетина години, когато това бяха само политици, спортисти, журналисти и хора от шоу бизнеса, каза по време на първото издание на Международния формат TEDx в Пловдив, основателят на M3 Communications Group, Inc. и Президент на световната ПР асоциация ICCO Максим Бехар.

Максим Бехар говори за цената, която всеки от нас плаща за модерния ни онлайн живот. Първият елемент на тази цена е, че съвременният човек трябва да говори много езици. Тук не става въпрос за езици в смисъла на езиците, които се говорят в различните страни, а за езиците, които всеки трябва да владее, когато публикува в социалните платформи, когато пише имейли, когато праща sms-и, когато общува лице в лице с хората. Като „висш пилотаж“ определи Максим Бехар туитовете от 140 знака в „Туитър“. Да, т.н. broken English, който днес говорят всички и който е на път да стане единственият език в света, както прогнозира Максим в своята книга „Поколението F“, е факт. Съвременният човек обаче плаща цената да владее многобройни регистри на своя или на чужд език, за да си осигури комфортно присъствие в онлайн битието.

Следващият елемент на цената на живота в хаоса на социалните медии е необходимостта да се мисли бързо. Светкавично бързо. Модерният човек не може да изпуска момента. Той трябва да реагира. Мигновено. Защото социалните медии са изключително динамични. Целият ни съвременен живот изисква светкавични реакции. Независимо дали онлайн или когато се налага да се разкаже за България – или „продаде“ на маркетинг жаргон – пред елитна група водещи бизнесмени, поканени от принц Чарлс. За този епизод разказва Максим Бехар, който направил кратка и запомняща се със своята креативност презентация на страната ни. Като „www страна“ я представил той, но не в смисъла на добрите интернет услуги, а на „weather, women & wines”.

Високата етичност е друг елемент на цената, която плаща съвременният онлайн човек. Днес светът е тотално прозрачен и затова всички трябва да бъдем етични. В тази България, която днес е „като друга планета, не като друга държава“, сравнена с България от 2001 г., когато Максим Бехар написва първия стандарт за бизнес етика, бизнес етиката обаче е същото – печалбите да се правят прозрачно. Бизнесът да се прави прозрачно означава да се прави етично, точно, честно. Прозрачността на съвременния свят е и неговото най-ценно качество.

Към темата за достойнството Максим Бехар се върна на финала на лекцията си The Price of Living in Social Media Chaos на TEDxPlovdiv. Днес всичко е 100% публично. Днес всички сме публични личности. Затова част от цената е да пазиш своето достойнство. Всеки днес трябва да защитава своя авторитет, своята репутация.

На сцената в Града на тепетата излязоха и други лектори – бизнесмени, предприемачи, музиканти, изследователи. Те говориха за бизнес, технологии, наука, личностно развитие. И те, както и Максим Бехар, споделиха своите визионерски представи за света. Днес.

Максим Бехар:

Януари 1929 г. много отдавна. Представете си София - полупразна, зимна, студ, вятър, сняг. Вероятно няколко каруци, каляски в центъра. Няколко автомобила на по-богатите. И по жълтите павета моят дядо, който обикаля от банка в банка, за да получи кредит. Той беше най-големият търговец на яйца в България по онова време, с офиси във Франкфурт, в Будапеща, във Виена, в Букурещ. И тъй като през 1929 г. започва голямата криза, той търси кредити, за да може да транспортира яйцата си, които стоят на границата, някъде във влака, близо до Видин. Необходим му е бил кредит, за да си плати данъците, да транспортира яйцата, да ги продаде и така е работела тази система години наред. Преди кризата банкерите сами са го търсели, за да му предлагат кредити, защото е дядо ми е бил властен и богат и банкерите са можели да печелят от него високи лихви. Обаче през януари 1929 г. всички му отказват кредит. И в отчаянието си, без да знае какво да прави, прибира се в хотел "Централ", преди десетина години го възстановиха на бул. "Христо Ботев" и "Стамболийски", пише едно писмо, вади револвера и с един куршум слага край на живота си. Това е цената на живота на моя дядо Моше. И никой няма право да го съди, още по-малко аз. Така си е решил човекът, така е платил своята цена, за да изкупи това, че достойнството му е било накърнено. И тази история има в известен смисъл и happy end, защото се събират всички хора, на които той дължи пари и които са чакали от него стока, и заедно с баба ми събират пари, внасят въпросните яйца, продават ги и всичко се разчиства. Баба ми Матилда, която помня, винаги казваше "Максим, това, което се оправя с пари въобще не го мисли". Пък знаете, че има и една еврейска поговорка, че ако нещо може да се оправи с пари то тогава това не е проблем, а разход. Парите са второстепенен фактор. Най-важното е да бъдем много фокусирани, да взимаме бързи решения.

Днес искам да говорим за цената, която ние плащаме за нашия модерен живот, за това, че сме онлайн и че всичко е прозрачно. Тази цена, която съпътства нашите успехи, нашето провали, нашита несбъднати мечти и надежди, и хубави моменти. Първи елемент на тази цена е, че ние трябва да се научим да говорим много езици. Преди няколко години написах една книга „Поколението F” и в нея предвиждах, че 2025 година светът ще говори един единствен език и този език се нарича „broken English”.  Това вече се случва и това се случва, защото никой не може да предвиди бързината с която стават промените. Преди повече от десетина години бях в Токио, тоест живеех в Йокохама и пътувах всеки ден до Токио, и изкарах един месец в най-голямата рекламна агенция в света Дентсу. Последния или предпоследния ден преди да приключа при мен пристигна единият от осемте заместник директори на единия от петдесет и двамата директори. Седна до мен и ми каза, „Бехар, нашият президент ще ви види. Ще имате или 3 или 5 минути при него. Аз казах, „Супер!“, качихме се на асансьора, на 70 и някой си етаж на небостъргача. Влязохме вътре, а президентът, много възрастен около 90-годишен, 1,20м. висок. Аз си държах визитната картичка още от асансьора с две ръце. И на вратата той ми се поклони, аз му се покланих и му казах на английски: „Г-н Президент, много ми е приятно да се запознаем, много Ви благодаря!“ Той взе визитната картичка, погледна и каза: „Бехар. Ааа.. Булгария… Стоичков, Йогурт,“ защото там това са двете разпознаваеми неща, с които свързват България. Пак погледната визитната картичка, дойде до мен и каза: „Шит!“ И аз умрях. Не знаех какво да направя и отново казах учтиво, „Г-н Президент, благодаря Ви много за отделеното време, беше ми много приятно да се запознаем.“ Той още повече се приближи и отново каза, „Shit!“ И аз вече бях съвсем застрелян. Тогава директорът се приближи до мен и каза: „ Behar, our President invites you to SIT” И двамата говорехме един и същи език – аз английски и той английски. Това става преди десетина години, а в днешно време е още по-сложно. В днешно време пишем по един начин нашите съобщения във Facebook на стената ни, по съвсем друг начин пишем имейли, по трети различен начин комуникираме чрез WhatsApp или SMS. Да не говорим за Twitter, което е висшия пилотаж на модерната журналистика. И не само съвременната журналистика, защото в тези 140 знака всеки един от нас трябва да напише съобщение, което в миналото, в мирните времена преди 10-15 години, ние изкарвахме цели вестникарски страници със същото послание.  Да не говорим, че тези дни един президент в Белия дом управлява света чрез Twitter със 140 знака. И наскоро интервюираха един негов служител в държавния департамент и как му минава денят и той каза, „ставам в 7 часа, взимам си душ и влизам в Twitter и виждам какво моят началник е решил днес и ми е много лесно да решавам оттук нататък защото всичко е ясно, точно и прозрачно. Тоест трябва да се научим да говорим на различните езици и тези едици не са функция на лексиката, функция на националността или държавата. Така или иначе всички говорим този „broken English”. Това е една малка част от цената. Tрябва да мислим, и това е вторият елемент, много бързо, много динамично. Всяка секунда е ценна.

Преди няколко години имах възможността да обядвам с принц Чарлз. Бяхме двамата в St James’ Palace и накрая на обяда той ми каза: „Сър, имам един подарък за Вас,“ и аз му отвърнах, „Ваше височество, много Ви благодаря!“ Бях сигурен, че ще ми даде или някаква книга за Бъкингам или за кралското семейство, или нкякава чаша (mug) за чай, на която ще пише Бъкингам или принц Чарлз. Но той ми каза: „Поканил съм няколко бизнесмени в съседната зала. Нека да отидем да пием с тях чай и ти да им разкажеш за България. 15 минути имаш да им продадеш своята държава.“ Аз му казах: „Много Ви благодаря, трогнат съм!“, а в същото време мозъкът ми вреше, защото имах не повече от 2-3 минути докато минем в съседната зала да пием въпросния чай, и аз трябваше да кажа нещо, което никой не го знае. Какво да кажа като в уикипедия може да прочете всеки. И докато минавахме от едната зала в другата зала, аз просто залитах от напрежение. Той седна на един стол. Беше ми сложил една табуретка до него и отстрани баровците. Имаше много CEO-та на компании, стояха в едни кресла, пушеха пури. Той каза: „Това е моят нов приятел от България и той ще ви разкаже за неговата държава. Между другото моят братовчед беше там министър-председател и все още си е цар (цар Симеон).“ И това всъщност беше повода и интереса, и желанието му да кажа няколко думи. И аз казах: „Ваше величество, аз нямам нужда от 15 минути, а от 15 секунди.“ Обърнах се към хората и им казах: „България е WWW страна.“ Те изведнъж млъкнаха и принц Чарлз се обърна и каза: „О, да. Бърз интернет, добър достъп… чувал съм за това. Разбира се, знам го това.“ И аз казах: „Не. Не става въпрос за интернет. WWW означава Weather (време), Women (жени), Wine (вино).

И това показва колко бързо трябва да мислим, колко креативни трябва да сме, как всяка една минута може да е загубена. И тази история има леко продължение. На следващата година бях в Лондон в Бъкингам на някаква вечеря и изведнъж принц Чарлз тръгна към мен. Аз се замислих, че някак как да ме помни, защото съм един от хилядите хора, които среща. Той се доближи на около 5 метра от масата, посочи ме и ми каза: „Спомням си – WWW“. Това означава, че наистина трябва да бъдем много креативни и тези неща не стават с чак толкова мислене и не стават, защото ти искаш да бъдеш креативен или си задължен от ситуацията. Но ние не трябва да изпускаме момента. Трябва да бъдем много етични и да съответстваме на прозрачността, на която са изложени всички, защото светът е тотално прозрачен. През 2001 И 2002 като председател на Форума на бизнес лидерите тогава в България написах първия стандарт за бизнес етика. Тръгнах из всички областни градове - 28 града, да разказвам за това какво е да правиш етичен бизнес. Все пак 2001 г. България беше друга планета даже, не друга държава. Съвсем други отношения имаше в държавата. Много хора ме питаха, особено в едно малко градче – Ловеч, Габрово, някъде там беше. Стана един човек и каза: „Тази презентация много ни хареса, много шарена беше и всичко, но какво е това бизнес етика? Бихте ли ни обяснили? Трябваше да измисля определение буквално за няколко секунди и го измислих. Казах му: „Виж какво, това е да правим печалбите прозрачно. Ние сме бизнеса. Трябва да правим печалби, за да плащаме заплати и да инвестираме, да се чувстваме по-добре, моите колеги да се чувстват по-добре. Правим ли го прозрачно, това означава, че е ясно, точно и честно. Затова модерният свят сега ми харесва много повече от предишния, защото всичко в крайна сметка е прозрачно. Дори и моят бизнес – Public Relations. Вече няма как да се казва Public Relations дори, защото значението му няма смисъл с настоящето. Този бизнес е измислен в Америка преди около 120 години, когато 95 на сто от отношенията не са били публични и само 5 процента са били. Всички отношения са се формирали в лобитата на хотелите, нагоре надолу, между хората, в частни разговори. В компаниите е имала малка част от публични комуникации, които е тогава са възлагали най-вече на журналисти. Сега всичко е публично – 100 процента. Дори когато обикалям по света и правя презентации много се замислям как да го кажа, когато ме питат какво работя. Защото PR е равнозначно на прозрачно стъкло или на мокър дъжд – на практика няма смисъл, защото всички наши отношения са публични. Един ден, след време вероятно моят бизнес ще има съвсем друго наименование. То може да бъде “live relations”, защото всичко в момента е ценно, когато е live (на живо).

И разбира се, на последно място, но не по важност, и ще го вържа с историята, с която започнах за моя дядо – трябва да пазим нашето достойнство. Това е част от голямата цена, която плащаме, защото всички ние като публични личности. Само до преди няколко години публични личности бяха журналистите, спортистите, политиците, хората от шоубизнеса. Те се показваха по телевизията и техните имена се знаеха. Сега един шофьор на такси с лаптоп втора ръка в неговия гараж, стига да има какво да каже и знае как да го каже, може да достигне до няколко милиарда души. Това означава, че той може да стане по-публичен от всеки един политик или спортист, от всеки един от нас. И тъй като всички ние сме публични и сме изложени  на някаква опасност,  нашият авторитет и репутация да бъдат накърнени, трябва винаги и на всяка цена да пазим нашия авторитет и нашето достойнство. И тук има колеги от офиса ми в залата и те знаят, че всеки понеделник като се съберем и като обсъждаме клиентите, и като обсъждаме какво се случва с нашия бизнес, аз им казвам: „Не трябва да правим компромиси само с две неща в нашия живот - със здравето ни и с достойнството ни на никаква цена.“

Повече информация за събитието може да намерите тук: http://tedxplovdiv.com/.